Благодаря на всички, за топлите думи
Доста си поплаках вчера, поолекна ми, днес отново ми се плаче, но като се усмихне Митачето в съня си, усмивката грейва на лицето ми!
Дай Боже да сме здрави, сплотени, и благодаря, че ви има всички вас...
Все още ужасът не е избледнял, през нощта, хранейки бебчо, спомените ме връщат към кошмарните нощи. Гледам го, и ми се плаче... Незная и аз защо - от радост, от мъка, от облекчение, от благодарност - че сме живи и сме си вкъщи!
Никой незнае какво му е приготвила съдбата, затова за себе си едно разбрах - трябва да се молим не да ни се случи нещо определено, а да имаме сили да преодолеем каквото ни е писано, и да продължим напред!