Беше прекрасно, чудесно, невероятно. Моя бяс, който иначе заспива към 21,30 до Пазарджик бърбори, пя, гуши ми се в ръката и се смя. Лъга най-нагло, че е гушила дядо Коледа, през 10 минути се сещаше, че чистачките чистят на тати стъклото. И беше много важно и двамата да го потвърдим. И изобщо .... ако беше помълчала, аз щях да заспя, но нема братееее.
Ама го разбирам детето. То на мен ми е превъзбудено още и съм на компа вместо в леглото, та тя ри.
п.п. Мише, и ти ша ма извиниш, но и аз получих усмивка от мъничкия Гошко.
п.п.2 Всички деца бяха уникално красиви.
