здравейте, накратко ще представя моя случаи:
още на втората седмица след вписването ми в регистрите ми се обадиха за момиченце- 2 г. и 4 м.
отидох на срещата, в документите нямаше актуална снимка, детето на нея бе около годинка и ясно личеше, че е от ромски произход
попитах защо са ме повикали при положение, че съм писала, че бих взела дете от малцинство, ако евентуално няма явни белези на произхода
каза ми се, че сега е различна и така се съгласих на среща
детенцето беше едно чаровни усмихнато ромче
прекарах около половин час с нея
след 2 дни безсъние ревове и безкрайни терзания реших да откажа
казаха ми, че това трябва да стане писмено и може да се прати по пощата.
прибрах се и написах отказа.
още не съм го пратила. Реших пак да ида да видя детето. не мога да спра да мисля за нея. харесах си я и дори сама не съм предполагала до колко всъщност е без значение за мен дали носи или не чертите на своя произход.
и тук стигаме до ДРУГИТЕ
имам пълната подкрепа на всички мои близки и приятели, но тя няма да живее само с нас, а и определено на чужд гръб и 100 тояги са малко, а и дали те не го виждат като хуманистичен акт, без да се замислят (неумишлено разбира се), че това ще е моето дете
притеснява ме дали решението ми да я взема не е също безотговорно
дали няма да се сблъсква с расизма, който е толкова явен към това малцинство в нашата държава. знам, по- точно се надявам, че те и дам защита, самочувствие, възпитание, образование..
финансово слава бога също съм добре, но достатъчно ли е това, дали няма да страдам виждайки детето си наранено- защото то ще бъде.
моля, ако има родители на деца от малцинство, нека напишат нещо. даже не знам какво точно искам да чуя
благодаря и моля за извинение за начина на писане, но ползвам преводачка и съм под огромен стрес