rose from the stars, недей да плашиш първескините, които ще раждат естествено! Това за срастванията го чувам за пръв път, по-скоро се твърди обратното, а за разкъсванията - ако е голямо бебето, се прави епизиотомия. Твърди се, че минава по-бързо отколкото операцията от секцио.
Ако сте в сигурни ръце, всичко е наред. И най-важното - здрави бебета и здрави майки!

Абсолютно! Подкрепям!
Криси, честито!

blue_sky, не искам  да плаша никого.  Просто изтъквам факти. Естествено , че който е здрав и няма клинични показатели за проблеми, е най-добре да роди естествено. И аз исках така, но според изследванията ми, това ще е един голям необоснован риск. Хубаво е човек отрано  да разбере какво точно може и не може да понесе организмът му, за да се насочи към правилното място за раждане.  И все пак, раждането у дома  или на полето, е необоснован риск, защото да не забравяме колко  много случаи има, когато раждането започва нормално, но се налага  своевременна  лекарска намеса. Случаят, с приятелката ми, който цитирах е абсолютно достоверен, но не казвам, че при всички е така, просто при нея така се случи. А , майка ми, вместо да влезе в болница, поради преносване и лоши показатели, е  рискувала и това едва не е довело до смъртта ни. Нека не забравяме, че раждането, макар и естесвен процес, е свързано с риск за живота на родилката и бебето, независимо колко минимален е той. И поради това, трябва да се извършва в болнично заведение под акушерско и/ли лекарско наблюдение. И все пак, Господ да ни пази, че понякога навсякъде може да ни се случи всичко! Например, раждането да ни свари в някоя хижа зимата без възможност за хоспитализация. Все пак това е естесвен процес, през който, с Божия помощ, може и да преминем абсолютно нормално, независимо от всичките показатели (независимо дали има или няма такива).  

Честито, Криси!!! Да сте живи и здрави и безкрайно много щастливи мигове заедно  !!!

Честито, Криси! 

rosefromstars, това, че сега имаш стрептококи, въобще не е пречка за естествено раждане, ако се излекуват. Отделно, извини ме, но няма как от семки да ти се появят стрептококи във влагалището, освен ако не си ги приемала през устата  Търси причината другаде. Вярно е, че имунната система пада, но те могат да се предадат по много други начини. Може да си била носител, без да са били активни и сега да са се активизирали. Също и прекарани заболявания наскоро може да са причината.
А за това, че при естествено раждане се срастват тръбите, няма как да стане, защото тръбите не участват по никакъв начин при раждането.
И на последно място - никой, ама абсолютно никой тук, съм сигурна няма да тръгне да ражда в къщи или на полето, затова е просто безмислено да го пишеш във всяка тема.

Мими,  ама ме разсмя. Може би си права, че сигурно съм носител и сега - при силно редуцираните полезни бактерии във влагалището, са се активирали и са се развили прекомерно. Но, едва ли щеше да стане така, ако пък имунната ми система беше силна... А, може и да е отслабнала допълнително от разстройване на чревната микрофлора от бакитата внесени чрез семките... Може и да си права, че и нещо вирусно може да е преминало, но определено не съм го усетила... При приятелката ми така се случи, нещо трудно зарастваха 12-те шева и после направи сраствания. Просто при нея така стана... И не на последно място:
МНОГО СЕ РАДВАМ ДА ЧУЯ, ЧЕ НИКОЙ НЯМА ДА РАЖДА ВКЪЩИ ИЛИ НА ПОЛЕТО!!! Ох, поуспокоих се  То, тези мисли за домашното раждане много се прокламираха даже в ефир, в последно време, и като видях, че и тук има наченки на темата, доста се попритесних. Радвам се, че съм се объркала и тук няма желаещи за това

Наченките на темата не са всъщност наченки, а продължение от мин.година. Дълга и широка история, в която с 2 думи "Зачатие" беше против, имаше смели мами (жасмин_вени), които даже в ефир застанаха, за да си изкажат позицията. Разбрала си всичко погрешно.
А на приятелката ти шевовете и къде бяха? Не са ли били на родовия изход? Ако е така, пак няма връзка, все едно да ми шият главата и да ми се срастнат тръбите (тя е шита де, ама тръбите ми не са се сраснали  ).
 Ако се съмняваш за бактерии в червата, пусни си една микробиология и там.

Радвам се, че както винаги "Зачатие" отразява гласа на разума, застава с ясна позиция по-въпроса и не се оставя на вълната на модните тенденции!
При приятелката ми разкъсванията са били вътрешни, не само външни. И поради това, че трудно зараствали се образували страствания. Това ми сподели, не съм я разпитвала, беше й тежко и не й се говореше по въпроса. Относно чревната флора, си го знам, защото ме боли корема и имах разстройство. Смятам да приложа някой антибиотик и да избия всичко живо. Освен бебо де . Пък после с глобули Лактажин и Линекс форте да стабилизирам флората. Ама, избора на антибиотик и вагиналните глобули ми куца. Трябва да ходя при личния лекар, но тя пък не изписва на бременни лекарства, а АГ ми ще е на работа чак другия месец... Питах Мели за мнение, но тя не ми отговаря, може би е заета... Добре че, поне разстройството премина днес... Така е като от 3 дни спрях семките....

САМОЛЕЧЕНИЕ С АНТИБИОТИЦИ НЕ СЕ ПРЕДПРИЕМА! ОСОБЕНО ПРИ БРЕМЕННИ!

Мда, Миме, така си е, затова още нищо не пия и ме боли главата...

rosefromstars , ето ти линк към темата, в която преди около година заради подобен случай /за съжаление завършил доста по-зле/ и потребителите и модераторите на "Зачатие" са изразили отношението си по въпроса пределно ясно.
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=45826.0

Жаси дори и в телевизионно предаване участва по този повод, с надеждата тази идиотщина, ако не да спре, поне да бъде силно ограничена... Е, за съжаление малоумщината обикновено надделява над здравия разум, не само по такива въпроси.

А относно сраствания на тръби при естествено раждане - не виждам как и защо да се получат, айде при секцио - има логика. При естествено раждане с усложнения може да пострада шийката най-вече... Не съветвам никоя бременна жена обаче, да седне да мисли в посока потенциални проблеми при раждане, оставете това на лекарите. Вашата работа е да си намерите надеждни лекари само, това ви е "гаранцията", че вие и бебето/бебетата ще сте ОК накрая.

Jbrul, много готина темичка. Там се посочва и правото на избор.... Наскоро гледах един филм по телевизията за шефа на порноиндустрията в Америка. Как се е борил порносписанията и тази индустрия да не е забранена, незаконна и нелегална в Америка, така че всеки който е навършил 18 години да има право на достъп до нея. Води безкрайни дела, и в края на живота си, (прикован на легло в прекрасния си огромен палат и след като приятелката му, болна от СПИН, се самоуби), спечели делото от Върховния съд, който се позова на една от първите поправки в конституцията на Америка за свобода на словото и му разреши легално да търгува с тази индустрия в Америка...  Мда, правото на избор след 18 години... А, неродените бебета и децата до 18 години са без право на избор... Това означава ли, че имаме право да убиваме децата си, докато навършат 18 години??? Къде всъщност е границата, която разделя правото на избор от небрежността, убийството, прелюбодейството, разврата, тероризма????

rosefromstars , тези въпроси са обширни, а в тази тема става вече откровен спам да се бистрят Обсъждани са в темата, която ти постнах много детайлно, ако искаш я прочети. Ако пък искаш си пусни специална тема за тези неща в съответен подфорум и така.

Лека и успешна бременност на всички тук! 

Jbrul, извинявай за спама, но просто тези мисли и въпроси изригнаха като гейзер от мен след прочетеното в онази темичка. Ще постна една темичка по въпроса в раздела "На чашка кафе и халба бира", пък да живее свободата на словото   П.П. Ако бъркам раздела, моля, поправи ме...
Ето я и темичката: http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=47956.0
Който желае да изкаже мисли по въпроса да се чувства свободен да пише...

Честито Криси. Да ти е жива и здрава малката принцеса. Да сте много здрави и двете и съвсем скоро да се прибирате в къщи. 
Бубулина, добре дошла. Знам, че звучи изтъркано, но най-важното е да си спокойна. Май всяка една от нас е минала през трудности и по време на бременността, но ако си намерила добър специалист няма за какво да се притесняваш. Изчакай и втория БХС и ако там излезе проблем, тогава го мисли. Сега се наслаждавай на бременността си, защото от постоянни притеснения ще я пропуснеш 

Здравейте и от мен момичета. Дълго време само четох и се канех да пиша, но някак все не го правех.... В случая обаче усещам, че имам нужда от малко подкрепа, тъй като сърцето ми е свито от притеснение...
Бременна съм в края на 13-та седмица, след първо ИКСИ и до сега нещата вървяха що годе нормално. Имах три пъти кафеникаво зацапване в началото на бременността, както видях - не съм единствена. Сега за сега, нещата уж са наред....Преди 5г направих спонтанен /и неизяснен/ аборт в 14-та г.с. и сами можете да си представите ужаса, който изпитвам сега...Държа се някак, с подкрепата на една мила съфорумка и опити да си вдъхвам кураж. Оня ден, тъкмо когато поемах първите глътки въздух без паника, док ми съобщи, че резултата от ранния БХС не са добри - за Даун 1:196. На 32г. съм, не в първа младост и с близо 9 годишна борба за забременяване /мъжки фактор/. Ужасът се върна с пълна сила след "новината", на 07,05 ще правим втори скрининг и евентуално амнио след това. Предвид опита ми от преди, изключително се притеснявам да не попадна в макар  и малко вероятния шанс за спонтанен аборт при амниоцентеза..Просто ще се гръмна вече от притеснения и страхове!

П.П. честитта дъщеричка на Криси- много здраве и щастие и желая!

Бубулина, успокой се мила. При мен в 12-13 г.с. само при измерване на нухиалната гънка и възрастта (тогава бях на 36)излезна резилтат 1:8. На мен ми направиха веднага биопсия на хорионните въси (това е вид амниоцентеза, която се прави до 14 г.с., протича по същия начин под локална упойка и стриктно лекарско наблюдение от двама лекари, но се взема материал от плацентата). Дава същите резултати като амниоцентезата, само дето не се чака до 16 г.с. (мисля тогава най-рано се прави амниоцентеза.). При мен се оказа, че всичко е наред и сега се гледаме с малката ни мишка. Знам какво ти е на душата, но се успокой и изчакай и следващите резултати какво ще покажат. В повечето сличаи бебенцата са си здрави.

Благодаря на всички ви за подкрепата! Ще ви пиша как вървят нещата...стискайте ми палци 

Момичета ,заповядайте в темичката за Криси
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=47958.0;topicseen

Темичката за Криси нещо не ми излиза линк 
Да и е жива и здрава бебка и леко възстановяване 

Скъпи момичета,
Благодаря ви отново за прекрасните думи и пожелания! Благодаря ви и за цялата подкрепа която ми оказахте през тези нелеки 9 месеца, без вас нямаше да се справя! Силно ви прегръщам и целувам!

Ще разкажа тук за раждането, понеже сте питали  Всичко стана много бързо, уж щях да си ходя в нас да чакам термин и изведнъж в 1:30 ми казаха че в 2 ще ми првят секцио по спешност и да отивам да се къпя  Аз въобще не разбрах какво става, поревах малко, изкъпах се и след 10 мин вече бях в операционата зала. Направиха ми епидурална упойка, която въобще не боли, но препоръзвам на всички които им предстои да са максимално спокойни! Аз бях толкова изплашена, че цялата треперих и заради това чак на четвъртия път успяха да ми сложат упойката след като двама акушери се ядосаха и ме хванаха за всички крайници  Иначе, след като сложат упойката след 1 мин вече започват да ти изтръпват краката и след още 3-4 нищо не усещаш като болка, само докосване. Самото вадене на бебето не е супер приятно, не усещаш болка, само как вадят самото бебе и след това чуваш най-прекрасния плач на земята и се забравя всичко! След това ти показват бебето и го взимат да го преглеждат докато тебе те шият. След това са дали директно бебето на таткото, който я е и хранил и гушкал през времето в които са ме шили.
След това ми донесоха бебето и от тогава не сме се разделяли, естествено единсвения вариант да ми оставят бебето беше само ако таткото остане с мен в болницата да помага.
Нищо не бих променила спрямо раждането на малката, на следващия ден вече ходих и си я носих с мен навсякъде и до тоалетна даже си отидох  Първата вечер след операцията абсурд сами да се оправите, за това ако няма кой да помага (или не дават) е по-добре да си почивате и бебето да не е с вас. Това би бил единственият минус за мен.
Пълна упойка въобще не препоръчвам, абсолютно безмислено е!

Ако имате други въпроси, питайте Целувки от нас, ние не сме се прибрали още, но се надяваме да е скоро