Здрава и спокойна седмица!

Аз също украсих елхата, засега София се впечатлява от лапмичките. Голямо пеене и говорене пада като ги пусна. Затова реших да не са постоянно включени, за да я впечатляват по-дълго време.
В моменат Tiny Love имат стархотни намаления на няколко продукта. Та си мисля за няколко образователни играчки за под елхата От нас, от баба и от вуйчо и вуйна


По въпроса за възпитанието, чета и попивам всяка ваша дума. Пък да видим какъв келеш ще отгледам

Весела и здрава седмица пожелавам на всички.
Контакти и кабели дълго време бяха цел №1 на моята лудетина. Бях накарала баща ѝ да ми сложи на стената една нощна лампа, понеже махнахме нощното шкафче, където стоеше едната, за да сложим кошарата. В момента в който започна да се обръща, ръцете ѝ бяха все на кабела. Еми, махнахме лампата. После се наложи да удължим кабела за телевизията, за на мине над вратата, че все там беше залепена. За контактите, говорих, говорих (на таткото), но докато не я видя да се засилва с усмивка към контакта, така и не купи предпазители. Сега вече не са ѝ интересни.
Мише, и аз искам да не викам, обачееее ... Щом едно от първите неща, които каза детето, беше да покаже как се кара мама . Притесних се и реших да огранича повишаването на тон. Но пак не ми се получава винаги.
Относно конкурса - пишете. Няма значение колко време сте се борили, през какво сте минали. Единственото което има значение е положителния пример и надеждата, които ще дадем на все още неуспелите. Спомнете си как сте се чувствали вие. На мен специално всеки един успех на наше момиче ми даваше кураж да продължа.
Лек ден ви желая.

Здравейте. Четох колко много сте писали в миналата тема и взех да се успокоявам, че не само моето дете има агресивни прояви. Подкрепям идеята за размяна, ама тя Мия при други хора ще е най-сладкото и усмихнато дете. Джам, мисля, че с Марти могат да си успорват успешно приза за "Най-инатесто дете на Зачатие"  Но при Мия има и момента на рогата зодия -Телец +асцендент лъв -убийствена комбинация. Вчера й дръпнах ухото, а тя след 2 минути с усмивка на уста ми казва: Мамо доволна съм. Питам аз, от какво си доволна бе Мия?- и отговорът беше: Че ми дърпаш ухото . "Онемях -да се смееш ли, да плачеш ли?! За пореден път ми показа, че тя е над тези неща и нищо не я притеснява. Видях, обаче, че и племенницата, която е с 2 години по-малка, е започнала да проявява същата агресия след тръгването на детска градина. Мислех си да говоря с учителките, да не им позволяват такъв тип поведение, ама в нашата това ще е напълно безполезен разговор.

Цитат на: shanoar в Декември 04, 2011, 23:11:23 pm

Лошото при новото писане е че си трябва време, а и ми беше дошла музата да му се не види. Иначе никой, на никой не вярвам да се смее заради годините през които се е борил. Твоите пет-шест или моите 13, нали все има някаква история, която може да бъде от полза на някого. Май  поради тези задръжки няма чак толкова истории за конкурса. 

Благодаря ти shanoar, защото аз се чудех как да споделя!
Много, много ми е тъжно...
"Зачатие" е дало шанс на стотици бебета да се родят...
И всяко наше дете тук, е дете на "Зачатие"
А ако трябва да говорим за време...
При нас реално проблема се реши за 6 месеца...
И историята ми е бледо събитие в сравнение с трънливия път на
повечето момичета, но целта е друга и всички я знаем!
И не е честно...

целта на конкурса е да се покаже на обществото как сдружение "Зачатие" напълно РЕАЛНО помага на хората с репродуктивни проблеми да се сдобият със своя рожба. натъртвам на думата РЕАЛНО, защото има много гласовити хора и организации, които изкусно се бият в гърдите как неуморно и непрестанно помагат, но резултатите им се измерват в други единици - а не във финансирани процедури, осигурена информация и родени деца.

затова сме много натъжени и разочаровани от факта, че интересът към конкурса е толкова слаб. през годините, сдружението помогна на доста хора - знаем кои са - като голяма част от тях, за радост на всички, вече имат деца. за съжаление, обаче, доста от тези хора, които забременяха и родиха с финансовата и друга подкрепа на Зачатие, си мълчат. Зачатие си свърши работата и вече не е нужно. някои благодариха с половин уста, други не направиха и това. може да ви шокирам с тази информация, но имаме няколко случая на жени, които след дарена от Зачатие процедура заченаха и родиха, без изобщо да ни се обадят да ни информират за благата вест! научихме за това от клиниките.

аз съм наясно, че светът отива на провала и не е онзи, в който съм отраснала и възпитавана. наясно съм, че ценностите са вече други - тоест, няма ги. но нали тук се стремим да направим своя малък кръг на доверието и приятелството, на взаимопомощта и благородството? какво по-естествено от това да кажеш "Благодаря" на хората, които са ти помогнали?

участието в конкурса е един от начините да кажеш "Благодаря".

За конкурса - аз не съм писала лично, понеже децата ми не са след процедура, не сметнах, че се търси такъв случай Иначе смятам, че са деца на Зачатие, най-голямата ми гордост са.

Гане, конкурсът е по-широк, може да пише всеки, който като теб чувства, че децата му са и "деца на Зачатие".

Ами ще помисля пак и ще реша

Аз също не съм писала за конкурса, защото на фона на разказите там - ами аз не съм имала проблем всъщност...
Нямаше и половин година от регистрацията ми тук - и забременях спонтанно. Бих си споделила историята в някоя друга тема - в смисъл да дам кураж на други хора, че понякога - нещата се случват и без да минеш през годините мъки, описани от другите момичета...ей така да се знае, че И това е възможно. И, че когато стане лесно и бременността е успешна и лека - пак има за какво да се благодари на "Зачатие" и хората тук. Защото без вас, без информацията и помощта в този сайт - можеше и да не износя успешно бебето, да не родя щастливо и лесно... Благодарила съм в много други теми и то съвсем конкретно - за всяка подадена ръка, всяка добра дума и информация която ми е предоставена.
Но на мен и моята история конкретно - не им е мястото в този конкурс си мисля и бих подразнила много хора, все още борещи се за дете и минаващи през адски мъки - да се изтъпаня и да им чуруликам щастливо как "лесно ми се получило", ако и да ми е идеята да споделя, колко по-лесно беше всичко за мен - защото ви има ВАС. Аз с каква цел го споделям - никой няма да го интересува, само мога да нараня много хора и не го правя. Моля да не се приема като неблагодарност към "Зачатие" в конкретния случай.

П.П. Следя темата от самото й начало и толкова истории наистина драматични съм чела тук и завършили щастливо...също съм изненадана, че толкова малко хора писаха за конкурса, а толкова много имат място там. Не се наемам да гадая, защо не споделят историите си обаче. Знам само - защо аз не го правя и не е, защото не съм благодарна на всяка една от вас и не се чувствам част от "Зачатие"... Опитвам се да "имам мярка" и да бъда деликатна към хората, нямащи моя късмет.
Джам - ти още с влизането ми в този форум - ме "хвана за ушите" по този въпрос и с право. Оттогава - се съобразявам колкото ми е възможно с препоръката ти, че "тук - трябва да се стъпва на пръсти". И наистина трябва.


Хубав и усмихнат ден на всички!

Привет и от нас.

Да си кажа честно, мен ме е срам да пиша за конкурса, защото си представям как ще го четат двойки, които се борят с години, а при нас се получи след година и два-три месеца.
Мога да напиша Защо съм благодарна на Зачатие, да опиша КАК и защо ви открих. Не знам, дали ми се пазят постовете и от кой профил писах тогава, но аз открих Зачатие, защото ми поставиха диагноза Ендометриоза, назначиха ми изследвания и лутайки се между билки и проичетеното в нета и казаното от доктори, че "може и да нямаш деца" с тази диагноза, за първи път открих Зачатие. Тук много момичета ме успокоиха и ме попитаха за изследванията и когато две седмици по-късно получих зверски кръвоизлив си сверих часочника, че е било киста.
После...е, знаех, че бебетата не стават просто ей така, но се надявах.Когато започнахме опитите и всеки месец виждах тъпия отрицателен тест, момичетата тук ме подкрепяха. Всъщност разказвала ли съм ви, че Ники е следсвтие на настояването на Анмар да си пусна тест малко преди закъснението? Същия месец за първи път открих фоликулометрията, оказа се, че съм с по-ранна овулация и вече бях пуснала хламидия на ПСР и предстояха изследвания за мен. ЗА мъжа - ми накарах го, направи спермограма и резулатата беше страхотен.6 месеца живях с идеята, че проблемът е в МЕН.  Та същия месец се оказа, че аз имам много ниски нива на прогестерон. Ама много ниски. Резултатът ми беше 15 и нещо (по спомен) при минимални за бременност 23. Бях отписала всичко. Ако не беше Ани да ме изрита до аптеката нямаше да почна приема на Дуфастон и Утрогестан и едва ли щях да износя Ники.
Но моята история е нищо. Знам през какво са минали някои двойки тук, знам колко болка и сълзи им е коствало. Да, научих се да се съобразявам. Да, научих МНОГО по отношение на репрудоктивните проблеми и се старя да предавам наученото. Но ако някоя двойка с дългогодишна борба чете моята история, какво ще види...може само да ги нараня, това си мисля.
Зачатие за мен значи много.
Зачатие за мен вече е мисия и независимо къде и как ще отида, винаги ще помагам на хора с репродуктивни проблеми, било то и само с информация.
Зачатие ме научи, че стерелитетът не БОЛЕСТ!
Зачатие ме научи да УВАЖАМ личното пространство на хората и никога не съм задала въпросът "защо още бавите бебето" след първите прочетени постове тук.
Зачатие доказа, че силните жени са тези, които движат тъпата ни държава. Защото жени излязоха с бебешки колички пред НДК. Доказаха, че с мрънкане нещата не се оправят, но и с типичното мъжко "оплюване" не стават.
Зачатие ме научи, че билките и баенето не са безвредни и сега като чуя за нещо такова...настръхвам и бълвам огън и жупел.
И най-вече, Зачатие ме научи, че понякога, колкото и да ни се иска, не контролираме нещата и просто освен да станем, да се позитупаме от прахта след последния ритник и да си продължим живота...ми друго не остава. Колкото по-рано приемем, че не всичко зависи от нас,толкова повече ще се успокоим.
Знаете ли какво още ме научи Зачатие? Че хора, с които съм се виждала 2-3 пъти на живо, реално могат да се окажат много по-близки на сърцето ми, отколкото хора с които се виждам всеки ден.
Зачатие ми доказа, че може да обичаш, без да познаваш хората. Защото всичките ми приятели от Зачатие си знаят, колко ги обичам, аз знам, колко те ме обичат. Знам, защото в болниците не минаваше и час, без да ми се обади момиче от Зачатие или да прати смс "как си". Да...Зачатие за мен е равно на обич. А нали знаете, че обичта носи усмивките, радостта от поредното родило се бебе на Зачатие е всъщност радост, от това, че още един път някой ни изпраща частичка обич. Защото споделяш най-голямата си радост с хората, които обичаш, нали?



П.С. Големите букви не са викане, просто ме мързи да форматирам текста. Приемете ги като подчертаване.

Да, същата работа. 3 години лутане, защото не знаех нищо. След като четох и се просветлих в клиника след инсеминация се появи Мони. Аз обаче време нямам, минавам буквално за да си отдъхна някойя секунда. А и също така си мисля, че има хора борещи се с години, с по 1-2-3 инвитро процедури и ми е някак ужасно неудобно да пиша изобщо за моите "мъки". Също така процедурата и решението да имаш своето детенце, като го осиновиш мисля заслужава поклон.
Жалко е това което разказваш Jam. Има хора които си мислят, че целият свят им е длъжен и няма за какво да благодарят...Здрави да са.

А и също така си мисля, че има хора борещи се с години, с по 1-2-3 инвитро процедури и ми е някак ужасно неудобно да пиша изобщо за моите "мъки". Също така процедурата и решението да имаш своето детенце, като го осиновиш мисля заслужава поклон.

И аз чувствам същото неудобство, но като намеря време ще разкажа пак нашата история. Жалко наистина, че сме станали толкова неблагодарни. Говоря за хората като цяло.

Момичета, доколкото съм наясно, конкурса не е за това кой най-трудно е постигнал забременяване и дете, а за различните пътища по които сме вървяли, за да достигнем заветната цел. Именно по този начин всеки би могъл да припознае себе си и своята история без напразни лутания с години и да сподели каква роля е изиграло Зачатие в неговата история. Затова смятам, че всеки може да пише. Моята история прилича до голяма степен на тази на Мишанта. Забременях след второ ИКСИ, но през годините преживях и други неща, които мога да споделя.

С удоволствие бих споделила моята история, но нека я оставим за 2012г.
Моето бебе ще бъде коледният ни подарък.
А за конкурса, очаквах валеж от истории каквито съм изчела по дневниците и липсата на такива много ме учуди.

Идеята за конкурса е предимно моя рожба. Отдавна го замислях и не смеех да го предложа, защото се страхувах, че няма да има достатъчно истории, че няма да има кой да ни каже Благодаря...
Права ли съм била да се страхувам?
Все още има време да разсеете тъгата ни и да върнете Коледния дух!
На момичетата, които участваха, мога да кажа - Благодаря за споделянето, вашите истории ни зареждат с нови сили да продължим да работим 

Джам, Ултра, Мини, Стефи (а и другите момичета от "Зачатие"), надявам се всички да са ви благодарни за това, което правите, за времето, което отделяте за каузите на "Зачатие". Не мога да си представя, че може да има хора, които забравят за борбата и за протегнатата ръка...
Да си призная в началото и аз смятах да пиша, защото и моите деца са деца на Зачатие, но докато намеря време се появиха една-две истории и мен ме досрамя  не заради времето, през което съм се борила и мечтала за тях (сумарно са около 10год), а защото не съм минала през процедури.  И както се казва, къде да тръгна да се тикам в "А" група...
Надявам се все пак още момичета да опишат пътя до мечтаната прегръдка!
А на Вас поклон за всичко, което правите!
П.С. Отделно съм решила да пиша само тук и в темата на д-р Бърди. Няма да "нахлувам" в други теми...

И аз не съм писала в конкурса, поради същата причина като мими26.
На фона на отчаянието и процедурите на участниците, някак нелепо стои моята история. Не казавм, че не е изстрадана, но някак не ми пасва да е там.
Определено моето дете е благодарение на "Зачатие" защото без темите в библиотека, чата, а след това и форума нямаше да успея. Всичко започна 2004 г.

Ами аз написах...от благодарност към всички тук, няма да си повтарям поста горе.
Може би е добре такива писма, които са от двойки "не в А група" (колко ужасно звучи имайки предвид къде пишем)да се отдели в секция във форума Благодаря ти Зачатие и под същия надслов да се публикуват. Защото всички ние пишем тук, всички казваме, че нашите деца са деца на Зачатие. Не е нужно да участваме в конкурс, за да го кажем на тези, които са ни помогнали, нали?
Защото пък я си представете колко е гадно на всички тези, които са ни помагали и са ни подкрепяли. В момент в който искат да разкажем как най-голямата радост е дошла в живота ни, ние да се дърпаме.

Аз не мисля, че дали си имал процедури или не в случая е от значение. Аз един ден, дай Боже да стане, бих писала, защото без Зачатие отдавна да се бях отказала.