Днес, на 31.01.2012г. трябваше да се роди нашият дългоочакван син.
Пиша доста късно след раждането на рожбата ни, но ми трябваше време да се поотърся от всичко, което ни се случи....
И така, на 05.12.2011г. се роди момченцето ни - Димитър - 1700гр., 44 см., в края на 32 г.с.
Благодаря на Господ, че ни спаси с бебенцето !
Благодаря на Зачатие !
Благодаря на д-р Александров и екипа му !
На 18.12.2011г. спечелихме безплатна процедура от Коледно желание - в АГ Варна - щеше да ни е третата. С много надежди и трепет започнахме процедурата, имахме доста критични моменти, но накрая беше факт - най-после бях бременна, и този път всичко беше наред.
Наслаждавах се на всеки момент от бременността си, радвах се на коремчето, говорех на бебчо, понякога плачех от щастие и умиление. Мъжът ми постоянно ми повтаряше - "колкото по-дебела ставаш, толкова повече те обичам..." Миличкият !
Имах една страхотна бременност, без кървене, без повръщане, без контракции...и така до 24 г.с.
Тръгнахме на почивка от Варна към Трявна, още първата вечер прокървих доста обилно. Лежах един ден и се върнахме във Варна, как - не питайте...Оттам директно в АГ Варна, при д-р Александров - диагноза - плацента превия маргиналис. Нищо страшно, каза док, повече лежане и всичко ще е ОК.Дата - 08.10.2011г.
Лежах си аз, но кървях през няколко седмици - къде по-обилно, къде по-оскъдно.
На 15.11.2011г. изкървих доста силно и се наложи да ме приемат на 8 етаж в АГ то. Оттам се започнаха мъките.
Успяха със системи да спрат кървенето, но изключеха ли ги, отново кървях. Затова останах денонощно на системи кормагнезин, инжекции 3*1 но-шпа и гинепрал. Въпреки всичко, през няколко дни прокървявах. Лежах, не ми даваха да ставам да се мия, да се къпя, дори се хранех легнала. Но търпях, усещайки ритниците на бебчо и имайки подкрепата на съпруга ми...Как само го чаках да дойде вечер...Дните и нощите се сливаха, почти не спях, все ми се плачеше...
За отношението на персонала не ми се говори, за професионализна на докторите също ...Постоянно ми брояха седмиците, за да ме отрежат...
Една сутрин , на 30.11.2011, след поредното прокървяване, завеждащият лекар поиска да ме прегледа вагинално!!! При моя отказ, отиде, и доведе д-р Александров, за да му се оплаче, как не съм разрешавала...Останали сами, д-р Александров ме посъветва да се махна час по-скоро от АГто, да заминавам за София. Но, кървейки, това не беше осъществимо, затова се преместих в Майчин Дом. Грешка, както се оказа после.
Сложиха ме на системи отново, на легло, кървенето спря на третия ден. Дежурен беше д-р Максим Яков - на 03.12.2011 ми спря системите и ме остави на хапчета магнерич. Още вечерта получих първия голям кръвоизлив, спешно ми преляха една банка кръв и една плазма, виках мъжа ми при мен, едва изкарах нощта. На 04.12.2011 вече и системите не спираха кървенето. Д-р Александров беше далеч от Варна, д-р Кисьов също. Звънях на Танев и Николов от АГ Варна, не успях да се свържа с тях. Имах доста болзенени контракции, не спирах да кървя обилно. Към вечерта се закротиха нещата, но заспивайки, към 22 часа, започна втория кръвоизлив. Нещо не можа да го спре.
Отново дежурен беше д-р Максим Яков. От 22 часа до 2 през нощта се мота , без да предприеме нищо, и едва тогава ме транспортираха към АГ Варна.
Бях почти в безсъзнание. Борех се да не припадна до родилната зала. Видях съпруга ми, целуна ме, сваляйки ме от носилката, а аз му казах – „спокойно, всичко ще е наред”.
Вече в родилната зала само си казах кръвната група и се молех час по-скоро да заспя...Нямах сили да се боря повече...05.12.2011г.
Събудих се в реанимация, около мен се суетяха много хора, веднага разбрах, че нещо не е наред. Попитах – какво е станало – и разбрах – за да ме спасят, са ми махнали матката.
Не мога да опиша шока, който преживях, и още преживявам. Незная дали и кога ще се справя с това.
Казаха ми, че детенцето е с инфекция, било е с трикратно завита пъпна връв – мъчело се е доста, заради моята кръвозагуба.
Болките на тялото ги оставям настрана, душата ми кървеше повече. Видях мъжа ми на втория ден в реанимация – пуснаха го за малко – плачеше...
Било е адска нощ – след като са извадили бебето, са започнали да махат плацентата ми, при което съм изкървила много. Доктора се е паникьосал и са започнали да звънят на всички завеждащи – главния на болницата, главния на отдел Гинекология, главния на отдел Родилен. По техни думи са направили всичко възможно , за да спасят матката ми, но вече са били на косъм да ме загубят и е трябвало да я махнат... Къде е истината, никога няма да разбера...Фактът си е факт обаче!
За дните след това – ужасът продължи.
Лежах на етаж с бебета, а не бях видяла моето. Даваха ми по малко информация, но това далеч не ме успокояваше. На третия ден слязох да го видя – плаках – много. Не ми даваха гаранция, че с него всичко е наред, или ще бъде наред, само казваха, че правят всичко възможно. Мен ме наблъскаха с антибиотици, да се презапасят против инфекция, и на петия ден ме изписаха. Бебчо остана в неонатологията.
Ходихме всеки ден за сведения, всеки ден различни, ту се радвахме, ту плачехме. И дойде денят – 23.12.2011г., когато влязох отново в болницата, за да го храня няколко дни и ако се получи, да си го приберем. Бореше се малкото Митаче, искаше и той да се прибира!
На 28.12.2011г. ни изписаха.
Вече повече от месец сме си вкъщи.
Слава Богу, засега всичко с бебчо е наред, предстоят ни прегледи, но се молим Господ пак да ни закриля!
Моля модераторите да преместят поста ми, ако не е за това място!
