...С моят мъж се изпокарахме много защото той изобщо не ме подкрепя в тази борба и се държи така, че все едно само аз искам да имаме бебе...Не знам вече какво да правя...Трудно ми е да се боря сама и да вървя по този трънлив път сама, а нали все пак затова сме семейство за да се подкрепяме....
Много позната история.Аз също много често имах чувството,че се боря сама срещу вятърни мелници,а на мъжа ми не му пука особено.Направи си спермограмата,не беше прекрасна но не и безнадеждна,докато аз-сутрин се будех с термометър в уста,записвах температури,броя дни,казвам,че днес трябва да правим секс,че утре пак трябва,правих хиляди изследвания,смених сума лекари,пих лекарства,пих билки,забременявах,прокървявах,плаках,а той.....само ме успокояваше.Да ама аз исках бебе,а не успокоения.Накрая се погледнах отстрани и разбрах,че май прекалявам...Даже се зачудих как всъщност ме е търпял почти 3 години такава.Мъжа ти иска да имате детенце точно толкова,колкото и ти,но просто при тях емоциите като,че ли не излизат толкова на повърхноста колкото при нас.Опитай да си по-спокойна,сега ще отидеш и в нова клиника,дайте си едно ново начало без толкова стрес и бебчето няма да закъснее миличка!