Аз малко по-различна гледна точка ще ти дам
. Когато ние опитвахме, мразя я ная дума "борихме", след 6 инсета и 1 икси толкова ми беше дошло до гуша, че исках детенце тук сега и веднага. Гадеше ми се от висене по кабинети, апартури спринцовки и изчисления. Никога не съм имала драма с осиновяването, не съм била в дилема. Мъжът ми обаче много се тормозеше и смяташе, че аз съм имала право да бъда бременна и един ден съм щяла да го обвинавам
. Е хубаво, съгласих се на едно ПОСЛЕДНО смесено донорско инсе. Не съм писала често за това ... единствения път когато се молех да не се е получило. Ще спестя обясненията, защото може да нараня някой. Както и да е ... след въпросното инсе си казах - Ама аз защо се подлагам на подобни неща ...какъв е смисъла на тия пируети и фрик-флаци? Вървяла съм по класическта пътека - инсе, икси, не ми се е получило ... сега да измислям нЕкви страшни схеми, пак доктори, пак чакане, донори, я има, я няма, не малко пари ... ама кому е нужно всичко това?
За мен човек трябна да опита всичко в разумни граници. И като не му се получи, да опита по друг път.Разумните граници включват преценка на годините ни, средствата и най-вече емоционалното ни състояние.
Това горе-долу бяха моите мисли тогава и до този момент, не е имало и секунда, в която да не съм била щастлива, че съм взела точно това решение.
Странно, аз нямам вътрешен етичен проблем, когато става въпрос за други хора, с донорството. Мисля, че си е съвсем ОК! Имам огроменвътрешен проблем със знаете какво, но това е напълно различна тема
Успех от сърце Танита, каквото и да решиш това трябва да бъде твоето усещане.