На мен примера с другите деца също ми действаще подтискащо, на сестра ми обаче обратното. Е аз бях буйно и палаво дете, готово за щури подвизи. Но времената бяха други, тичахме, играехме до 23 ч. лятото, цяла банда от 20-тина деца.
Мисля, че на по палавите примера с другите деца действа подтискащо, незнам такова усещане имам.
Аз от поредният провален час при зъболекаря, не говоря с Антоан. Той първо казваше, че не му пука, но чудесно разбира защо и не мрънка, така дразнещо както всеки път. Интересно когато съм сърдита и видимо ядосана, как много добре знае как да се държи и е спокоен и е кротък и е добричък. И понеже това мое мълчание го дразни, нали не е свикнал, като ме попита нещо и не получи отговор, сам си отговаря. "Мамам ми е сърдита, защото само я разигравам. Когато съм готов и сам искам да отида на доктор, ще й кажа" Та така го повтаря, когато се ядоса, че мама не е толкова много на 100 % на негово разположение. Може и да не е правилно, но в момента аз искам, да разбере, че щом нещо е обещано трябва да се изпълни.
Уайт, честито миличка. Живо и здраво на финала.