Зайченце бяло, котенце мило, в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо, можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива, сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички, мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче, как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче, мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма, умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш, дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка, умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече. Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели, ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача. Друго на трябва, три думи само:"Обичам те, мамо."
http://www.youtube.com/watch?v=sCgQX5R7UNsЧестит празник на всички!
П.П. С това стихотворение,преди 100 години
в детската градина, разплаках всички майки....