Оф, тук ми напомнят да си разкажа как превземах покрива на кооперацията ми в София. Деси, специално за теб! (аз бях разказвала в едната седмична тема де, но сега има нови попълнения, които може да не са чували.....)
Та значи докато живеех в София бях в една кооперацийка на ул. Дунав, точно под Александър Невски. Кооперацийката беше залепена под ъгъл за сградата на НАП. Вратата ми се заключваше с ключ, но имаше и горна ключалка, с реле ли как се казва....Дето отвътре с нещо като ръчка се заключва, а отвън с ключ. Да, ама аз не заключвах него като излизах, само като се приберях вечер. И веднъж дядото, на който плащах наема ми разказва как влизал преди години там през покрива, защото релето хлопнало само. Аз не се заслушах много.....
И идва един пролетен ден се прибирам от работа, ама тъй бая топличко...Качвам се (няма асансьор, аз съм таванска гарсониерка). Отключвам и хоп - релето се заключило, явно от тряскането на вратата сутринта. А ключа е вътре...След 30 минутно вайкане видях, че нема стане. Слизам в комшийката, до моята гарсониерка беше нейната таванска стая от едната страна и друга от другата. Жената отключва, ама греда - има излаз към другата страна на покрива. Търсим другия собственик. Човека дава ключа, той възрастен пич. Отключвам - ау, красота, прозореца гледа в правилната посока. И кака ви, с официалното панталонче, токчетата се катери на един стол, излиза на покрива почва да се придвижва по дупе по керемидите, за да си стигне кухненския прозорец, който слава Богу беше отворен, само по комарник. В мига, в който си разкъсвам комарника вдигам поглед и виждам няколко глави ме гледат от прозорците на НАП. С такава скорост влетях в кухнята си, че... Очаквах или да пристигне полиция за взлом, или да се гледам вечерта в youtubе ..... Веселба ви казвам...Както беше казала Елфовата преди време - не е лесно да си Мимка на този свят...
