Кака моника е с голями претенции, че вече е кака и се държи адекватно. Това обаче не и попречи да ми нарисува с молив гардероба, ама то защото там нямало да се вижда...
Плюс това одеве се опита да ме обеди, че 3-3=3. Като не мина номера реши, че тя не е сбъркала, а госпожата така била казала...ама тя да сгреши нещо...Ццццц, то е рев и чудо. Как така ние знаем пък тя не.. Ако похваля друго дете, това значи, че нея не я харесвам. Изобщо как ще я караме?.. Аз вече не смея да погледна даже някой с одобрение. Веднага ме мерят и кастрят...и се сърдят и с шамари ми налитат...само че не смеят много с шамарите, щото започват да летят играчки!
Казвам аз, хората които са добри в нещо го постигат с много труд. Тя не се ли била трудела и се започва: Ти, знаеш ли аз коолко се мъча а, знаеш ли ти. На въпроса ми с кое се мъчи, с лъжицата или с играчките отговаря: Аз се мъча ли мъча, ти мене не ме жалиш. Вместо да ми помогнеш да си събера играчките (тука разбирайте събереш, щото обикновенно когато и помагам тя казва къде, аз събирам)... Какво да направя, като съм майка терориска и споря с детето си колко е 3-3... не зема да го харесвам само него и да се съгласявам винаги! Не случи на майка тва дете и туй е
Скоро ще летят нанукчета по високите места, такова усещане имам.