Да започна с пожелания за здрава седмица, че на мен ми омръзна обикалянето по доктори.
Малко бисери от нас:

-Мамо, къде сме?
-В Стара планина.
-А къде е "Нова планина"?

Обяснявам, че в детската градина ще имат нови 2 момиченца.
- Защо, нашите стари ли са вече?

ох, тия бисери много ме усмихват
Тва със Стара планина си е много вярно ако се замислиш

Лиде, Лиде, Лиде...искам и моето момченце да не се връзва на носене, ама проклетията му проклета от три дни е ришил, че ще си мерим инатите. Ако не го заплашваше пълно измръзване навън днес щеше да бъде зарязан да си реве в една пряспа...Ама проклетията ми то и ръкавици не ще, шапка не ще, а то духа ли духа..

Оле, посмях се! Тези дребните определено знаят как да ни "Церят"!
Вчера Вики пристига и ме дърпа "Ела,ела да го видиш нашия, само по потник".Нашия е баща и, от къде го измисли, не знам!
Слава богу температурата падна, седа вече извива гърло като оперна певица. До вчера искаше само да лежи и пищеше, че и пари на очите!!! Аман от тези пусти вируси и грипове!!! 

Ее чакай. Моника до 3 годинки и отгоре все в скута и в ръцете ми беше. Дори когато слезеше от ръцете ми, аз си ходех на една страна.  Има време. Плюс това аз сега и да искам вече не мога да я нося. Вдигам ама за малко. Още година, две и ще си освободиш ръцете 

Как сте сладурки?

Нямам време да пиша много напоследък
Лиде, направо ме разби с тоя лаф от предната страница, хехе хехе

Вени, Ники пак ли се инати? Аман. И Никол беснее и мрънка и упорства напоследък много. Голям звер е станала  До кога ще издържим с теб а?  

Три дни, Раши, три дни.
Решил е, че ще яде сняг от този мръсния. Обяснявам аз, че кафяв и жълт сняг не се яде и като се затръшка...
Сега след зор и молби хапнахме и заспа, ама мен така ме боли плексита, че ми се реве...

Бу то.
Днес едвам се добрахме до градината. Спрях пред колите на паркинга, защото просто нямаше къде. Две майки нарамили две дечица и се опитват с 20 кг на гърба си да вървят из преспите сняг. Едната каза: Вече направо ми прималя, едвам вървя. другата казва: И аз, много ми е тежко, направо ще падна. Едното дете се обажда от гърба на майка си: Ох и на мене ми е много тежко, и аз едвам стоя  .
Паднахме от смях с Мони. Тя вика мамо те го носят и то много се изморило та едвам стояло  , мене пита ли ме, ти не искаш да ме носиш  Гледай, влезе ми сняг.. викам не се хаби, няма да те огрее 
 

   


Това със "стара" и "нова" планина е и мой лаф от преди има няма 30-на години

Ооо, Вени, малък е още- изкарвай го с количката. Аз моя го действам откакто стана на 2, преди това возех, че имам гръбначно изкривяване и дори и какъвто е кльощав не мога да го нося. Не, че сега не се тръшка по 3-4 пъти на разходка, ама аз хващам  за ръката и влача и не обръщам внимание и след малко той забравя да реве.
Вчера си изяде снега от подметките на обувките с пръчка- изпуснах го от поглед за 2 минути и се подреди, преди това опита около 5 пъти и го спрях, и му обясних- ами! То от подметките е най-вкусно. Пробва се да набара и жълт сняг, но аз директно му казвам, че е кучешки пиш- засега това го възспира, но знае ли се докога?!

Здравейте, момичета. Редовно ви чета , но не пиша. Страхотни лафове. Със сълзи се смея с тези мъници, и се чудя какво ли ще като проговори дребната. Да са здрави всички дечица.

Инке, кварталните улици не са разчистени и въпреки стабилната количка, не може да мине през този сняг. Опитах с количка онзи ден, но щях да счупя китките. Опитах с шейна - обръща се заради бабуните.

Толкова непочистени улици аз не съм виждала за толкова години в София!

Мм даа, пак неподготвени ни хвана снега! Кой да предположи, че ще вали сняг посред зима, а?

Вени, чета и се хиля за това че се обърнала шейната ви и реших да споделя какво ни се случи мисля в петък беше. Реших аз да ходя за храна на малкия с шейната.Хубаво, тя е с облегалка и странично също има опора.До тука добре, ама моя синковец като го наоблечеш и завиеш не знам защо му се доспива и по едно време взе да се клатушка ха напред, ха назад. Опитах да го поразбудя, ама не.Спрях, за да взема хляб и на тръгване катастрофирахме. Явно се е наклонил на едната страна и се призими в една преспа и супер очуден и обиден нададе рев. Сега ми е смешно, ама като си помисля за такова събуждане ми става тъжно и мъчно.

Ма то верно си е гадничко събуждане.
За тази шейна ми беше такъв зор, такава радост като я взехме, а ние почти пребихме детето.
Баща му два пъти го обръща страничко, дядо му веднъж, аз два пъти по гръб Това им е хубавото на непочистените улици. Където и да паднеш, все е на меко.
А Ники вече не се и впечатлява, изобщо. Изчаква да го вдигнем и нагласим и може и 5 мин, да си лежи в снега и да зяпа небето.

Леле, Шаноар, кофти за детето милото! Ама се случват такива неща, какво да правиш! Тя моята няколко пъти е контузена от нас по грешка и ми е много мъчно, като стане такова нещо. Я баща и без да иска ще и дрънне главата в лампата, я ще я дрънне в касата на вратата докато я носи на тъмно. Аз пък така и бях изрязала ноктите малко след като се роди, че и клъзнах месце на милата. 

Прибирам Мони от училище, а по пътя ни брули леден вятър:
– Ау, мамо, станахме на ледени близалки!
- И какво ще правим тогава?
- Ами ще изчакаме Бобчето да се наспи и да порасне. Той ще напълни ваната с топла вода и ще ни сложи вътре да се размразим

 

Един лаф и от мене. Онзи ден след като не успяхме да запалим колата тръгваме пеша към яслата. Баща й: "Ще я заведеш ли ти, а аз да ходя да си хващам автобус?", Аз: "Не, ще я носиш ти до яслата, а аз ще ходя да платя таксата" /като идеята ми е да си разпределим задачите - аз я водя, той плаща яслата или обратно.../. Той:"Добре де, ще ти дам пари..." Аз: "Не става въпрос за пари, имам си". В това време Дари се обръща супер учудено към мен" Мамо, тати ти се кара, щото нямаме парички ли?" Явно е решила, че щом се разправяме за нещо, единия се кара на другия, както й се караме на нея

от тази сутрин:
аз се обличам и Тео: я, мамо, имаш цицини (гърди)
аз: от какво, мамо, са ми излeзли цицини
Тео: от растеж
допълнителното разследване показа, че жените имат цицини, а малките момичета не т.е появяват се от растеж

Здравейте в този зимен ден , тук в Пловдив лопатите са на почит,от сутрин до вечер се чисти сняг ,но поне времето като температура е поносимо.
Страшни душички си имате,голяма веселба.С моето Боре в последно време имам чувството,че имам не дете а приятелка на мойта възраст.Покрай нея гледам редовно канала Ютилисима,много съм на ти вече със всякакви техники ала направи си сам и ред кулинарни рецепти научих.И този канал се гледа единствено и само заради нея,само това иска,второ пием си кафенцето,като обсъждаме теми за гримове и прочие и това като трябва да знаете,че нямами едно червило да се отсрамя ако се наложи,но щерката е много на ти по тези въпроси.Вчера ми прави масаж след банята с един крем,като супер професионално ме насочи как да легна и прочие.Все нещо ме фризира,"гримира"(в кавички,че то няма с какво ),зъбите ми оправя не мога да се оплача.За лафчетата,тя винаги е говорила много правилно,но има няколко запомнящи се думички "шуменица" от Каменица и Шуменско или "барби с морков" от барба фокус,"куклен вятър"-театър.

Аз съм му казвала твятър, сега да видим малкия как ще се прояви-още не приказва почти нищо, но пък от вчера каквото и да го попиташ, отговора е не или няма.