Ще трябва да ме извините за сухата теория, която ще потече в следващите няколко поста, но те са необходими за тези от вас, които искат да разберат поведението на детето си по време на игра, както и да можете да измисляте сами игри, които да развиват един или друг познавателен процес. По същият начин ще се наложи да изтърпите и теорията за всеки от когнитивните процеси. След това ще имаме възможност да коментираме всяка игра какво стимулира и развива.

Същност на детските игри

За да се види същността на детската игра, е необходимо да се анализират тези нейни черти, които характеризират всяка човешка дейност, и същевременно да се очертаят специалните особености на играта като дейност на детето.

Детската  игра има някои общи белези с другите дейности, но същевременно се отличава със свои специфични особености, които трябва да се познават, за да се използва максималното й значение за развитието на детето.

Богатството и привлекателността на игровата дейност в предучилищна възраст и влиянието й върху развитието на детето са обект на не едно изследване от психолози  и педагози.
  Съществуват различни теории относно същността на играта и възможностите, които тя има за възпитание и развитие на детето. Върху тези теории все още се разисква, тъй като има неразрешени проблеми, особено що се касае до подходите към тази толкова специфична дейност.    
  
 Мястото на играта в живота на детето от предучилищна възраст се определя от подражателното му отношение към действителността, което на свой ред зависи от специфичното за всяка възраст “вграждане” на личността в системата на обществените отношения и което поражда сензитивните особености през целия период на предучилищното детство, като същевременно подготвя прехода към следващите възрастови периоди.
Своеобразието на играта произтича от игровите мотиви и цели, които се съдържат в самия игров процес, докато при всяка друга дейност мотивировката е свързана с резултата. С други думи, детето играе заради самата игра, без да се интересува от резултата, който е важен за възрастните. Радостта от играта се крие във възможността на детето не само да опознава света, но и да го “изменя”. Следователно чрез играта децата отразяват действителността по пътя на нейното “активно преобразуване”, което води до неочакваното за непросветения възрастен съчетание между реалност и измислица.

Непосредствено свързан със специфичната характеристика на играта е въпросът за социалният характер на нейния произход, съдържание, мотивировка и структура.

Играта се появява в индивидуалния живот на всяко дете, живеещо в социално обкръжение, поради стремежа му към самостоятелност и участие в живота на възрастните. Тази потребност не може да бъде непосредствено реализирана поради сложността на социалния живот и трудовия процес. В същото време детето се стреми към удовлетворяване на своите потребности и желания, за него е трудно да разбере “отсрочването” на изпълнението им. И като следствие на това ярко противоречие възниква играта.

Социалното съдържание на играта се обогатява в процеса на усвояване от детето на социален опит и се развива заедно с обогатяването на този опит.

Социалният произход и съдържание на играта пораждат сложната й социална структура, изразяваща се в система от взаимни връзки и отношения. Тяхното създаване, функциониране и изменение опосредства ръководството на играта.

“Външната” структура на играта включва връзките между играещите деца и факторите на социалната обстановка, преди всичко – изискванията и действията от страна на възрастните, ръководещи възпитателния процес. Ако външната структура на играта се формира стихийно, сериозно се намалява водещата й роля по отношение развитието и възпитанието на детето. Докато целенасоченото, планирано и мотивиращо външно структуриране води до оптимално осъществяване на развиващите и възпитателни функции на играта.

“Вътрешната” структура на всяка игра включва система от връзки и отношения между играещите деца, която разкрива психичния облик на детето и чрез която се осъществява педагогическото влияние върху игровия процес. Ето защо твърде съществени са някои типични зависимости, отнасящи се до вътрешната структура на играта.

В процеса на игра всяко дете е свързано с останалите съиграчи в известни отношения, които пораждат вътрешни промени както във взаимоотношенията, така и в отделното дете.

Отношенията в играта зависят на свой ред от индивидуалността и равнището на развитие на всяко дете. От друга страна, характеристиката на отношенията  се променя под влиянието на нравствените компоненти на играта – еталони за оценка, норми на поведение, емоционално-нравствено състояние на играчите и т.н.

Вътрешната структура на играта опосредства развитието на детето толкова по-пълно, колкото по-целенасочено и резултатно се обхванат от учителя посочените зависимости, както и основните видове взаимоотношения в играта:

Игровите взаимоотношения произтичат от правилата на играта и от игровата позиция, която заема всеки играч. Те следват логиката на игровото съдържание и допринасят детето да възприеме игровите правила като свои вътрешни регулатори на поведение.
Реалните взаимоотношения, които възникват “по повод” на играта, не са пряко свързани с логиката и развитието на игровото съдържание, въпреки че те са породени от договарянето на играта относно съдържанието и хода на играта, ролите и ролевите задължения, игровите правила, последователността на игровите действия и т.н. това са всъщност особен род личностни взаимоотношения, които се регулират от реално появяващи се принципи и норми на поведение, взаимни оценки и преживявания на децата. Именно тези реални поведенчески регулатори допълват игровите,  в резултата на което се ускорява процесът на натрупване на вътрешно приети норми, оценки и емоционални отношения.
Реалните взаимоотношения, внесени в играта отвън, имат за основа реалния статус на всяко дете в детския колектив, принадлежността му към една или друга групировка, експанзивността на отделното дете и други фактори. Започвайки игра, децата “внасят” в игровата ситуация всички особености на личностните си взаимоотношения, които влизат в допир с игровите, и под тяхно влияние могат да се променят и развиват в благоприятна посока.
Условното диференциране на взаимоотношенията  в играта и навременното отчитане на взаимното влияние създава възможност за учителя целенасочено да ръководи и максимално да използва формиращото им влияние по отношение на децата.

Посочените две структури на игровата дейност – външна и вътрешна, се намират в постоянна зависимост една от друга. Съществен методически факт е, че външната структура влияе върху вътрешната много по-цялостно, ако се регулират постоянно условията, създаващи субективно противодействие на това влияние. Многоплановата структура на играта се отразява в нейния обективен и субективен план.

Обективният план на игровата дейност представлява нейната най-обща схема, в която тя се разкрива като съзнателна човешка дейност:

- игрова цел;
- игрови задачи;
- условия за игра;
- средства, необходими за разгръщане на игровия процес;
- самият игрови процес.

Игровата цел независимо от своето своеобразие може да се осъществи само при определени условия, които включват средствата на дейността – играчките и игровия материал, уменията, знанията и навиците на децата. Задачите от своя страна са двупосочно свързани с целта и с условията, като тяхното конкретно реализиране се осъществява чрез подходящи средства в зависимост от конкретната игра. Следователно целта, задачите, условията и средствата пораждат процеса на дейността, в който се осъществява изявата на играчите, упражняват се и се развиват психични процеси и своиства.

Очертаното съотношение между отделните елементи на обективния игров план представлява обобщения алгоритъм за ръководство но играта.

Субективният план на игровата дейност включва психичните механизми, необходими за разгръщане на обективния й план:

умението на децата да разбират игровите задачи и да насочват игровите си действия към тях, използвайки съответни средства. Това са основни игрови умения, които намират своеобразна конкретизация и се проявяват на различно равнище при определени видове игри;
уменията за изпълнение на специфични игрови действия, което задължава възрастният, ръководещ играта да насочва вниманието си към игровите операции, включени във всяко игрово действие. Именно овладяването на тези операции в съответната последователност е начин за извършване на цялото игрово действие. Игровите операции са твърде разнообразни в зависимост от вида на играта и изискват системно, целенасочено ръководство;
социално-психичен комплекс със сложен състав: интелектуални компоненти, овладени нравствени норми и социални роли, равнище на емоционално-афективния план в детската личност, оценъчни отношения, волева поведнческа регулация и др.;
социално-психологически климат на взаимоотношенията между децата – съиграчи и между деца-възрастен, който се отразява пряко върху конкретното реализиране на всеки компонент от обективния игров план.
При ръководенето на играта по посока на субективния й план не бива да се посяга на условността – онова очарователно съчетание между реалност и измислица, което може да съществува единствено в играта.

Видове игри

Детските игри са много разнообразни.
Предметните игри, както самото название показва, са тези, които се осъществяват с предметите от околната среда, без да следват определени правила и без да се включват в някакъв сюжет. Това са най-ранните игрови действия, които се явяват още през първата и втората година от живота на детето, макар че не загубват значение и през по-късните години на предучилищната възраст.
При тези игри се използват както обикновените предмети в семейната среда като кутии, ключове, мобилни телефони, така и топки, кубчета, гумени и пластмасови играчки. Една от най-ранните прояви на предметна игра е тази при която детето чука с твърд предмет върху друг или пък изпуска играчката многократно, докато има кой да му я подава. Богато украсените предмети, тези които издават характерен звук и блестящите предмети са особено привлекателни. Във всички случаи характерно е това, че детето се опознава с околната среда, “проучва” качествата на предметите и главното се проявява като активен фактор в тази среда. Затова колкото повече предметът дава възможност на детето да прави нещо с него, толкова по-добре се осъществява играта.

Творческите игри, обикновено се зараждат на основата на предметните, но се отличават от тях по това, че играчките и предметите се включват в някакъв сюжет, а детето влиза в определена роля. При тях децата сами изграждат сюжет и изпълняват определени роли и някои автори ги наричат сюжетно-ролеви игри.

Сюжетно-ролевата игра е важен етап в развитието на игровата дейност. Тя заема съществено място в живота и в развитието на детето от предучилищна възраст. Голяма част от творческите игри черпят своето съдържание от трудовия живот на по-възрастните. Но и другите дейности на по-големите деца също дава богато съдържание за творчески игри. Към източниците на сюжетите на творческите игри трябва да се отнесат и приказките, разказите, съобщения от медиите, впечатления от телевизионни програми, кино, цирк и др.

В началния период от развитието на сюжетно-ролевата игра игровият мотив се обуславя преди всичко от желанието на детето да пресъздаде действията на възрастните. По-късно мотивът се обогатява – детето започва да се интересува от човешките взаимоотношения и основното в изпълнението на ролята стават именно те. Във връзка с това правилата на игровите действия се усложняват, като се включват и правила за взаимоотношенията между участниците в играта. В процеса на тази промяна възникват и други белези на сюжетно-ролевата игра, които са свързани с нейното развитие:

децата все по-диференцирано пресъздават действията на възрастните, техните взаимоотношения и нормите, които ги регулират;
последователно и логически се пресъздават цели жизнени ситуации с нарастваща сложност;
променя се съотношението между действия и реч при поставяне и постигане на игровата цел. Разсъжденията, съпоставянето, сравняването, изразени словесно, предхождат и планират действията;
осъществяват се преходите по посока на връзките: предмет-действие; действие-предмет; слово-действие.
Характерно за творческите игри е това, че детето се пренася в един нов, създаден от неговото въображение свят, в който заживява свой реален живот.

Друга характерна особеност на творческите игри е ролевия характер. В стремежа си да възпроизведат дейностите на по-възрастните, децата изпълняват по своеобразен начин техните роли в живота.

Игровата обстановка е друга характерна особеност на сюжетно-ролевата игра. Тя отразява и пресъздава околната действителност. Необходимата съставка на игровата обстановка са играчките и другарите в играта. Всички предмети, които се намират в игровата обстановка и служат за целите на играта, се превръщат в играчки. Разбира се, желателно е да се доставят и специални играчки, особено конструктивни материали. Творческият характер на тези игри се проявява именно в това, че децата преобразяват както обикновените неща от околната среда, така и специалните играчки с оглед на своите цели.

Конструктивна игра - понятието конструктивна игра най-често се свързва с онази дейност на децата, която води до частично или пълно преобразуване на обект от близката среда. В конструктивната игра замисълът възниква под влияние на активното мислене и въображението на децата. Въображаемият модел е подобен на този при изобразителната дейност, но реализацията му е различна и средствата за изобразяване са други. Децата изграждат конструкции в пространството с обемни и равнинни елементи и достигат до завършен, реален обект.

В самостоятелната конструктивна дейност у децата се възпитават и много други социални качества и способности. Например да се съветват помежду си, да отстояват собствената си позиция и др. Конструктивната игра също е начин да се упражнява, усъвършенства и придобива конструктивен опит именно по пътя на примера, подражанието, сътрудничеството, на свободното съгласуване и взаимодействие между децата. В конструктивната игра знанията на децата стимулират възникването на замисъла и определят общия ход на играта. Случайно възникнали и епизодични детски хрумвания и индивидуални изяви ентусиазират децата.

Възникването и развитието на конструктивната игра се основава не само на жизнения опит но и на уменията на децата за конструктивна дейност. Необходими са още самостоятелност, взаимопомощ и сътрудничество между тях. От значение са някои личностни качества, например – детето се ориентира бързо в средата, да се приспособява към промените в нея, да бъде дружелюбно и открито в поведението си, да търси присъствието и помощта на другите деца и да се чувства добре в съвместната дейност.

Игра-драматизация, също се отнася към творческите игри. Те се отличават от сюжетно-ролевите игри по това, че в типичните игри-драматизации се пресъздава определен текст и ролите се определени предварително. Този текст може да е приказка, разказ, пиеса или част от филм, направила най-силно впечатление на децата. Характерен пример на този вид игри са и куклените спектакли, които самите деца си устройват. Творческите моменти в тези игри се изразяват в умението да се подбере текстът; да се подготвят декорите и костюмите; да се изпълнят изразително ролите.

За всички разновидности на творческите игри е характерно това, че се възпроизвеждат някои дейности на възрастните, като се претворяват според възможностите на децата. Това възпроизвеждане не е пряко подражание, а носи елементи на известно обобщаване на типичното в тези дейности. За тези игри е необходима игрова ситуация, която може да се създава и с най-обикновени неща от околната действителност. Във всички случаи тези игри имат подчертан социален характер, тъй като се играят винаги от няколко деца, дори и когато игровия партньор е въображаем.

Игри с правила. Тези игри не се развиват с онази свобода и творческо участие, които са характерни за творческите игри, а се изграждат по определено от по-рано съдържание и по известни установени правила, без чието спазване не може да се участва в тях.

Както в творческите игри има голямо разнообразие, така и игрите с правила са извънредно разнообразни. При това трябва да се каже, че известни игри могат да се отнасят към едната или другата категория в зависимост от това, кой елемент преобладава при конкретните обстоятелства. Такива гранични игри са например конструктивните.

Игрите с правила могат да се подразделят на подвижни с правила и дидактически. При подвижните игри с правила доминират разнообразните движения, чрез които именно се осъществява играта. Това не значи, че при дидактичните и другите игри не се извършват движения, но те не са така типични. Тук трябва да се отнесат и много игри с топка и всички спортни игри, при които правилата са най-сложни и прецизни. По-голямата част от игрите с правила без сюжет имат състезателен елемент. В началото това е състезание между две единични или две малки групи деца, които не са вътрешно диференцирани, а действат като цяло без да се възлага строго определена роля на отделния член на групата, както е в отбора.

Дидактичната  игра може да се разглежда като подразделение на игрите с правила. Това, което ги отличава от другите игри с правила, е, че при тях се използва строго определен материал, изработен с оглед на известни образователни и възпитателни цели, които се преследват при използването на материала. Тези игри имат определено предназначение, тъй като с оглед на дадена цел преднамерено се подготвят и използват определени дидактически материали. Те не се сливат с обикновеното обучение, а запазват характера си на игри, поради което представляват достатъчно привлекателна дейност за децата, увличат ги и будят тяхното активно участие.

Към дидактичните игри могат да се отнесат и някои от словесните игри. Почти всички игри се придружават от говор, но при някои говорът има доминиращо място и значение. Когато речта е основен елемент на самата игра, тогава говорим за словесни игри. В този случай не са необходими други материали или играчки.

Към тези игри се отнасят всички гатанки и скоропоговорки. При гатанките участието на мисловните процеси е нужно в много по-голяма степен, отколкото при скоропоговорките.

В заключение трябва да кажем, че класификацията на игрите не може да се проведе абсолютно. Между различните видове игри има значително преплитане и взаимно проникване.

Играта като развиващ фактор

Значението на детските игри за развитието може да се разбере както на теоретическа основа, така и на базата на непосредственото наблюдение над игрите на децата.  Като преодолява фазата на предметните действия, играта се изгражда като доминираща дейност през целия предучилищен период. В нея и чрез нея главно се усвоява обществения опит, осъществява се развитието на физиологическите и психическите функции и се извършва подготовка за следващия по-висш етап когато ще се формира като доминираща учебната дейност.



Развиващото значение на играта се обяснява и от взаимоотношението между емоционалният характер на играта и предпоставките за развитието на мисленето. Сърцевината на детската игра е нейната емоционална привлекателност. Но едновременно с това игровите ситуации поставят пред децата различни проблеми, които изискват участието на мисленето. Играта, която е спонтанна, свободна дейност същевременно допринася да се организира поведение на децата. Ценното е, че именно тогава, когато децата се заемат съвсем доброволно с организиране на игрите, при което могат да срещнат сериозни затруднения, те изпитват у себе си устойчивост, целенасоченост, дисциплинираност; учат се да координират усилията си с другите деца.

Игрите имат голямо значение за физическото развитие и укрепване на децата. В това отношение най-голямо значение имат подвижните игри, особено когато те се извършат на открито и на слънце. Но и всички игри имат ободряващо влияние върху детския организъм. То се постига както чрез многобройните движения, така и чрез повишеното емоционално състояние, с което те се придружават.

Игри за развитието на движенията. Това се дължи на обстоятелството, че при всички игри, а не само при подвижните се извършват много движения, които имат организиран и целенасочен характер. Детето усвоява специфично човешките движения при извършване на онези действия, които то наблюдава в живота. Като изследва волевите движения, А. В. Запорожец заключава, че развитието на двигателната сфера на детето от предучилищната възраст става в значителна степен чрез неговата игрова дейност.

Игрите имат голямо значение и за умственото развитие на децата от предучилищна възраст. Преди всичко чрез богатият контакт с предметите, който децата използват за игрите си, те имат възможност да се упражняват да възприемат отделни свойства и да добиват впечатления за нещата. По този начин се развиват техните усещания и възприятия. Интересната дейност на играта помага на децата да се съсредоточат върху определен предмет, а това развива вниманието им, усъвършенства тяхната наблюдателност.

Паметта също се развива при благоприятни условия на игровата дейност. Изпълнението на различните задачи по време на игра, например на магазин, на влак и др. изискват да се запомнят и възпроизведат известни действия и изрази. Ранните представи за числата за интервалите от време, за пространствените отношения децата придобиват също в процеса на своите игри.

Трябва да се изтъкне по-специално ролята на игрите за възникването на умствената дейност като характерна човешка дейност, която е съществена предпоставка за цялата по-нататъшна учебна дейност, както и за цялото психическо развитие на детето.

При играта се борави с нещата, но манипулативната дейност още не е пълноценна игра. Тя се създава, когато предметите, с които детето борави, придобият известно символично значение и когато самото то представлява нещо по-друго от себе си, т.е. когато то приема някаква роля. Благодарение на това преминаване се осъществява и самото умствено развитие на детето през този период. “Ако в процеса на развитието на ролевата игра – пише Д. Б. Елконин – не възникваше самата способност да се действа в умствен план, то никакво по-нататъшно формиране на конкретните форми на умствено действие, което се извършва при отвличане от предметите, нямаше да бъде възможно.”

Игрите имат съществена роля за развитието не само на усещанията, възприятията, представите, паметта, но имат голямо значение и за развитието на въображението и мисленето. Като играе с реални неща в една въображаема ситуация детето не само се запознава с качествата на тези неща, но същевременно развива своето въображение. Това развитие се извършва при условията на контакта с реалните неща и при възможностите за творчеството и свобода на действията, които осигуряват в играта. Затова детската игра има независимо значение за развиване на активното въображение през предучилищната и отчасти през ранната училищна възраст.

Игрите имат съществено значение и за развитието на мисленето на децата. Това се държи на обстоятелството, че чрез тях се дават богати възможности не само за непосредствен контакт с действителността, но и за разнообразно словесно общуване в една социална среда. Като отбелязахме, че при игрите се създават най-ранно благоприятните условия за развитието на двете сигнални системи и за тяхното правилно взаимоотношение. Това се извършва в процеса на една привлекателна и желана дейност. Освен това почти при всяка игра детето се поставя пред някаква проблемна ситуация, която има да разреши не чрез простото манипулиране, а при участието на активни мисловни процеси. При редица дидактични игри също така се създават условия за развитието на мисленето. Например при твърде разпространената игра за нанизване върху три оси на дървени фигурки с различни форми, големини и цветове децата от различните възрасти се справят различно със задачата според равнището на своето умствено развитие. Но със системното участие в тази игра те се научават да извършват сравнение между пръснатите пред тях фигури, да анализират техните качества, да се абстрахират от едно тяхно качество (форма, големина, цвят), да обобщават по линията на един от тези признаци, за да подредят фигурите въз основа на това обобщение.

Ролята на игрите за развитие на волята се наблюдава при ясната целенасоченост на децата, при готовността им да преодоляват препятствия или да се въздържат от нежелателни действия, в обилните инициативи и самостоятелността при тяхното изпълнение.

Във връзка с емоционалния характер на детската игра се наблюдава и друго вътрешно противоречие, движещо развитието напред. Играта е най-привлекателната дейност на детето, съпроводена с чувството за свобода, но същевременно тя създава условия за дисциплинирано и организирано поведение още от предучилищна възраст. Децата се заемат с игра винаги и по всяко време при различни условия. Те са готови за целите на играта да се подчинят на известни вътрешни или външни препятствия, да извършват иначе не особено приятни действия в името на спонтанната, доброволната дейност се създават условия за организирано поведение, за изграждане на положителни черти на личността.

От казаното за значението на игрите се вижда тяхната роля за развитието на детето. Тази роля се обяснява, на първо място, това, че в игрите детето най-ранно усвоява обществения опит, като придобива знания, умения и навици от по-възрастните. На второ място, развиващата роля на играта се осъществява благодарение на това, че при нея се упражняват всички физиологически и психически функции, и то при най-благоприятни условия на една привлекателна и радостна дейност и пълна само активност.

Играта през 1 месец

    През първият месец бебето е пасивната страна в игрите. Но Мама и всички останали играят с него, което формира емоционалния и социалния фактор от развитието на детето. За да подготвим детето за развитие с добър темп в този период е важно само да подсигурим на бебето режима, препоръчан ни от педиатъра. Първите седмици  нервната система е още крехка, бебето бързо се уморява и сънят е много важен, по време на съня /покоя/ се укрепват невроните и формират нервните връзки.  За храненето е изписано много.
    В този период се развиват възприятията - слух и зрение, както и тактилните на елементарно ниво. Играчките, които използваме са дрънкалка, въртележката над леглото, меки и издаващи звук кубчета, малки топки, книжките за баня. С тези играчки се постига развитие на слуха и зрението, както и привличане на вниманието към предложената играчка. В този период бебето може все още не винаги да реагира на предложената играчка. Със сигурност обаче трябва да реагира на внезапна светлина и силен шум. В момент на бодърстване щракайте с пръсти или подрънквайте с дрънкалка ту от лявата страна, ту от дясната страна на бебето, в края на първият месец, началото на втория е добре да се обръща по посока на звука. Песните, говора на мама също развиват слух и внимание.
    Обща моторика. Както казах нервните връзки, и изобщо нервната система е неукрепнала, което се показва и в движенията на бебето. През първият месец, то още не владее движенията на ръчичиките и краченцата. Ние стимулираме развитието с банята и масажа, носенето и люлеенето. В края на първият месец бебето може спонтанно да хваща дрънкалката и да "произвежда" звук с нея. Умението за хващане е един от условните рефлекси. Но с това все още не се говори за игра. Дланите са предимно свити в юмручета - по време на масажа не пропускайте да погалите и дланите и всяко пръстче. 

Втори и трети месец

В този период бебето бодърства по-продължително време и целенасочено търси контакт с майката. Играчките продължават да са от предходния период, но вече бебето е свикнало с тях и реагира по подобен начин на любимите играчки. Успокоява се от познатата мелодия на своята играчка. Тук забелязваме за първи път познавателен процес - непреднамерена, механична памет. Играта е на същото ниво както и през първият месец.

Четвърти-шести месец

   В този период бебето се развива с много бързи темпове. На първо място общата моторика - вече държи уверено главичката си; контролира движенията на ръцете и краката; формира се координация око-ръка, което помага на детето да достигне играчка, да я вземе и да манипулира с нея, независимо дали ще дрънка или ще поднася към устата. В края на шестият месец вече повечето бебета пълзят или поне правят опити да достигнат до определена играчка, която се намира в полезрението им.
   Развитие на паметта - бебето разпознава близки хора, реагира с плач на непознати хора или места. Ориентирано е в дневния режим - знае, че като е в количката следва разходка или като види шишето знае, че предстои хранене или пиене на вода. Манипулира по един и същ начин с дадена играчка, и очаква играчката да издаде звука или светне (или каквото прави дадената играчка).
   Развитие на речта - гука когато е спокойно, произнася случайно "Ба","Па", "Ма", "Да".
   Ако периодично скривате и показвате една играчка, като при показването издавате някакво възклицание (независимо - "мяу", ако играчката е коте или "бау", ако е куче, или просто "хоп" или "ту-ти") при всяко следващо скриване бебето ще гледа с очакване по посока от която играчката се появява и ще реагира със смях. Честито! Бебето играе!
  Друга играчка, подходяща за този период е активна гимнастика