вижте, вероятността детето да се задави с храна, която вие му давате в лъжичка е по-голяма, отколкото когато то си я сложи в устата - въпрос на рефлекс е - децата си слагат храната (или мърсотията от пода
) напред в устата, да я опитат и да преценят дали искат да я глътнат. ние като ги храним често слагаме храната навътре в устата и по този начин объркваме рефлекса им и не винаги те могат да я изплюят. другата честа причина за задавяне казват лекарите е деца, които ядат и играят или ядат и се смеят, защото майка им, за да ги накара да ядат издава звуци от формула едно например или нещо подобно.
прави се разлика между задавяне (gagging) и закашляне (choking). на ади няколко пъти й се е случвало да се закашля силно, за да извади нещо, което й е попаднало в гърлото, справя се отлично, досега се броят на пръстите на едната ми ръка случайте, когато ми се е наложило да я потупам по гърба. почвате да се притеснявате, когато я виждате да се опитва да кашля, но да не може.
между другото даването на пюрета с парченца е възможно най-трудно за бебетата от всички храни, защото искаме от тях да координират три действия, които са изключително сложни и не естествени за тях - да вземат нещо от лъжицата да изсмучат и глътнат течната част и да сдъвкат парченцата.
по повод храните - ади започна с парченце хляб и досега това й е любимото - намазано с нещо или не. иначе опитай с картоф, морков, броколите са много приятно нещо, особено тези, които ги продават "бебешки" - тънки стебълца, както и аспержите. аз ги сварявам с малко зехтин или масло ако ядеш. месо също се накъсва на парченца.
ако детето е под 7-8 месеца - тоест още не може да хваща с два пръста и да си слага в устата неща, храната е добре да е нарязана на късчета, които да могат да се държат в юмрук и да се подава малка част от тях. ако вече може да хваща като с щипки (а когато се хранят сами се научават удивително бързо на това) вече може да се дават малки парценца картоф, морков, ориз, грах, кус.кус.
няма последователност на храните - даваш каквото вие ядете. просто готвиш без сол. аз поради четенето в този форум доста се озорих докато й повярвам, че тя знае какво да яде (има известни изследвания (казвам известни, защото извадките са малки), които показват, че бебета, отказали да ядат определени храни в последствие се оказват алергични към тях). също така кръвни изследвания показват, че няма дефицит на абсолютно нищо, напротив, децата са боледували по-малко. идеята е, че тялото си знае от какво има нужда.
дори и да нямат зъби могат да ядат месо например - мачкат го и го смучат и по този начин си взимат каквото им е необходимо. мисля, че така се случи, че първото месо, което моята девойка опита беше агнешко, никакви проблеми няма с него.
по повод цапането - боби труда ти е да заметеш след хранене, защото една голяма част от храната остава по пода. за разлика от мен, например, ади се оказва една прибрана и подредена - ако й дам по няколко от вид неща - листа салата, домат, месце, картоф, тя ги хвърля на земята, докато остане едно подредено пред нея и тогава яде. това, че хвърля нещо не значи че "не й харесва" след три хвърляния може спокойно да си го хапва. понякога си вади от джоба на лигавника неща, които преди това е изхвърлила или изплюла там. не го приемам лично (вече) защото така и така съз сготвила за всички ни, не е като да съм си играла да правя пюрета и тя да ми ги изплюе в лицето.
аз не съм варила плодовете, които й давам - мисля, че така нищо не остава от тях, например тя предпочита да яде круша от самата круша, или аз я държа и тя ръфа от нея или й я давам да се забавлява. с бананите проблемът е, че като ги хване ги мачка в ръката си, така че понякога аз й ги подавам, но не винаги.
когато й давам кисело мляко например, й го слагам на лъжицата и тя си оцелва устата сама - още първия път успя на втория вече нямаше пропуск.
аз съм изключитено щастлива с този й начин на хранене - нямаме никакви притеснения около храната, за тези от вас, които кърмите това е много подкрепящ кърменето вариант, а тези, които храните с АМ - то така или иначе си имат децата млечни хранения.
другото предимство е, че се научават да приемат храната (тъй като нямат преживяването, че някой ги тъпче с неидентифицируема на вкус субстанция) спокойно, отворени са за нови храни, ядат когато и колкото са гладни, тъй като те си определят колко да изядат днес на обед, а не по грамаж. и според мен е много по-лесно за майката, най-малкото защото се готви за цялото семейство или ако ние ще ядем глупости - винаги има домати и салата в хладилника за нея.
извинете за дългия пост, ако има питания, питайте, на разположение съм