Мише, толкова пъти съм те чела и все съм се изумявала на тази фурия Калина - аз, честно казано, съм сигурна, че не бих се справила (предвид нашия кротушко Цеци) - ти си герой, че успяваш да я опазиш от нея самата!
Аз исках да ви споделя нещо от днес - говорим си с Цеци за най-различни неща, и за първи път той ми забива въпроса - откъде мама и тати купиха Цеци (предвид това, че всичко, което се носи вкъщи, се купува, и той явно разсъждава, че всичко на този свят се купува). Та аз му казвам - не, мамо, не сме те купили, мама те е родила. А той - може ли родим още едно Цеци
По-късно през деня още веднъж се присети за това, и пак ми каза -
може ли опитаме родим още едно Цеци? Просълзих се и си го гушнах, хем ми стана много мило - защото и аз искам повече от всичко да му дам братче или сестриче, хем пък ми стана много мъчно...как да му кажа, че той си имаше още едно Цеци...че той си имаше братче, но си отиде преди дори да го е опознал...
За първи път изобщо откак е проговорил (на 2г.1м.) изобщо засяга темата за друго детенце - чак се изумих в първия момент и не знаех какво да отговоря
...знам само, че и аз с цялото си сърце се надявам да имаме шанс да му дадем братче или сестриче.
Само това исках да споделя - извинявайте, ако съм ви натоварила, но просто не мисля, че някой друг би ме разбрал точно толкова добре, както всички вие тук бихте ме разбрали.