Незнам дали тук е точното място да разкажа накратко как мина раждането на Никола и Даная....но както и да е.
Та аз мен си ме приеха 4 дни по-рано в болница за наблюдение, понеже се очакваше Никола да тръгне да излиза и с влизането си започнах да вдигам кръвно, което много ме изненада. Не се чувствах зле, не бях надута, но кръвното беше високо. Така продължи 4 дни и последната вечер преди секциото получих ужасни болки в стомаха. 5 часа се мъчих докато не се смилиха над мен и не ми сложиха венозно спазмалгон, който ме успокои за секунди.
На сутринта се стегнах за важния момент и в 8.30 лежах вече на операционната и слушах брътвежите на анестезиолога, който силно ме разубеждаваше да не избирам пълна анестезия, а спинална. Както и да е- не склоних и съм щастлива за това си решение, котаго разбрах какво съм преживяла.
Събудих се в реанимация много отпаднала и с викове край мен да дишам, а това не беше много лесно. Пуснаха мъжа ми при мен и той ми разказа на бързо, че лекарката ми е излязла много уплашена от операционната и е казала, че съм загубила много кръв и ми трябва спешно кръвопреливане. Преляха ми кръв, плазма и още хиляди неща, и чак вечерта се почувствах по-добре, като изключим болката от операцията. Късно вечерта ме раздвижиха, а на сутринта ме преместиха в нормална стая. Даная мия донесоха почти веднага, но Никола остана няколко дни в бебешката стая и не го виждах, понеже имаше трудна адаптация.
След няколко дни вече ми разказаха подробно, че от високото кръвно се е получила прееклампсия, а от там се е отключил някакъв много рядък Хелп синдром, който бил придружен с висока смъртност при бременни и родилки. Обясниха ми как стоят нещата и се радвам, че прескочихме опасностите и вече всички сме добре и сме в къщи.
Все още се нагаждаме един с друг, но съм толкова щастлива от факта, че съм майка.
Днес наистина имам празник!
Честит празник и на всички вас - бъдещи мамчета!
