Diva Rosa, много ти благодаря за споделеното. Дълбоко съм убедена в правилността на много от нещата, които казваш, но по-важното е всичко това да е работещо в действителност. За съжaление детската градина, в която ходи Мия не може да се определи като такава, в която правилата са на почит. Голяма част от нещата, които се опитваме да изкореним, за съжаление ги усвои там. Имам предвид крещенето с пълно гърло, псуването и удрянето. Вкъщи не крещим, не се удряме и не псуваме, но тя прекарва по-голямата част от времето в градината и попива най-лошото от нея. Там са оставени на самотек и явно децата оцеляват както могат. Изключително трудно ми е да обясня как нещо не трябва да се прави, при положение, че ежедневно тя вижда точно обратното. Другият много важен момент е, че при нея много често трябва да се избира по-малкото зло. Последният пример е от миналата седмица с една ужасяваща истерия в автобуса, защото не й разреших да си свали якето. В случая опитах да наложа нещо предвид, че все пак са минусови температурите навън, и резултатът беше кошмарен. Направих грешка, можех да я оставя да си свали якето и нищо от онова, което последва нямаше да се случи. Но аз нося багаж, шапката й, очилата, които винаги сваля в движение и се страхувам, че ще забравим нещо. С дете като нея трябва да си безкрайно изобретателен и гъвкав. Знам какво не й харесва в градината –децата, но това няма как да го променя. Бог ми е свидетел, че направих всичко възможно да й сменя градината, но когато нямаш късмет, просто нямаш и това е. Сега се налага да я водя с градския транспорт всяка сутрин и кошмарът е пълен. Всичко е наред до момента, вкойто трявба да си облечем връхните дрехи и да излезем. Тогава се започва искам това, не онова, не так, не тези обувки, не това не онова. Накрая вече сме закъснели, аз се изнервям неистово и я обличам насила, за да излезем. Започва да крещи, да ме удря и т.н. Едвам я влача до спирката и целият квартал я чува. Кажете ми какво да направя? Не иска да ходи с рейса, но нямаше шанс или късмет да ходи в грaдина в квартала, та се налага да ходи в друг.Не иска да ходи в градината, обаче нямам друг вариант, все някак трябва да я замъкна дотам. Наистина не ми е ясно какво да сторя. Всяка вечер обяснявам, и всяка сутрин всичко се повтаря наново. Тя не обича да я пришпорват, но аз имам график. На всичкото отгоре работя извън София и ме взимат със служебна кола, та ако не успея с транспорт много трудно мога да стигна до работата. Честно, пак мисля за психолог. Някои неща в поведението й трябва да се овладеят, защото са опасни за вбъдеще. Но наистина трябва много добър специалист, а за съжаление едва ли ще намерим такъв и рискът да се тръгне в погрешна посока е много голям. Повечето психолози наистина затъват в дадена теория и във 9 от 10 деца виждат въплъщение на нея. Извинявам се, че ви занимавам с моите проблеми, но наистина се нуждаем от помощ или поне от утеха, а тук винаги съм получавала такава.