Не, не, Рени, не си ме разбрала. Не казвам, че си засегнала някого. Съгласна съм с теб. Никой от нас не влага негативизъм в думата "болни", но обществото има друго схващане по въпроса. Затова и трябва да му се покаже, че не бива да е така.
Разбира се, че човек в трудни моменти се опира на неща, които му помагат да преодолее мъката си. Просто понякога намесването на Бог в тези неща може да бъде нож с две остриета. Ето, ние го приемаме като просто едно изпитание за нас, а други хора го смятат, че Бог ни наказва и понеже той е решил така, ние затова не можем да имаме деца. Разбираш ли къде е тънката граница? Подобни твърдения и схващания могат да нанесат вреди понякога по отношение на това как хората гледат на нас, какво мислят за стерилитета и т.н. Аз смятам, че нещата трябва да се наричат с истинските им имена, трябва да се говори открито по проблема, да се дава точна информация, за да не се получава като в примера на Еле, това да се смята все още за някакво табу, загадка, нещо неразбираемо и плашещо едва ли не.
Прощавай, ако аз съм те засегнала по някакъв начин. Постът ми не беше с цел да те критикувам или нещо подобно, а по-скоро да дам друга гледна точка.
Еле, една приятелка на леля ми има син, малко по-малък от мен, който е осиновен. Тя разбира се го обожава. Когато разбра, че страдам от стерилитет й беше много мъчно, защото отлично знае какво е. След като забременях и тя знаеше, че е след ин витро, ми каза следното - Ако навремето имаше ин витро, можеше и аз да изпитам чудото на бременността, всички онези емоции, да усетиш как живота расте в теб и т.н. Не че съжалява, че синът й е осиновен или не го обича като свое дете. Просто се чувства един вид ощетена, че тогава не е имало такива средства за лечение. Жената много се радваше за мен, дори се разплака. Тя е някъде около 55 годишна, не е толкова от старото поколение, като сестрата на дядо ти, но не е и съвсем млада. Но ето, че нейното виждане по въпроса е друго, не смята, че просто спокойствието й е било малко. Според мен си е и до човек как ще възприема, това, което му се случва. Едни избират да вярват, че просто така са се стекли обстоятелствата и те са се борили според възможностите, които им е предлагала медицината, а други, пак са се борили, но някак вярват, че нещата зависят от тях и едва ли не, в тях е вината. Иначе си права, че изразът си е останал оттогава, като един вид обяснения на нещо все още необяснимо. Хората обичат да имат контрол над нещата, които се случват в живота им и им се иска да знаят причините за всичко. Това е нормално, но за жалост - рядко се случва.