здравейте, накратко ще представя моя случаи:
още на втората седмица след вписването ми в регистрите ми се обадиха за момиченце- 2 г. и 4 м.
отидох на срещата, в документите нямаше актуална снимка, детето на нея бе около годинка и ясно личеше, че е от ромски произход
попитах защо са ме повикали при положение, че съм писала, че бих взела дете от малцинство, ако евентуално няма явни белези на произхода
каза ми се, че сега е различна и така се съгласих на среща
детенцето беше едно чаровни усмихнато ромче
прекарах около половин час с нея
след 2 дни безсъние ревове и безкрайни терзания реших да откажа
казаха ми, че това трябва да стане писмено и може да се прати по пощата.
прибрах се и написах отказа.
още не съм го пратила. Реших пак да ида да видя детето. не мога да спра да мисля за нея. харесах си я и дори сама не съм предполагала до колко всъщност е без значение за мен дали носи или не чертите на своя произход.
и тук стигаме до ДРУГИТЕ
имам пълната подкрепа на всички мои близки и приятели, но тя няма да живее само с нас, а и определено на чужд гръб и 100 тояги са малко, а и дали те не го виждат като хуманистичен акт, без да се замислят (неумишлено разбира се), че това ще е моето дете
притеснява ме дали решението ми да я взема не е също безотговорно
дали няма да се сблъсква с расизма, който е толкова явен към това малцинство в нашата държава. знам, по- точно се надявам, че те и дам защита, самочувствие, възпитание, образование..
финансово слава бога също съм добре, но достатъчно ли е това, дали няма да страдам виждайки детето си наранено- защото то ще бъде.
моля, ако има родители на деца от малцинство, нека напишат нещо. даже не знам какво точно искам да чуя
благодаря и моля за извинение за начина на писане, но ползвам преводачка и съм под огромен стрес

Здравей! 

Ние осиновихме момиченце от ромски произход. Трябва да ти кажа, че всички, дори и първоначално скептичните, са запленени от нея... Аз лично не се притеснявам от проблемите в обществото ни на тази тема. Напротив - приемам всичко, което ни предстои, като предизвикателство, с което ще се справим...  То ако става въпрос за "предразсъдъци", някои имат такива и към всички осиновени деца по принцип... Техен проблем.  Не можем, а и не бива да се опитваме да угодим на всички...

По отношение на етническата нетърпимост - забелязала съм, че хората добре разграничават нещата и онези роми, които по някакъв начин са успели и са се доказали в професията си, рядко се сблъскват с проблеми на тази основа... Те най-малкото живеят сред по-образовани и по тази причина не толкова расистки настроени хора... И си гледат живота спокойно, без много да се замислят, повярвай ми... Наскоро (преди два дни) говорих с такива - нямаше да разбера, че са роми, ако сами не ми бяха казали, от тях са ми наблюденията...

Познавам и няколко жени, които са осиновили деца от ромски произход и подхождат съвсем естествено към този факт... Те са просто мами на деца, фактът за произхода присъства, но далеч не е проблем, напротив... Засега и моят личен опит е, че никъде не сме срещали и намек за предразсъдъци... И най-важното, което мога да споделя е, че сме много щастливи! 

Пиши, как се развиват нещата при вас! Успех, каквото и да решиш! 

П.П.
Защо не пишеш във форума на БГмама, там има много мами на осиновени деца от ромски произход... Ето линк към форума: http://www.bg-mamma.com/index.php?board=26.0 и към една тема по въпроса: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=219754.msg10082467#msg10082467

П.П.П.
Май нищо смислено не казах, но истината е, че в момента се притеснявам, че сме болнички... Стискайте палци да не е сериозно!

здравей Chandra,
благодаря за отговора, и за линка също, там темата е доста по- коментирана
и много си права за тези които шушукат, така или иначе ще намерят за какво.. да одравявате бързо

С какви конкретни представи е свързан страха ти, че ще бъде наранена, ако стане твое дете - помисли какви ситуации си представяш и до колко е реално да се случат. А няма ли да бъде щастлива, защото ще се чувства специална, обрижена и предпочетена от теб за твоя дъщеря. Незнам какво да те посъветвам. Просто помисли още малко.

Извинете за оф-топика...
Мише, благодаря за пожеланията! 'Слънчо' не искаше да 'гледка' днес цяла сутрин... Събуди се в 4 през нощта, плака до 6:30 и нищо не я успокояваше... После не издържа на умората и се унесе... Цял предиобед спинка на пресекулки, но само в ръцете ми (не искаше да я пускам, веднага писваше)... Дори на масата сутринта (като опитах да закусим) положи главичка да спи... След това се изведнъж се посъвзе, беше гладна, хапнахме и веднага имаше страхотно разтройство, в допълнение опитваше да повръща... Май имаме грип, не знам, какво е туй чудо... Температурата сутринта не беше висока (37,5), после беше дост топла, но не я мерих, да не я разревавам отново (исках да си почине)... Сега отново спим... Какво да я правя, ако продължава така?... Миналата седмица имахме подобен случай (без разтройството) и лекарите казаха, че след като няма температура, не могат да и направят изследвания (клинично здрава била), пуснаха ни да си ходим по живо по здраво със съвет, ако се влоши или ако има кръв в памперсите, тогва да отидем пак...

Фей, аз нищо конкретно не мога да ти кажа, освен, че този избор е за цял живот и компромисите, които правим трябва да имат някаква граница. От думите ти оставам с впечатлението че ТИ лично си почувствала това дете, ако това е така бори се за детето и да знаеш, че произхода не е от значение за осиновителя. Накрая остава една чиста любов и нищо друго.

Ако имаш каквито и да е притеснения първо ги изчисти и пристъпи към осиновяването с чисто сърце! Каквото и решение да вземеш то е твоето решение и ще е правилното за теб. Пожелавам ти мъдрост и търпение, защото това е трудно решение, знам го! Успех!

момичета, благодаря ви за сърдечните отговори, наистина са важни за мен..
утре отивам на среща с детето, стискайте палци да намеря в себе си правилното решение,
хубава вечер на всички!!
p.s. ще пиша как се развиват нещата

Стискам палци

Фей, дано вземеш правилното решение! Стискам палци!

Каквото и решение да вземете, Фей, ще е правилното... Помислете, поговорете си и който и вариант да сте избрали, не го поставяйте след това под съмнение...Стискам палчета!

Фей, имаш и моята, макар и виртуална, подкрепа, каквото и да решиш!

Привет и от мен Фей!Знам какво преживяваш, точно преди година пред мен стоеше същата дилема, с тази разлика, че първоначално аз не получих подкрепа от близките ми, даже собствения ми баща, който беше отговорил на първоначалното телефонно обаждане от страна на социалните беше направил гадното изказване"Цигане ли ни предлагате.." . Отидох на тази първа среща, когато моето момиченце мина покрай мен, държана за ръчичката от една от лелките на дома, имах чувството, че земята се люлее под стъпките й, а на мен сърцето ми щеше да се пръсне...Останах една нощ на хотел, не мигнах, бях решила на следващия ден да взема решение,в главата ми се блъскаха толкова за и против.Следващата сутрин отидох да я видя отново, тя първо се разплака, после се поотпусна и пусна една свенлива усмивчица, тръгнах си от дома и не знаех какво да правя.И така, седнах на една пейка по лъчите на мартенското слънце и отговора, решението се появиха пред очите ми, покрай мен бавно мина една прекрасна млада жена, бутайки детска количка, загледах се в детенцето, видя ми се голямо за да е в количка и тогава разбрах, детето е болно, мисля че беше с детска церебрална парализа.Попитах себе си, защо трябва да се взирам с какви черти и от какъв произход е едно дете, дали това има значение за майката, която мина покрай мен и изобщо как се справя тази жена, като знам състоянието на родното ни здравеопазване!Вече една година съм майка на най-прекрасната принцеса, кръстих я на баща ми/не сме говори ли дали съжалява за първоначалното изказване повод внучката му, но съм сигурна че е много обича и е горд със съименницата си/. До ден днешен ни съм чула нито намек от когото и да било за произхода на моето дете, пък и тя е толкова непосредствена и чаровна, че ако някой каже че не я харесва, сигурно е детемразец. Стискам ти палци каквото и решение да вземеш!

Какво стана, Фей? Как мина срещата? Не изказах мнението си, защото мисля, че нямам това право все още...   Но те следя и се надявам да си взела правилното за теб решение. От споделеното от теб, останах с убеждението, че ще си гледаш дъщеричката сама. За това е по-трудно решението и за това трябва да го вземеш сама, със сърцето си, но и с разума си. Хубавото в случая е, че имаш подкрепата на близките и приятелите си и това е много важно. Мисля, че срещата ти с нея, обаче, ще е от решаващо значение. Предполагам, че вече си взела решението. Дано е правилното решение за теб и добро за двете ви! Стискам ти палци и те прегръщам! Пиши!

Фей,
с теб съм! Каквото и решение да вземеш щом застанеш зад него с цялото си същество нищо друго няма значение. Все пак детето си е дете. Трябва да сме по-широко скроени и да не задълбаваме в такива дилеми...

здравейте отново
 моля за извинение, че толкова се забавих, но имах нужда да изживея случилото се
след като взех решение, че ще взема детето започнах да я виждам всеки ден, да я храня, разхождам, да се грижа а нея докато документите ми пристигнат от моят роден град
..на 4 -я ден вече си бъбрех с персонала- много свестни жени- разбрах от тях, че има неща които са скрили от мен относно психическото здраве на майката
мисля че е излишно да обяснявам какво преживях отново
с две думи не взех детето, за сметка на това си създадох спомени с нея, които ще си нося цял живот
сигурно има причина Бог да ме подлага на това изпитание и знам, че ще ми даде нещо много хубаво след това
мразя да мрънкам, знам, че има по- страшни неща, събрах си парчетата и продължавам да чакам моето детенце
с родителите ми е доста по- трудно, още го преживяват и на всяко ядене я споменават- яла ли е, как е...
 надявам се никой от вас да не е преживявал нещо подобно
благодаря на всички за подкрепата тук
вярвам, че скоро ще пиша пак, но новините ще са хубави
Весели празници и много щастие и късмет на всички бъдещи и настоящи мами

само да допълня, днес докато разхождах кучето намерих четирилистна детелина