Здравей, Фей! Съжалявам за това, което си преживяла!  Според мен не редно да се крие каквато и да е информация за децата от кандидат-осиновителите. Трябва да им се казва всичко. Всеки от нас си е направил равносметка до къде му стигат силите и възможностите какво дете може да отгледа. Не е много хубаво това, което пиша за дечицата, но все пак ние знаем какво и колко можем да направим за тях. А това се отразява зле и на бъдещите родители. Най-вероятно дълго време ще те мъчи спомена за детето, ще мислиш за нея. Но доброто в случая е, че все пак си разбрала за проблема, с който не можеш да се справиш на време.
Не тъжи, мила! Сигурна съм, че ще се срещнеш с твоето детенце, че то те чака някъде и когато се срещнете ще е за винаги. Нали си намери и четирилистна детелинка? Прегръщам те! Светли празници на семейството ти!

с две думи не взех детето, за сметка на това си създадох спомени с нея, които ще си нося цял живот
сигурно има причина Бог да ме подлага на това изпитание и знам, че ще ми даде нещо много хубаво след това
мразя да мрънкам, знам, че има по- страшни неща, събрах си парчетата и продължавам да чакам моето детенце
[...]
вярвам, че скоро ще пиша пак, но новините ще са хубави

Фей, и аз преминах през нещо много подобно и знам, какво преживяваш... Но съм сигурна, че скоро ще ни пишеш пак с хубави новини...  В онези моменти мене също ме крепеше мисълта, че нищо не е случайно и че Бог ще ни събере с нашето детенце... Така и се случи. В момента сме горди родители на една прекрасна, малка лейди...  Честно казано все още не съм се отърсила напълно от споменът за всичко онова, през което трябваше да преминем по този път, все още изпитвам някаква умора... Но съм много щастлива, усмихната до уши  и знам, че всяко нещо по реда си...
Прегръщам те и ти пожелавам много кураж и спокойствие и хубави пролетни дни... А то писмото ще дойде, сигурна съм...