уффф, напоследък все на такива неща за ДГ се нагледах в бгмамата, че сериозно започвам да се плаша, ако са истина.
В този ред за фаворизирането.
Мноооого го мразя, винаги съм го усещала и си признавам, че това беше една от основните причини да не науча френски в гимназията.
Обаче е факт - някои деца са фаворизирани, други не. Въпросът е как да се научат да се справят с това.
Аз се научих навреме и учителката ми ме беше оплюла публично пред друг клас, колко съм тъпа и проста, позеленя като изведнъж изявих театрални наклонности, които ме отведоха в Италия.
Така че, Гери, кажи на Ели, че няма значение дали на точно тази учителка ще й бъде любимка. Обясни й, че е най-важно да не спира да вярва, че тя е уникално и лъчезарно дете и стига да поиска, може да обиколи света. Кажи й, че никой и нищо няма значение, ако вярва в себе си. Знам, че е малка, но идея нямаш колко много запомнят малките деца.
А това за въображението...ей това не искам, да поддтискат някои заложби на дечко.
Например онзи ден реши, че ако нарисува гърнето си (което ползва за игра) с пастели, ще стане по-весело. Ми няма ад му се карам, и аз мисля, чесиньото е случно. Оставих го да драска и беше повече от щастлив като после седнах с него да рисувам кръгчета. Не искам някой да му казва да спира да мечтае.