Но, Жбрул "набиването" кое е правилно и добро пред родата не е особено препоръчително, ако не искаш да я превърнеш в кошмар за тях.
Сами, аз неслучайно съм поставила в кавички "набивам".
Имам предвид всичките си опити, да покажа напрактика кое е хубавото на традициите и събирането на всички заедно, защо е удоволствие и за теб самия и за този, който получава подарък - да получи именно подарък, а не няколко банкноти с репликата: "Ай честита Коледа, купи си каквото искаш" и от сорта изпълнения
И всъщност всячески се опитвам, чрез личен пример да обясня, че идеята на който и да е празник не се изчерпва с това да седнем, да се наплюскаме и...това е всичко.
Роднините му съм ги оставила да правят каквото искат, достатъчно е, че като идват у дома се държат "по протокол" т.е. както аз искам. Хич не им е кошмар да ти кажа да седнат, да си Апнат и да отидат да си легнат после
Със съпруга ми обаче - ситуацията е проблем, защото той мрънка, не обича да се събира с родителите си, дразни се, че аз цял ден съм блъскала в кухнята, а те идвали наготово, рядко устисква да не покаже колко му е досадно присъствието на неговата рода... Айде да не понася тъща си и моята баба - да го разбера, а той баш обратното. Аз съм възрастен човек и досега - тези неща ги понасях спокойно и без да коментирам много, ама сега с Дани - друго е вече. Не мога да допусна дребния с години да гледа, как тати сумти и се дразни като се зададе някой празник и пр. Понеже накрая и детето ми ще стане като баща си по празници, ако ги асоциира с някаква нервност, цупене и дори скрито напрежение вместо с хубаво настроение и щастие. Което съм твърдо решена да не допусна дори с цената на як скандал с баща му.
Едно бебе ми стига засега, та "голямото бебе" ще се наложи да се постегне и да понамали капризите.
Пиша го това, не само за моето си семейство, а за всяко семейство с дете, където има подобен разнобой. Когато възпитаваш и учиш на нещо "ново човече" - бива личните ти "страсти" да минат на заден план и да се напънеш, ако трябва, по определени въпроси и да си "въпреки себе си". Особено когато за дадени неща няма спор, кое поведение е за предпочитане. Няма място тука за: "ама аз съм си такъв/такава, ама на мен пък ми се ще така, или иначе". И на мен ми се пуши нон стоп, ама когато детето е край мен /което е постоянно/ - ми не го опушвам, стягам се и устисквам и толкова.
Никога не съм разбирала хората, които се запъват да държат на лошите си привички от всякакво естество, хем осъзнават, че същите хич не са хубави, ама....нъц сега ще си седя на моето само защото е мое.
Ами аз като виждам, че нещо не правя добре, поне се опитвам да го правя по-добре...не се инатя, че "моето е вярно".
Лиско, аз вече нямам думи как ги улучвате все такива лекари.
Направо си като магнит за тях, или те за теб...