Привет и от нас.
Да си кажа честно, мен ме е срам да пиша за конкурса, защото си представям как ще го четат двойки, които се борят с години, а при нас се получи след година и два-три месеца.
Мога да напиша Защо съм благодарна на Зачатие, да опиша КАК и защо ви открих. Не знам, дали ми се пазят постовете и от кой профил писах тогава, но аз открих Зачатие, защото ми поставиха диагноза Ендометриоза, назначиха ми изследвания и лутайки се между билки и проичетеното в нета и казаното от доктори, че "може и да нямаш деца" с тази диагноза, за първи път открих Зачатие. Тук много момичета ме успокоиха и ме попитаха за изследванията и когато две седмици по-късно получих зверски кръвоизлив си сверих часочника, че е било киста.
После...е, знаех, че бебетата не стават просто ей така, но се надявах.Когато започнахме опитите и всеки месец виждах тъпия отрицателен тест, момичетата тук ме подкрепяха. Всъщност разказвала ли съм ви, че Ники е следсвтие на настояването на Анмар да си пусна тест малко преди закъснението? Същия месец за първи път открих фоликулометрията, оказа се, че съм с по-ранна овулация и вече бях пуснала хламидия на ПСР и предстояха изследвания за мен. ЗА мъжа - ми накарах го, направи спермограма и резулатата беше страхотен.6 месеца живях с идеята, че проблемът е в МЕН. Та същия месец се оказа, че аз имам много ниски нива на прогестерон. Ама много ниски. Резултатът ми беше 15 и нещо (по спомен) при минимални за бременност 23. Бях отписала всичко. Ако не беше Ани да ме изрита до аптеката нямаше да почна приема на Дуфастон и Утрогестан и едва ли щях да износя Ники.
Но моята история е нищо. Знам през какво са минали някои двойки тук, знам колко болка и сълзи им е коствало. Да, научих се да се съобразявам. Да, научих МНОГО по отношение на репрудоктивните проблеми и се старя да предавам наученото. Но ако някоя двойка с дългогодишна борба чете моята история, какво ще види...може само да ги нараня, това си мисля.
Зачатие за мен значи много.
Зачатие за мен вече е мисия и независимо къде и как ще отида, винаги ще помагам на хора с репродуктивни проблеми, било то и само с информация.
Зачатие ме научи, че стерелитетът не БОЛЕСТ!
Зачатие ме научи да УВАЖАМ личното пространство на хората и никога не съм задала въпросът "защо още бавите бебето" след първите прочетени постове тук.
Зачатие доказа, че силните жени са тези, които движат тъпата ни държава. Защото жени излязоха с бебешки колички пред НДК. Доказаха, че с мрънкане нещата не се оправят, но и с типичното мъжко "оплюване" не стават.
Зачатие ме научи, че билките и баенето не са безвредни и сега като чуя за нещо такова...настръхвам и бълвам огън и жупел.
И най-вече, Зачатие ме научи, че понякога, колкото и да ни се иска, не контролираме нещата и просто освен да станем, да се позитупаме от прахта след последния ритник и да си продължим живота...ми друго не остава. Колкото по-рано приемем, че не всичко зависи от нас,толкова повече ще се успокоим.
Знаете ли какво още ме научи Зачатие? Че хора, с които съм се виждала 2-3 пъти на живо, реално могат да се окажат много по-близки на сърцето ми, отколкото хора с които се виждам всеки ден.
Зачатие ми доказа, че може да обичаш, без да познаваш хората. Защото всичките ми приятели от Зачатие си знаят, колко ги обичам, аз знам, колко те ме обичат. Знам, защото в болниците не минаваше и час, без да ми се обади момиче от Зачатие или да прати смс "как си". Да...Зачатие за мен е равно на обич. А нали знаете, че обичта носи усмивките, радостта от поредното родило се бебе на Зачатие е всъщност радост, от това, че още един път някой ни изпраща частичка обич. Защото споделяш най-голямата си радост с хората, които обичаш, нали?
П.С. Големите букви не са викане, просто ме мързи да форматирам текста. Приемете ги като подчертаване.