Хайде и аз да се изкажа. Мия не се подлага на обучение вкъщи, освен ако нещо не й е интересно лично на нея. Но мисля, че в реалния живот се научават много неща. цветовете ги научи на 2 години, посочвайки всички коли по пътя ни. От пъзели никога не се е интересувала и досега е така, макар че с логопедката правеха някои. Племенницата ми примерно, която сега е на 3 реди пъзели от двегодишна и досега й е супер интересно и се справя много добре, но пък все още бърка цветовете. На 3 години, без да може да говори още кой знае колко, Мия изуми едни лекари като абсолютно безпогрешно си показваше коя е лявата ръка. Винаги е харесвала книжките и аз от бебе й чета всяка вечер. Разглеждаше много списания-бебешки и ме караше да й обяснявам кой какво прави там, каква играчка има и т.н. Азбуката я научи за около 10 дни, използвайки пъзел за пода с букви, който служеше за подложка. Беше на 4 и някои от звуците дори не можеше да ги каже, но обяснявахме с думи. Сега вече май я е забравила, не й е интересна в момента. Може да брои до 15, но разбрах, че всъщност не осъзнава същността на цифрите. За коледа получи много хубава игра за свързване на цифри със съответния брой животни, та разбрах, че изобщо не прави връзка между двете. напоследък много рисува и виждам напредък голям за няколко месеца. На миналия урок логопедката ми каза, че много се затруднила да назове разни играчки. Ами тя никога не се е интересувала кой знае колко от играчки, имаме разбира се, но голяма част от тях само запълват пространството. Засега честно казано освен музикални заложби, не виждам някакви други ясно изразени. Стихчета не сме учели никога с повод или без, но текстовете на песничките ги знае.