Най ми тежи това, че Дара ръси из цялата къща разни дреболии от сорта на фиби, ластичета и подобни. Непрекъснато съм на щрек да не излапа дребния нещо.
Как се справяте вие с малко по-големи деца и такива лазещи и лапащи всичко?

Поздрави

Аз съм събрала всички дреболии в една от чантите на каката и разрешавам да играе с тях когато малчо спи или е в друга стая, то почти за всички нейни забавления е това де, нито пластелина, нито любимите пъзели и водни бои са подходящи когато той е покрай нея.. Гледам като гладя например в другата стая да взема Марти с мен, за да може Габи да си поиграе на спокойствие, че колкото и играчки подходящи за дрбосъка да има той не ги отразява, инетерсно е само какво прави кака. Дори детско ако пуснем, той ходи и изключва компа, за щастие вече има проблясъци на съвместни игри, надеждата ми е тези моменти да зачестят  Иначе лапа всичко наред, няма нужда от прахосмукачка, всяко боклуче е добре дошло, гарнира си редовно с няке прясно оскубано цвете, а ако се докопа да бръкне в тоалетната чиния, щастието ще е пълно  На есен изяде дори една муха, беше си жива преди това, докато не я намерих усмукана под езика не вярвах, че все пак е успял да я хване, та така, готов е сървайвър искам да кажа

КЪДИ, нека ти припомня теорията на Джам за естествения отбор. Преди два дни приятелка ме питаше може ли за има толкова наивни и заблудени хора (тя друга дума ползва де). И както се чудеше, гъй и ми разказа за нейна съседка дето по принцип искала второ, ама ѝ открили миома и жената решила да иде при попа. Пък той ѝ дал една икона да я държи на корема си и така да спи. Саже ѝ казвал в кои дни да спяла с мъжа си.  Ами ... какво да ви кажа.
Иначе ние сме здрави, прави си белички. Даже вчера като ме ядоса нещо ме успокояваше - „койно (спокойно) дишай, дишай". 

Хубава и здрава седмица от нас!
За нас тя започна с лоша новина- мъжът ми остава без работа...Аз работя на хонорар, детето не се класира за детска градина...Черно ми е пред очите!
Поне упоритата кашлица от два дни я няма, да не чуе Дявола!Утре ще излезе микробиологията от нослето и гърлото.

Inke Tinke  съжалявам да го чуя. 

Инке, дано по - бързо излезете от трудната ситуация!

Успешна седмица!

Благодаря ви за съпричастността!
Най-гадно от всичко е това, че му  спретнаха супер гаден номер- от месеци го изнудват да се премести на друго място с работно време до 22ч. и с по-ниска заплата, но с някакви имагинерни бонуси и обещания за повишение и той им отказва и те просто му казаха, че или отива там, или ще го уволнят. Понеже откакто е на тази работа го залъгват, че ще го повишат, ще му увеличат заплатата и нищо не се случва, той просто се съгласи да го освободят,защото преценява, че няма да си изпълнят обещанията, бори се в момента да е поне от 1.03, а не веднага, да има време да се организира и да потърси нещо друго, а ида може да изкараме с обезщетението март, че аз тогава не взимам хонорар.
Много ме е яд, защото си мисля, че това може да се случи, защото хората го позволяват, защото няма истински синдикати...

Инке, много неприятна ситуация. И аз съм така от началото на месеца, т.е. ходя на работа, но пари почти никакви не взимам, защото напоследък положението много се закучи и нямаме работа. Оглеждам се и аз за нещо но....положението вече ми изглежда много отчайващо. Ми то с такава държава и синдикатите ни такива, кво да искаме...Поне да сме здрави!

Извинявайте, че се намесвам в темичката ви, но това ми е болна тема.Аз синдикати съм виждала само в държавните учереждения.В частните ако има са по-ниски от тревата, рядко защитават някой наистина.За съжаление всеки се бори сам за себе си.Колкото до работата при нас е ужас от година не сме имали работа, аз съм проектант, и направо не знам какво ще правя за напред.

Къди, и аз имам подобни случаи, отказах се да се ядосвам, всеки сам си решава какво да прави с живота си и как да го прави.Аз съм направила правилното за мен, дала съм насоки, информация, клиники, лекари, от там нататък какво ще решат да правят е лично техен избор.

Здрава седмица на всички.

Inke Tinke,   много ти съчувствам. Ние сме само с една заплата вече 2 години. Не знам на каква позиция е бил мъжът ти, но моят винаги е бил на високи ръководни позиции, с 2 езика и супер респектиращо cv,а в настоящия момент в България с напълно разбития малък и среден бизнес няма търсене на високо квалифицирани кадри. Но, трябва да се оцелява и човек се научава на разни техники за оцеляване -пазаруване на промоции, готвене на 2-3 ястия с едно пиле, забравяме за всякакви неща от рода на ски, море, пътувания и т.н. Адски е трудно, но няма начин. Човек знае 2 и 200, важното е да не падаш духом и да сме здрави. И се моля за някакво чудо.

Инке, много тежък момент изживяваш, дано всичко се уреди по-бързо.
Аз се надявам да вземат някъде малкия на ясла, че е доста трудно вече. Обаче като гледам класиранията и точките много се обезкуражавам.
Мешко, ти ми напомни за една колежка, която казва пиле или месо колкото да замирише.Тъжно, ама какво да се прави. Иначе за сега ние сме добре, дано ни подмине грипа.

Благодаря ви!
Тази нощ не можах да спя,  треперих цяла нощ...
Мъжът ми беше брокер на недвижими имоти...Когато детето се роди, пазарът се срина и двете фирми, с които работеше просто затвориха...Стоя почти година без работа, в която с малко бебе спестяванията ни просто изчезнаха.Започна от необходимост работа там, където е, за 600лв. на месец.Принудих се ,когато детето беше на годинка да се върна на работа за по два дни на седмица на хонорар/както винаги съм работила/, за да докарвам още по около 300лв. на месец. Поради спецификата на работата ми, де  факто работя 8 месеца от годината, с големи ваканции, които не ми се плащат.
Понеже не съм на трудов договор нямаме право на ДГ, няма кой да гледа детето и така откретахме-с промоциите и картофи/ориз/леща, краден интернет и т.н. досега...За да заведем детето на море, взехме заем от приятели...Стрелката за бензина в колата е постоянно на червено, дори една нощ като отивал на работа мъжът ми бензинът свършил и се наложило да бута колата...
Вече му бяхме свикнали на това, а сега - ново двайсе!
Извинете ме, че се наоплаквах, но наистина ми дойде в повече...
Дано поне сме здрави!

Съжалявам да прочета, че има толкова момичета които се борят да оцелеят! Много е тъжно, много 
Стискам палци на всички Ви бързо да излезете от това положение и да забравите за лошите моменти!!

Инке, съжалявам да прочета всичко това.
Моля се за вас, бързо да си намери работа мъжа ти.
Инке, ако е добре с езиците, защо не започне в кол център. Заплатите са приличи и след първите 6 месеца се вдигат. Поне в тази, в която работи снаха ми. А тя каза, че винаги търсят хора с два езика.

Истината е, че в тези времена се научаваме да правим от нищо нещо...буквално.

Здрава седмица и от нас!

Инке, съжалявам, че така се е получило при вас. Надявам се бързо да се оправят нещата. jasmin_veni, е права, нека мъжът ти да потърси такава работа. Може да работи и като първичен съпорт мисля, че се води, там се изискват обикновено само език да се говори, след което осигуряват и обучение. Но си права за едно здравето е най важно.

Ние финансови проблеми нямаме, не че и на моя мъж не му сервираха преди седмица, че няма да го повишат при това след като са му обяснили колко добре се справя и колко хубаво било всичко, ама не било в не знам си каква насока. Това го довърши и съвсем се депресира, защото малко преди това му излязоха резултатите от изследванията и се оказа, че повторната операция е била безполезна. Сега подаде документи в здравната каса и ще бъде на хормонално лечение вероятно до живот. Дано поне инжекциите му повлияят добре...

Мешко, ако е само тръшкането, при всички е така. Моите и двамата сутрин, а Стефан и вечер ми правят "купон". Естествено винаги съм закъсняла за работа, добре, че ме търпят... Но все пак ако имаш някакви по сериозни притеснения говорете с психолог. Споделяла си, че Мия е домошарка и е по затворено дете. С нея сме една зодия, аз бях болезнено срамежлива, изпитвах ужас ако майка ми ме пратеше до магазина, защото ще трябва да кажа на продавачката какво искам - истински се радвах на новооткрития супермаркет, че там и без говорене можех да мина. У дома си ми беше най-добре, семейството ми беше най-добрия приятел. Запознанствата с нови хора, смяна на училище и разни от сорта ме ужасяваха. Все още не се чувствам комфортно от тези неща, но със започване на първата ми работа се наложи да ги преодолея. Не знам дали Мия се чувства така, но може да има нужда да си поговори с някой за това.

Инке, мила, много ми е тъжно като те чета! Винаги можеш да разчиташ на нас за рамо и подкрепа. Какво е завършил мъжа ти? Ако искаш да ти дам мейл да пуснеш едно CV да се оглеждам и аз. Успех!

Лошото е, че дори и децата ни да ходят на ясла, първоначалните 6 месеца са свързани с постоянни отсъствия от работа, първият месец докато свикне, после започват да боледуват...Немислимо е да дадеш детето на ясла и почти веднага да почнеш нова работа, то не е немислимо де, но имайки предвид колко "толерантни" са работодателите в БГ към майките с малки деца е почти невъзможно

Нуну, не ме карай да се отчайвам, моля те!
Надявам се да работя старата си работа, ама разчитам да ни вземат на ясла, че няма как да разчитам на баби.

Нуну, не ме карай да се отчайвам, моля те!
Надявам се да работя старата си работа, ама разчитам да ни вземат на ясла, че няма как да разчитам на баби.

За съжаление това е в 99% от ДГ.Никой не е целял да отчайва другия-просто неприятната истина .

Ще видим как ще е с яслите и при нас. Засега няма да се панирам съм решила. Само дано я приемат Никол.