Боби, според мен в статията се твърди, че тъй като самостоятелността е постигната по доста стресов начин, на по-късен етап хората се справят по-трудно, а не че тъй като са независими, не могат да се справят със стреса. Както и да е, наистина трудно доказуеми са тези твърдения. Всичко що се отнася до мозъка или невидимото са спекулации, няма как иначе. Сигурна съм, че и за двата подхода могат да се намерят много аргументи, както за, така и против. В крайна сметка всички се опитваме да направим това, което е най-добро за децата ни. Аз самата непрекъснато го търся и изобщо не съм убедена, че съм го намерила. Наскоро съвсем се бях разколебала покрай една лекция на таткото ни за приспиването и как било вредно за детето
. Казано честно опитах на следващия ден да я оставя да поплаче. Ако ставаше дума за примрънкване и проскърцване, можеше и да изтърпя. Но рев със сълзи и писъци... Някак не чувствам, че е редно детето да се приспива с рев
. Остава ми да се надявам, че като е готова, ще започне да си заспива сама. Пък то колко време да има до този заветен момент, най-много още 6-7 години
Иначе и аз не разнасям (ама-ха!
), слагам я върху себе си (което е пак вид разнасяне, ама нейсе), така че като стане 10 кила, няма да ми се откъсват ръцете, а просто няма да мога да дишам
джиджи, обнадижди ме твоята история!
За смученето на палчето, една приятелка отказа нейното дете с някакъв лак. Не знам колко е добра идея, но с две намазвания се решил проблемът... Май след две години може да се ползва.
Didon, много благодаря за идеята! Още на следващата операция "чисто носле" ще опитам. Дано не е твърде късно само, че този аспиратор вече май й е най-омразното нещо и не знам как ще обърнем нещата в негова полза