Eх, какви хубави "снежни спомени" имат някои от детството си. Супер! Аз също си играех навън в студа, както и всички деца по наше време, въпреки че сняг в Стара Загора и преди и сега си е сензация
Ако се случеше да завали изобщо - бегом на Аязмото, да се пуснем с шейни преди да се е стопил, но пък по-тази причина още по-безценно беше. Иначе пък - всяка зима поне две седмици изкарвахме на Пампорово - кеф ти шейни, кеф ти ски, кеф ти найлони, радост голяма!
За съжаление - права е
Стефи, с днешна дата май няма значение къде растат децата. Не ги влече да играят навън - със сняг, без сняг - все тая
Гледам го племенника ми и чак ми е жал какво осакатено детство има - все на компютъра седи и има всякакви модели - стационарен, лаптоп, таблет и мобилен нет има, че да "цъка" навсякъде. На именния ден на Дани - два часа игра някаква игра на въпросния таблет и все едно нямаше никой край него. Миналата година го водиха уж на ски - запънал се и не щял ски, щото било "смотано". Навил се на сноуборд уж, девер ми се оръсил за екип и всичко каквото трябва, наел инструктор...нашия се пробвал два часа и като му се видяло трудно - отказал да опита повече. Та си седял в хотела с компа и игрите цяла седмица. Преди си мислех, че родителите му са виновни за тия неща, ама като слушам какво правят съучениците му - същата работа, пък родителите са други. Не знам вече кое как е, надявам се моето дете все пак да има детство по-близко до моето, отколкото до това на племенника... Дано!
То и аз с големи планове оттук, та до след нова година и като ви чета - дано сме здрави и особено детето, че разболее ли се той - всички сметки отпадат. Баща му нещо смърка и кашля, ако ни зарази - ще го очистя наистина, ако и вчера да му се размина.
На всички ви желая здраве, на болните - бързо да им минава, весело посрещане на празниците, много усмивки и прекрасни подаръци!