0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #540 -: Март 16, 2012, 15:11:58 pm »
Ники, такива стават! Сега нахитряват много и усещат, че им се обръща внимание и си го навиват на пръста! Ние също имаме някакви подобни изпълнения и се опитвам да го оставя да се нареве и наинати, та да му мине  :wink: Не винаги успявам обаче  :oops: Да се надявам, че няма да съжалявам след време  :lol:
Мен пък диването почва да ме хапе с яд  8O Направоооооооо...... ужас просто!
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Час
« Отговор #541 -: Март 16, 2012, 21:03:16 pm »
Здравейте,

аз да ви се оплача, че Марти прави някакви хиперактивни кризи или по-скоро реве, тръшка се и много силно си удря главата където има възможност. Знам че е пердиот и ще отмине, опитваме се с приказвки, стрикове, не става. Сега преди малко изпадна в такъв рев, че се захласна, посиня и освен мен не иска никой.

Вече сме се видели в чудо. Гледачката щеше да получи удар, челото му е цялото синьо, бузите червени.


В такъв момент не се опитвай да го убеждаваш нищо. Изрично пише, че не трябва да се обръща внимание, все едно е нещо важно.  Може да го вдигнеш, че да не се нарани и да продължиш да правиш каквото искаш, без да даваш вид, че заради него го правиш. И въпреки силните крясъци продължавай да обясняваш какво правиш, все едно нищо няма. И каквото ида правиш не го гледай в очите ( ще разбере, че го правиш заради него). Може да е нащо, което прави силен шум или нещо което да няма как да не привлече вниманието. Рано или късно ще се разсее, но е много важно да не не знае, че заради рева му го правиш.


  
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #542 -: Март 16, 2012, 21:17:55 pm »
Аз така и правя, гледам да не обръщам внимание, но той реве още по-силно. Днес даже озлязах от стаята и той остана с гледачката и след като 3 пъти си удари главата до посиняване във вратата и посиня от рев....отидох пак при него и го гушнах., Говоря, разсейвам го. Ще отмине, знам, защото и той се плаши, но явно иска време и търпение.

Кърмих близнаците си 1 год и 2 месеца!!!
За моите две ангелчета родени в 25 г.с.
9.09-11.09.2008
9.09-20.02.2009

Една година без мама...
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #543 -: Март 16, 2012, 22:25:04 pm »
Аз така и правя, гледам да не обръщам внимание, но той реве още по-силно. Днес даже озлязах от стаята и той остана с гледачката и след като 3 пъти си удари главата до посиняване във вратата и посиня от рев....отидох пак при него и го гушнах., Говоря, разсейвам го. Ще отмине, знам, защото и той се плаши, но явно иска време и търпение.
Спред мен не помага да излезнеш, но ако си решила, тогава му кажи и не се връщай. Иначе това, което ще научи е, че трябва по-силно да се тръшка, за да стане неговото.
Нали не говориш на него, а до него?  Може би е добре да го вдигаш, че хем да не може да се развихря физически,хем да не се удря. Друго много едва ли можеш да направиш. Важното е да няма стимул да продължава или става по-лошо т.е. от това което прави да няма никакви резлутати - притеснена мама, почти пропаднала гледачка и т.н.. В един момент, като види че нищо не се случва и ще спре малко по малко. Това до колкото знам е често явление за тази възраст. Ивана също много се тръшка, но така до истерия ми е изпадала два пъти. И двата пъти навън. Качвах я на колата без да говоря и подкаравах към нас. Една дума не казвах в колата по пътя. Докато стигнем у нас( около 10 минутки) се успокояваше. Повече не го е праивла, но няма да се учудя, ако пак стане.
Много деца в един момент опитват нещо подобно и в зависимост от реакцията и техният си характер може да продължат или не. Ще отмине разбира се, само не се поддавай, че имам няколко случая пред очите си, където започват да се чудят как да му угодят и от това ставаше по-лошо и продължи с месеци. Единият беше племенникът ми, който редовно си биеше главата в стената, а баба му и дядо му го питаха какво искал, вместо да го дръпнат и да престанат да се чудят как да му угодят. В другият случай момиченцето си биеше главата в земята, ако и се кажеше нещо, че не може.
Гледачката как реагира, когато това се случи? Ако тя го успокоява, пак се разваля ефекта. Всички трябва да се разберете как ще се държите и да е еднакво, да не получава смесени сигнали.


  
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #544 -: Март 16, 2012, 22:42:44 pm »
Боби, аз излязох от стаята, защото супер се нервирах, не съм се притеснила и за секунда. А даже ми идеше да му отпера един. Много ме издразни това държане. Гледачката му говореше, тя е възрастна и за нея това е супер ненормално държане и каза, че не е срещала преди и беше мн уплашена. Тя пък си мислид а не си разбие главата, да не получи траевма...бабешки истории.
А аз излязох и защото си имах работа, за това имам гледачка. Но има моменти, в които никой не може да се справи. А в повечето време, аз не му обръщам внимание. Като се нерви, хвърля биба или се тръшка, просто не го гледам и не говоря.

Кърмих близнаците си 1 год и 2 месеца!!!
За моите две ангелчета родени в 25 г.с.
9.09-11.09.2008
9.09-20.02.2009

Една година без мама...
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #545 -: Март 17, 2012, 02:29:35 am »
Боби, аз излязох от стаята, защото супер се нервирах, не съм се притеснила и за секунда. А даже ми идеше да му отпера един. Много ме издразни това държане. Гледачката му говореше, тя е възрастна и за нея това е супер ненормално държане и каза, че не е срещала преди и беше мн уплашена. Тя пък си мислид а не си разбие главата, да не получи траевма...бабешки истории.
А аз излязох и защото си имах работа, за това имам гледачка. Но има моменти, в които никой не може да се справи. А в повечето време, аз не му обръщам внимание. Като се нерви, хвърля биба или се тръшка, просто не го гледам и не говоря.
Ясно. Не мисля, че има смисъл да се удря ( аз по принцип не виджам смисъл и з по-големи деца) само по-лошо ще стане. Гледачката ти е права да се притеснява да не се нарани, защото на тези приятели с момиченцето, тя си беше била главата в земята толкова яко, че после повръщала и се притесниха да не си е направила някое сътресение.  Аз затова казвам да го вдигне, че физически да не се нарани. Но не да седне да му говори и да го успокоява. Тя не знам колко деца е отгледала, но това за тази възраст е класика. На английски се казва temper tantrum,провери ако искаш, има доста информация по интернета. Аз също съм търсила информация заради Ивана, че да не става по-лошо.


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #546 -: Март 20, 2012, 16:42:03 pm »
Виждам, че Д-р Бърди не пише напоследък, но да си кажа мъката, пък дано той или някой запознат сподели дали не бъркаме някъде.
Габи е с варицела от 15.03., която вече отшумява, пъпките завяхват и няма нови. Вчера бяхме на преглед, оказа се че има и ангина, от снощи пие Агументин, но продължава да вдига висока Т вече 3-ти ден, сутринта 40,5, а преди малко 40,1. Давам нурофен и хексалгин, сваля и след няколко часа отново вдига, като ръцете и носа са ледени и я втриса. Има и разстройство вече, предполагам от АБ, за него дадох хидрасек. Звънях днес отново на педиатърката, каза да чакаме още 2 дни и ако продължавала да вдига Т ще включи втори АБ (азитромицин) и да давам изопринозин, което не правя. Притеснена съм дали е правилно лечението.

*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #547 -: Март 20, 2012, 16:51:04 pm »
Майче, Алекс и Ники бяха с този вирус или ангина (каквото и да е). Само една вечер вдигнаха толкова висока Т но 5 дни бяха с Т над 37.8, която спадаше за час два и после наново. След като стана ясно, че няма да им мине само с един АБ им изписаха втори. Още на втория ден децата започнаха да се подобряват.

Много настоявах за снимка за да се види дали не е станала пневмония защото бяна наистина зле. Много кашляха, много сополи, непрестанна Т но тя ми обясни, че така или иначе сме започвали (с включването на 2-ри АБ) лечение "като за пневмония" в домашни условия. Бях съгласна в болница да ни вкарват само да се оправят. Размина ни се болницата този път.

Не мога да дам съвет, че не съм лекар, но ако е "вируса", който сега върлува е ужасен:(

Дано бързо се оправя Габи.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #548 -: Март 20, 2012, 16:54:49 pm »
Мерси Пете, радвам се че вече сте добре!
Габи засега не кашля и няма сополи, само високата Т.
Педиатърката каза, че цялото гърло било в налепи, да съм ги търкала с мед, но аз не смея.

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #549 -: Март 20, 2012, 18:16:20 pm »
Мерси Пете, радвам се че вече сте добре!
Габи засега не кашля и няма сополи, само високата Т.
Педиатърката каза, че цялото гърло било в налепи, да съм ги търкала с мед, но аз не смея.

И ние така. 4 дни температура до 39.6 От вчера антибиотик обаче Клацид, че скоро сме пили Аугментин. И гърлото е цялото в налепи, които дори и аз виждам, тъй като има и по небцето - нищо не ги правя.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #550 -: Март 20, 2012, 22:24:46 pm »
Ние изкарахме това преди 10 дни. Йо направи ангина, пи Клацид, но през цялото време пихме Изоприназин. Ние пием през 20 дни, даже и профилактично.

Малко след това се започнаха кашлица и сополи, този път се разминахме с Аб, но пихме Умкалор http://apteka.framar.bg/30011099/%D1%83%D0%BC%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%BA%D0%B8-20-%D0%BC%D0%BB-, много добре ни подейства, калции на капки, витамин Ц и правихме по 5-6 инфалации на ден, с инхалатор и физиологичен разтвор.

Кърмих близнаците си 1 год и 2 месеца!!!
За моите две ангелчета родени в 25 г.с.
9.09-11.09.2008
9.09-20.02.2009

Една година без мама...
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #551 -: Март 20, 2012, 22:56:53 pm »
А как започва този вирус, с висока температура ли? Моят син тази вечер усетих, че е малко по-топъл и му премерих температурата- 37,6. За тази не толкова висока температура обаче ми се стори доста вял и отпуснат. Вярно, че цял ден бяхме навън и на обяд спа само 1 час, вместо нормалните 2,5-3 часа, напече ни здраво слънцето, ама до сега не ми се е случвало да е толкова неенергичен. Имало е случаи и изобщо да не спи на обяд, а си е бил свеж като репичка.
Моля някой да сподели как точно започва всичко, за да съм подготвена!

П.С: За капак се оказа, че термометъра не работи. Явно му е свършила батерията, а скоро не се е налагало да го ползваме и не сме разбрали. Наложи се да купим нов, че нямаше от къде по това време да вземем батерия. Сега поне ще имаме винаги резерва :)


*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #552 -: Март 20, 2012, 23:16:21 pm »
Джиджи, при нас започна с висока Т и сополи, после с малко кашлица (безобидна и от време на време) и оттам нататък за ден нещата се промениха. Първо Дани, 2 дни след него Ники и ден по-късно Алекс.

Аз не давам Изопринозин на децата, нищо, че всеки път ни го изписват. Давала съм 2 пъти, с нищо не им помогна. После четох мнението на д-р Бърди за въпросния сироп и съвсем се отказах да си давам парите за него.

Сега може би ще се разтърся и поинтересувам с какво мога и дали изобщо е добра идея да им подсиля имунитета преди градината.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #553 -: Март 20, 2012, 23:32:37 pm »
уважаеми пациенти, моля, не си обменяйте диагнозите!  :)

каква е гаранцията, че "този вирус" е "онзи вирус"???
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #554 -: Март 20, 2012, 23:32:56 pm »
Джиджи, при нас започна с висока Т и сополи, после с малко кашлица (безобидна и от време на време) и оттам нататък за ден нещата се промениха. Първо Дани, 2 дни след него Ники и ден по-късно Алекс.

Аз не давам Изопринозин на децата, нищо, че всеки път ни го изписват. Давала съм 2 пъти, с нищо не им помогна. После четох мнението на д-р Бърди за въпросния сироп и съвсем се отказах да си давам парите за него.

Сега може би ще се разтърся и поинтересувам с какво мога и дали изобщо е добра идея да им подсиля имунитета преди градината.

Благодаря ти, Лиско! Дано се разминем с тоя вирус, че като четох за премеждията ти покрай него, ми настръхва косата!

Аз за имунната система давах пчелен прашец, след като два месеца подред лекувахме стафилокок с аб. Да чукам на глава 3 месеца нямахме никакви проблеми след като започнах прашеца. Не мога да кажа на 100 %, че това е помогнало, но съм склонна да вярвам. Мисля, че съм поствала "рецептата" в една специална тема, но ако не я намериш по-късно обещавам да ти я пратя, че сега ми е доста спечено и мисля да си лягам до пилето... май нещата не вървят на добре.

jam, права си, но не мисля, че ние в случая си обменяме диагнозите. Какво лошо има в това да знае човек кой вирус върлува в момента и какви са симптомите му. Това може да бъде само от полза мисля. Дори по новините съм чувала да информират такива неща ;)
« Последна редакция: Март 20, 2012, 23:34:46 pm от джиджи »


*

    mini

  • *
  • 8160
  • purple addicted
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #555 -: Март 20, 2012, 23:58:19 pm »
и аз давах мед с пчелен прашец, както и мед с ванилия
факт е, че за 6 месеца децата изкараха два вируса последният месец, но бих казала леко
дори и Стефания, с алергичния си статус :)
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."
"Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват" Уил Смит
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #556 -: Март 21, 2012, 10:08:10 am »
Лиско, да ти кажа тук много изписват Изоприназина и аз вярвам доста повече на д-р Масларска и нашето педи, отколкото на този д-р Бърди. не знам какво са се вкопчили толкова мами в него и дава мнения и лечение по снимков материал. На мен това ми се струва малко абсурдно.

Аз както писах, освен това, давам и Умникор, имуностимулант.

Кърмих близнаците си 1 год и 2 месеца!!!
За моите две ангелчета родени в 25 г.с.
9.09-11.09.2008
9.09-20.02.2009

Една година без мама...
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #557 -: Март 21, 2012, 10:37:05 am »
nikolina-pikolina, хубаво е, че имаш доверие в "педиатърът" си  :wink: Ние пък имаме доверие на доктор Бърди, защото той е Човек, който с адекватните си съвети ни насочва в правилната посока. Имай уважение, ако обичаш.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #558 -: Март 21, 2012, 10:46:49 am »
Николина, никой тук не кара някой да вярва на сила на някой, така че много те моля без изказвания и епитети от сорта на "този или онзи д-р Бърди".
Редактирай си мнението, защото е изключително обидно, човек, който отделя от личното си време и на семейството си, за да помага БЕЗВЪЗМЕЗДНО да чете подобни изказвания.
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част V
« Отговор #559 -: Март 21, 2012, 10:52:30 am »
Лиско, да ти кажа тук много изписват Изоприназина и аз вярвам доста повече на д-р Масларска и нашето педи, отколкото на този д-р Бърди. не знам какво са се вкопчили толкова мами в него и дава мнения и лечение по снимков материал. На мен това ми се струва малко абсурдно.

Аз както писах, освен това, давам и Умникор, имуностимулант.

Николина, "този д-р Бърди" помогна децата ми да се излекуват преди година, когато никой педиатър (ходих при трима) тук във Варна не прецени, че са за лечение. Благодарение на него повече от половин година нямахме и настинка. И пак благодарение на него стана ясно, че нещата с ръцете на Никол не са безобидни и за подценяване, както всички педиатъри при които ходих се опитваха да ме успокоят, позовавайки е на доброто общо състояние на детето. Та д-р Бърди от разстояние и по снимков материал разбра и даде насоки как да процедираме, какво да изследваме. Без притеснения мога да кажа, че той от разстояние направи повече за децата ми и винаги адекватно е реагирал на всичко досега. И знам, че е така не само при нас. Помогнал е на много деца, на много.

Вкопчили сме се в него защото е доказал, че може да му се има доверие, защото стои с мен до 2 часа сутринта да ме пита как са децата, да ме съветва какво да направя, какво да очаквам. Няма смисъл мисля да казвам дали личния ни лекар или някой друг в Бг ще го направи.

Вкопчила съм се, защото при всеки проблем като отида на частен прием при педиатър ми взимат 60 лв за преглед на тримата, оттам нататък не ми се коментира като ни изпишат 3 Изопринозина, калциев глюконат и витамин Ц. Поне при нас не помагат. А да е жив и здрав баща им май ще се пенсионира по корабите и децата ще порастнат без да го познават почти, 'щото неможем да платим за шарлатаниите и опит неопит при малко по-сериозна болест. Не се оплаквам, болно ми е. За 2 седмици откакто бяха болни тримата в нас им смениха по 2 АБ, замениха 3 сиропа с нови 4, пиха Синекод седмица и в края на седмицата лекаря ме пита "ама ние защо всъщност подтискаме кашлицата като не трябва"??? Дай да дадем еди си какво.
Е благодаря.

Ако можех да го клонирам д-р Бърди пне 100 пъти, ехееее колко по-малко болни деца щеше да има. И това при положение, че "лекува" от разстояние. На живо вероятно само с поглед биха се оправяли децата. Вярвам му много.

Радвам се, че вие сте случили на лекар на който да вярвате и да ви помага, но е голяма рядкост, вярвай ми.

И накрая, наскоро само по снимков материал от една клиника извън БГ поставиха диагноза на дъщеря ми от която следва тя да умре още като дете. Та благодаря на д-р Бърди, че веднага реагира и ми каза какви са симптомите при тази болест и, че най-вероятно са избързали със предположението си. Обърна ми внимание какво да гледам при Никол и се оказа, че няма нито един от признаците на това заболяване.

Който на когото иска да вярва и да се "вкопчва" в каквото намери за добре на душата му. Аз моя избор съм го направила. Ако той беше лекувал децата сега при последната болест, убедена съм нямаше да им сменят 3 АБ и за 10 дни да изпият половин аптека лекарства. И вярвам искрено в това.

извинете за дългия пост.
« Последна редакция: Март 21, 2012, 10:57:10 am от Lisko »