Дони, съгласна съм за 21 век и новите космически технологии. На мен обаче ми е хубаво да имам всичко това и като стана на възраст да стоя в люлеещият ми се стол(нямам такъв засега) завита с родопско одеало да си пусна на старото двд едно филмче:)))))))
И досега пазя плочите и старият грамофон на родителите ми. Някой ден и на тях ще им намеря место:))))))))

Да, снощи нова тв направиха едно добро дело:))))))))

Аз тази седмица ще ходя да търся в Ориндж, така, че приемам заявки да проверя какво има ако някой изяви желание:)

Лисе на тази възраст сигурно няма да има на какво да си ги пуснеш ))) Както сега нямаш на какво да си пуснеш видеокасетка или дискетка от 5 или 3,5 инча Натам са тръгнали нещата Дори наскоро се чудех, че сватбата ни е записана на такава VHS касета и ми се ще да я направя в цифров вид един ден да я показвам на децата, че дори и сега не могат да я гледат СЪъщото си мисля и за стотиците снимки, които правим и не вадим на хартия. Дисковете издържат като носители 10-15 години защото са от пластмаса и в един момент да не се окаже, че нямаме снимки бебешки на децата.

Дони, аз съм започнала да вадя снимки на Дара отзад напред, засега съм извадила последните три месеца, а отначало като се роди доста редовно вадех, та ще остане там някаква си година и половина - две невадени, но и на тях ще им дойде реда. Аз като един виден любител на БГ киното снощи с голямо удоволствие изгледах отново лов.нет, макар че не е като на кино, но напоследък наистина има много стойностни бг филми... Стъпки в пясъка също много ми допадна, с любимият ми Иван Бърнев, за съжаление и него съм го гледала на кино и не съм виждала двд...

Nunu, и аз смятам да извадя всичко до момента (но само отбраните) в една фотокнига, но все пак да ви попитам, как съхранявате файловете със снимки? Ние периодично записваме на CD, но те нямат много трайност, а ако се скапе хард диска - всички снимки са там. Може ни трябва да си вземем по един хард диск за тази цел - снимки, клипчета на децата и т.н.

За съжаление и това не е сигурно на 100%. Имам един познат, който е фотограф и има няколко такива харда, в които си пази оригиналните снимки. Скоро търсеше помощ във ФБ, от някой "хакер", че му се скапал единия и в крайна сметка май загуби всичко в него

"Стъпки в пясъка" ми е супер любим филм. След него и "Кецове" и аз съм голям фен на Иван Бърнев. Друг фаворит ми е "След края на света", хем темата е за толерантността, хем е в сниман в любимия ми Пловдив, а едноименната песен на Васил Найденов мога да я слушам, да я слушам... Гледала съм го поне 5-6 пъти - първия път докато учех в Будапеща, такъв рев му ударих от носталгия, че ми остана в сърцето завинаги.

Дони, може би външен хард е добро решение. Все се каня и аз да го направя, ама засега не съм. Междувременно на всеки 6 месеца архивирам всички снимки на децата на ДВД. Не е много трайно сигурно, ама по-добре от нищо.

Лисе,
и аз ти желая най-добрата развръзка на нещата, макар че изобщо не знам за какъв проблем иде реч. (...изпуснала съм, доста време не бях влизала тук.)

Имам въпрос към майките на момчета. Как ги приучихте да ползват гърне? Седнали ли го правят първоначално или?
Вени, ти Ники направо в тоалетната ли го научи да пишка и как точно му го показа?
Моят Дребен след по-малко от два месеца става на две години. До сега не съм му показвала уреда, наречен гърне. Иначе, качва стълби самостоятелно, подпирайки се за стената.

Стъпки в пясъка го гледах тук, имаше специална прожекция, скъсах се от рев Така не бях ревала много отдавна.
Лисе, и аз си мечтая за такива неща, та поради тази причина имам голям дисков архив. Не знам после какво ще го правя, ако се развали
Дони, и аз не съм вадила снимки и се чудя как да реша тоя проблем. Иначе точно за касетата от сватбата си мислех, в Търново, тези, които я снимаха, могат да ми я прехвърлят на сд, ама и там все отлагам...

Аз съм прехвърляла от VHS на диск в обикновено фотостудио, където правят снимки, снимат сватби, разпечатват снимки на хартиен носител и т.н.

Здрави дечица и усмихнати мами през новата седмица!
Ох, това гърне ми е такъв проблем на около 10 месеца започнах да го слагам и нямаше проблем, обаче в един момент просто отказа посъветваха ме да не го насилвам, така и направих. Сега ходи на ясла и там ми казват, че седи без проблем и дори пишка на гърне. Обаче вкъщи отказва категорично да сяда, рев, рев не е истина направо. Смених гърнето, с баща му какво ли не пробвахме и не! Направо съм отчаяна и приемам съвети всякакви!

Хубава седмица и от нас!

rozovelka, според мен сте си сравнително малки за гърне остави го детето, пробвай през няколко месеца да му видиш реакцията като махнеш памперса и се напишка дали ще отреагира или ще продължи да си играе невъзмутимо. Аз съм казвала, че с Ели махнах памперса за 1 ден с едно напикаване и беше на 2г.10м. Сега Стефан е на 3г.1м. махнали сме дневния и то в къщи, на яслата още е с памперс и не съм се притеснила особено. Нощния при него ще е още по зор за махане, защото пие мляко нощем.

Аз със снимките на децата съм стриктна, вадя редовно и имат по около 200 извадени снимки на година (всяко дете). Отделно като ми дойде музата им правя колажи и тях ги вадя. сватбата си я имам на DVD, че и на разни роднини си спомням, че го пращах... Иначе разчитам, че вадя за бабите копия на най-хубавите снимки и не дай си Боже да им се случи нещо на тези при мен, все ще имам откъде да ги взема.

И аз като Гери практикувам, само че вадя по около 100-на снимки на година общо и им ги подреждам в албуми Така че имаме все пак някакъв хартиен архив, а иначе всичко се съхранява на външен диск, специално за тази цел.

синьо кокиче, след като видях, че отказва гърнето, купих седалка за тоалетна, по съвет на Стефи и след ставане от сън го слагах на тоалтната. Като се изпишка казвам Браво и пляскам. И той си пляска Така се научи, че пиш се прави в тоалетната за два-три дни. Сега ходи, сваля гащите и ме вика.

Добре, де, Вени, седнал ли пишка? Аз си представях, че трябва прав в гърнето да пишка или пък прав, стъпил на стъпалце в тоалетната.

Сори за глупавите въпроси. 
С Михаела нещата се случиха сравнително лесно на две години.

седнал, седнал Пробва се прав и да си хване пишлето, ама като си опишка ръчичката няколко пъти се отказа

Прекрасна седмица и от нас!

За гърнето - Жоро така и не пожела гърне.Научи се направо прав на тоалетната чиния и със стъпалце.
 

А това на каква точно възраст се случи? На две и колко точно?

Браво на мъжа ти за изненадата! Завидях!

все пак да ви попитам, как съхранявате файловете със снимки? Ние периодично записваме на CD, но те нямат много трайност, а ако се скапе хард диска - всички снимки са там. Може ни трябва да си вземем по един хард диск за тази цел - снимки, клипчета на децата и т.н.

Снимки и клипове пазим на хард диска на компютъра.
Бекап архив държим и на преносим хард диск, за всеки случай.

А веднъж на няколко месеца качвам отбрани снимки в онлайн албуми в Пикаса - не са с най-високата резолюция, но пак са по-трайни от хартиените. И дори да се качват в среден размер, безплатните онлайн албуми на Пикаса дават мегдан за много снимки.
Друг резервен вариант са Фейсбук албумите.

Имам повече вяра в последните два начина на съхранение отколкото на физическите носители у дома.

Момичета,разбира се че в началото момченцата също пишкат седнали докато свикнат.Митко толкова от малък се научи да си казва а едва от 2-3 месеца пишка прав и то някой трябва да го издържа.Няма координация още да си държи сам пишето и да цели тоалетната без да се измокри.

Много се хилих на темата за пишкането на момченцата. Моя изобщо нямам намерение да го уча да пикае прав. Като порасне или е навън - да, но вкъщи - седнал. Няма кой да чисти непрекъснато след него.

нуну, преди два месеца трябваше да пие моят син аб. Голям зор беше. Станахме 10 човека на маймуни заради него. Всички се правихме, че пием от лъжичката. Слагах го в сок, мляко, кисело мляко и т.н. И пак насила му го давах, а той плюеше и пищеше.
Преди две седмици обаче трябваше да пие сироп за кашлица. Когато не се справям и е на ясла, нося го там и момичетата му го дават. Няма протести. Обаче тогава беше с температура човекът и се гледахме една седмица вкъщи. Взех да му обяснявам как вече е голям. Големите деца сами си пият сиропа. И аз тогава кашлях, та също пих сироп. Дори вдигахме наздравица. Сега всяка сутрин напира сироп да пие. Онзи ден баща му му каза, че само когато е болен, иначе - не. А нашият се изкашля нарочно, за да покаже на баща си колко е болен. Дъщеря ти е по-голяма. Опитай се нещо да я залъжеш!

Лис, много ме амбицира с разказа ти за памперса. Тук нали гледат да не ги насилват, та затова сме до под кривата круша с тази задача. Иначе напира да се облича и съблича сам и горе-долу се справя. Обува си и обувките.
Ще видя кога имам няколко свободни дена и ще се заема с тази задача.