Мартин е качен на ски и кънки за пръв път на 3.5 години - тогава му се падаше зимата
нощно мляко за последно е пил някъде към 3 години и 9 месеца  не си искаше всяка нощ, но се е случвало веднъж-два пъти в месеца да се буди да иска мляко.

Е, посрд нощ от 2 месечна не пие. Но сутрин си го търси като наследство . Понеже сглобява изречения вече, командва баща си да ѝ дава млякото. Абе, понякога ми е чоглаво, че само за баща си говори, него обича, него ще цунка, него ще гуши. Но пък тати, ще пере, тати, ще мие чинийките, тати ще прахосмучи и т.н. Та уредила съм се де, да не ме мислите

Митко отказа сам сутрешното в 6ч. на 1г.8м.,а вечерното заменихме с прясно мляко на 2г.Впоследствие се отказа и от него.

Е, посрд нощ от 2 месечна не пие. Но сутрин си го търси като наследство . Понеже сглобява изречения вече, командва баща си да ѝ дава млякото. Абе, понякога ми е чоглаво, че само за баща си говори, него обича, него ще цунка, него ще гуши. Но пък тати, ще пере, тати, ще мие чинийките, тати ще прахосмучи и т.н. Та уредила съм се де, да не ме мислите

Пеше, разби ме!  Само така требе! И аз не бих се сърдила на подобна любов  

Сватя, като си й непрекъснато налична, то е ясно, че няма да си интересна.

Да се похваля, че тъкмо си мислех, че съм купила детските тенджери залудо, а той от няколко дена ми готви супа в тях и храни няколкото плюшени играчки, с които разполага. Понякога и аз намазвам. 

ха ха Пете, добре дошла в клуба. Аз късно осъзнах как да изличам удоволствие от ситуацията, ама по-добре от никога де.

Хахаха, Мише, ние гледахме част от „Стюърд Литъл", та изрично подчертавам, че мишката е лоша. Понеже и от Стефка има една мишка, която първо беше обявена за заек. Пък тя е добра и се казва Мишо, хем да дразни вуйчо си така. Не стига че не му вика вуйчо, а Мишо, ами и мишка кръстила на него .
А проблема със събуването аз лани го решавах така. Поне си износи на макс летните панталончета.

Болестите пак са при нас - от снощи е с бетониран нос. Нищо не помага, ни инхалации, ни спрейове, ни помпи!!!
Събужда се с ужасен писък и няма успокояване. Аман вече.
Пък кви гайди ми свирят на мене няма да ви казвам!!! Ще трябва да изкарам някак днес, че довечера сигурно ме чака и по-кошмарна нощ, ако се включи и кашлица!   

По отношение на ските, на мен двама ски инструктори са ми казвали, че е най-добре децата да се качат на ски след 5 годишна възраст. Ските са много натоварващи за ставите и с оглед на развитието, след тази възраст вече са достатъчно добре развити. За език и спорт напълно подкрепям казаното от jam. единствената причина, поради която още не учи чужд език, е че все още не говори достатъчно добре и българския, та първо трябва да се оправим с него. Иначе Мия е доста музикална и пее много вярно, но за пеене също трябва първо да овладее говоренето максимално добре. Сега умувам на какво занимание да я запишем. тя се интересува от народни танци, от друга страна има страхотни удари с крак и ръце, та едно таекуондо също би й се отразило много добре според баща й. На мен пък ми се искаше балет, за да стане по-грациозна. От трета страна пък, въобще не знам как да вместим подобни занимания, като няма кой да я води освен ако не са събота и неделя... Повечето часове за деца са следобед в 17-19, а аз практически я взимам от градина в 18.30. Сложна работа.

На мен пък ми се е паднало такова страхливо дете, че не виждам изобщо как ще го запиша на някакъв спорт. Сега в градината от месец ходи на футбол, ама не заради футбола, а заради най-добрия си приятел.
Аз живея на минутка от басейн и много искам да плува, защото мен много ме е страх. Ама и детето  така върви - лятото влиза в морето само до колене.
Ако направят кръжок по четене Боян ще си падне на пъпа 
На английски в градината отказва да ходи, но у дома аз го уча. Доста напредва, може да брои до петнайсет, знае повечето плодове и цветове - като за 4 годишно май стига.

Хубава седмица и от мен момичета.

Коки, чудех се дали да те изклюкаря ама ще те кажа на всички каква си терористка към детето си:)
В неделя се събирахме в нас с приятелки и децата им, та Коки и Боби бяха. И по едно време децата всеха едни магнити от хладилника с динозаври или някакви там животни на милион години. Боби си прочете всичко все едно е на 17 не на 4. Майка му се запъна 5 пъти на тинтири минтиризавъра. И после като го чух как чете направо...

Ние слава богу сме добре всички в нас. Чак вече ми е притеснено колко време не са се разболявали децата (не без помоща на д-р Бърди)
Днес обаче се видях с ортопеда на Ники. Не, че не допусках, че ще се наложи нова операция заради неподвижния и много крив пръст ама тайно се надявах да има шанс да се разминем. Е, все още се надявам на чудо. Във вторник ще я заведа да я прегледа (днес бях сама) и да поговорим дали е фатално ако изчакам да стане поне на 3-4 години. После обаче си мислех, че дори да се наложи сега да се направи няма да се съглася да е със същата упойка и по същия начин като първата. Мислех си, че Никол ще забрави обаче тя всеки ден си показва къде бяха разрезите на ръчичките и обяснява за "чичо докууууу".
Дори да не може да се изчака с операцията се разбрах с доц. Райков да е след Мюнхен, така, че още 2 месеца ще го умуваме-има време уж:). Да минава и това поне.
Утре си чакаме баба Ани и дано е малко по-топло за да излезем да се разходим.

Лисо, изпрати ли документите на Никол за консултация, имаш ли час за Мюнхен?

Майка му се запъна 5 пъти на тинтири минтиризавъра.

Гледай ся как ме издаде, че още сричам 

Аз ще се похваля, че лисичетата ми казват кака, пък 
А, колко са порастнали само, не е истина. Страхотни деца, страхотни просто.
А, Боян от неделя кръщава всичко Бари 

Лисо, изпрати ли документите на Никол за консултация, имаш ли час за Мюнхен?

А не още Стеф. Остана само заключение от ортопеда да взема във вторник и другата седмица ги изпращам. Оттам нататък ще видим какво ще ми отговорят и надявам се другия месец да ходим до там.
Гане, не съм забравила да ти звънна ама чакам да събера всичко:), че да питам подред като се обадя:)

Лис, аз вече съм си в Мюнхен, така че ако има нещо, пусни ми на скайпа телефона си и какво е станало и аз ще ти се обадя обратно.

Аз като съм си у нас се чувствам триж по изморена, отколкото като ходя на работа. Момата ми взима тока отвсякъде:) Иначе вече уж сме здрави, явно някакъв вирус беше със сополи и червено гърло, още малко теч има от нослето, но иначе е ок. Дивее кат за трима. Вчера успя и главата да си сцепи на един ръб, добре че не е много, та се разминахме само с уплах.
Ските наистина са добра идея, но ние с таткото сме скарани с този спорт, та няма как и Дара да насочим, в с-л дори и да има желание едва ли ще можем да й осигурим ски-ваканции с нас, но ще видим де...
Мидж, какво колело кара Тео? Ти ме уби! На Дара дядо й иска да й купува колело за рожденния ден, а на мен още ми се вижда малка, а то май съм закъсняла даже

По повод спането - Инке Тинке и аз възнамерявам тия мерки да приложа. Засега събирането на дневния сън в един - не ми се получава. И Габи прави така - по обед около час и към 6-7 вечерта пак около час, напоследък и повече от час Всякакви опити да я държа будна през деня и да спи само веднъж са неуспешни Все още не е проходила самостоятелно, та няма как и да я уморявам достатъчно с вървене и катерене. За ръце върви, ама леееко я посмързява и не изтрайва дълго /също като кръста ми /, но аз съм упорита де. Та така. Как ли не ги смятах тия спанета, какви ли схеми не правих - не и не. Лягаме тримата вечер да спим, тя си се катери отгоре ни, скубе, бърка из очите ни, хили се, мята се - абе купон. Който може - да спи... Накрая ставам, слагам я в паяка да обикаля и така до 2 часа посред нощ, докато каталяса. А тя пълна с енергия....простооооо..явно е караконджул като майка си. И аз съм нощна птица, ама това ми идва в повече.

Относно заниманията на децата - Габи е малка още, но и аз твърдо смятам поне на някакъв спорт и на език да я запиша. Пък останалото - към каквото прояви интерес или покаже някакви заложби - ще записваме

Мидж, какво колело кара Тео? Ти ме уби! На Дара дядо й иска да й купува колело за рожденния ден, а на мен още ми се вижда малка, а то май съм закъсняла даже

Никак не е малка даже... Просто си е до дете. На моя добра приятелка синчето кара тротинетка и колело от 2 годишен, ама като казвам "кара".... сигурно ако направим състезание ще ме бие до две Синът ми обаче от сега го виждам, че ще дойде "малък" за такива занимания, просто си е по-мудничък и явно обича интелектуалните игри   Азбуката например я научи почти цялата за има няма няколко дни, при това без да го натискам нещо или да настоявам /нямам болни амбиции/ Просто му казах коя буква на кой е и след време като го попитах си помнеше всичко
Малко ми е мъчно, защото съм му харесала една много яка тротинетка още за миналия рожден ден, нооо май ще почака доста, а може и изобщо да не прояви интерес    А пък какви спортове съм му намислила да тренира...