Не съм писала много отдавна, та да разкажа за Марти
Мисля, че вече свикнахме един с друг и сега сме на етап "изграждане на доверие". И понеже за добро или за лошо нямаме баби, дядовци лели и стринки и този процес върви с добри темпове. В началото нямаше никакъв проблем да отиде в ръцете на всеки, който му се усмихне. Сега продължава да е контактен и да ходи при всички, но не ме изпуска от поглед и определено ми показва, че аз съм "неговия човек".
Развива се с бесни темпове, много е любопитен и попива с поглед всичко, до което се докосне. Играем, пеем, "танцува", казва думички - мама, тата, баба, дай, ам, бръм-бръм (за скутера на баща си), ав (за куче), с жест показва здравей, довиждане, ела. Има много жива мимика и непрекъснато прави някакви физиономии, които са много смешни.
От два дни вече тича
така и не проходи това дете
Проблема със смукането на палеца вече отшумява - смуче го само когато ще заспива, а по време на сън не го смуче. В друга тема вече писах - гледа си палеца и го нарича "не"
Вече има много приятелчета, с които играят на детската площадка.
Вече направихме първото по-далечно пътуване. Около 24 май бяхме за четири дни в Шумен на състезание, пътуването мина перфектно, само нещо колата ни не може да събере всичкия багаж (за великото преселение на народите ако някой не е чувал просто трябва да ни види). Сега предстои почивката на море...