За ноктите нямам проблем, режа ги като е седнал в мен, обаче не ми дава да му мия лицето, да го мажа по лицето, да мия очите, изпада в истерия. Другата истерия е след баня като тръгна да го обличам. Вашите деца така ли пищят като ги обличате? Имаме и 3-та истерия, не желае се храни в столче за хранене, нито в шезлонг. Правя се на шут, за да му дам няколко бързи лъжички ( до преди 2 седмици този проблем го нямаше). Дайте сега акъл как да се справя с тези истерични пристъпи 

ади понякога пищи като да се обличаме когато или е много разиграна от ваната, или вече много й се спи и е гладна, та на няколко пъти я обличах докато сучеше, че нещата бяа спешни. колкото до столчето, понеже тя се храни сама нямам засега такъв проблем. мисля, обаче, че когато започнат да откриват това че могат да се придвижват всяка форма на ограничения - столове, колички и тн ги ядосва и не зная как се оправя това. аз не мога винаги да я нося на слинг, защото имам проблем с гърба си, а тя твърде често е нещестна като я сложа в количката. ако някой има идея как да намалим писъците до мининум ще съм благодарна, играчки не помагат, понякога като тръгнем се оправя, но не винаги.

При нас помагат много обясненията . При "спешни случаи" включвам в действие и заплахи /знам, че не е хубаво но много помагат...за сега/.
Напрмер:
Днес видяхме баща му за малко и той започна да плаче неудържимо когато трябваше да се разделят. Започнах както обикновено да се обръщам към него по име и да повтарям "Слушай да ти обясня" /той вече е свикнал да го чува и обикновено спира да плаче за да чуе/... започвам да обяснявам: "Сега тати отива на работа, нали знаеш че той ходи на работа, а ние ще се прибираме да се храним и после да спинкаме. Нали знаеш, че като се наспинкаме после тати се прибира /след всяко такова изречение следва пауза и чакам отговор. Ако не ми отговори го питам "Нали така?" докато ми отговори с "ДА"/ и ще си играете /пак чакам отговор/, после ще се къпем в банята и т.н. и т.н. Веднага след това казва "Чао" на тати и всичко е наред
Заплашвала съм го, че ще му се разсърдя и тогава отивам в другата стая, след няколко секунди до минута обикновено размисля Също когато сме навън и не иска да се прибира, започва да прави сцени с писъци и рев, ако не помогнат обясненията казвам: "Аз си тръгвам" и го оставям. Обикновено пак размисля и тръгва след мен.
Знам, че повечето деца не са толкова лесни. Моето мога да кажа, че за сега е много кротко и се разбираме без много драми /да чукаме на глава /
Според мен трябва да се изпробват различни варианти докато разберете какво действа на вашите деца, но в никакъв случай не трябва да излизате извън нерви и детето да усети, че контролира нещата. Тогава има опасност да използва тези "методи на въздействие върху вас" при всеки удобен случай. Този съвет са ми го давали не един път....

Ели, ние не се носим в слинг, а се разнасяме на ръце. Ако може постоянно да е това разнасяне, ще е най-добре   Не мога да ти дам съвет за съжаление.
И според мен столчето и шезлонга го дразнят защото е вързан и по този начин е ограничен и се започва едно опъване и реване.

Моникс, Жорко при смяна на памперс е щастлив, щото го оставям малко по голо дупе  

Джиджи, ти хубаво говориш и те разбират, ама мойто още нищо не вдява  

Джижи, ти хубаво говориш и те разбират, ама мойто още нищо не вдява 

 
Вярно....не погледнах линийките като започнах да пиша
Не че не бях стартирала с обясненията още от новороден де По цял ден не млъквах Може би за това детето ми е свикнало, че съм си обяснителна

 Мечо, Калоян мрънка при обличане след баня, само и единствено, когато му се спи. Същото прави и при обличане за излизане. Убедих се в това, всеки път като вика, докато се приготвяме за навън, следва заспиване още в асансьора.
 За столчето за хранене, защо не опиташ да сложиш столчето при вас, точно пред масата. На Калоян много му харесва това. Коко също се нервира понякога на стола, тогава означава, че не му се яде...

Ужас, това разнасяне на ръце от сега ме плаши. Аз съм сам самичка и ако трябва да се разнасяме просто не се виждам, как се избягват тези навици?

За ноктите нямам проблем, режа ги като е седнал в мен, обаче не ми дава да му мия лицето, да го мажа по лицето, да мия очите, изпада в истерия. Другата истерия е след баня като тръгна да го обличам. Вашите деца така ли пищят като ги обличате? Имаме и 3-та истерия, не желае се храни в столче за хранене, нито в шезлонг. Правя се на шут, за да му дам няколко бързи лъжички ( до преди 2 седмици този проблем го нямаше). Дайте сега акъл как да се справя с тези истерични пристъпи  

Ти май описваш моето момче
Така е като са правени на едно място
За миене и мазане на лице все се сърди ,и за обличане ,особено след баня -мн се сърди ,че обличаме блуза...
Виж за яденето -и в шезлонг ,и в стола -зяпа и лапа .

Макар дидонка да е права-все след баня или е гладен ,или му се спи,макар да е радостен и щсатлив до момента ,в които сложа дрешки.

Къди ,споко -няма да искат все на ръце -най-много още две-три години
Шезлонги,люлки,бънджита са голямо спасение  ,стига на дребосъците да им харесат.
А и повечето обичат в количка да се возят-ние си имаме количка и за в къщи 

къди спасение от носенето на ръце няма, пък и според мен не е вреден навик, а е тежък навик. бих ти препоръчала да си вземеш слинг - аз имам един, с който я нося отпред на мен и отзад като раничка и един по-малък (по-къс шал), който ми е удобен за вкъщи или ако трябва да изтичам до магазина, но си тежи, макар и по-малко отколкото когато е само на ръце. ако искаш линкове за слинговете, пиши

нимика, благородно ти завиждам, че детето ти обича да се вози в количка, как стана тази работа?

понеже мойто бебе си яде само нямам проблем поне със стола за хранене, даже седи и чака докато сложим масата, но както и дидон е писала то е голям театър - само да седиш и гледаш

nimika, ние вече имаме втора количка за вкъщи  . Сега го друскам в нея да заспива.

Ужас, това разнасяне на ръце от сега ме плаши. Аз съм сам самичка и ако трябва да се разнасяме просто не се виждам, как се избягват тези навици?

Аз съм виждала слинга на Елена в действие, изглежда много удобен.
По няколко причини обаче аз изобщо не мога да разнасям бебе на ръце и от самото начало просто не го правех. Той е и кротичък де, да отбележа, но си е имало нощи с плачене, колики и т.н.; тогава беше само на ръце, но аз полегнала на дивана, той в мен. И сега го нося само от проходилката/ваната до повивалника и от нас до колата пред входа (и после се връщам за чантата му, защото не мога да вдигна и двете наведнъж). Знам, че много обичат да са на ръце, но мисля, че повече ще искат да си имат цяла мама (колкото може изобщо). Определено си мисля, че и да не беше хернията и гнусната болка, пак щях да се опитам да го науча от колкото може по-малък. Ако прихваща де
Сега се сещам, че като беше съвсем ситен, съм качвала и количката горе (тя иначе живее в колата, у нас няма място) и го "разхождах" в коридора в нея, само и само да не го нося на ръце.

Мецани, Тереза също започна да ги прави тези номера със столчетата и шезлонгите, тогава започнах да ги използвам само и единствено по предназначение. През останалото време й постилах огромно одеало на земята, където да си пъпли на воля. Много бързо забрави, че столчето я ограничава и вече си се храним нормално.

Къди, не се тревожи, не е задължително бебето да се научи да бъде разнасяно на ръце - двете ми деца са пример. При това не съм им спестила нито едно гушкане  .

Писали сме по едно и също време.

аз не я разнасям, защото тя плаче или се глези, ами някакси няма друг начин да се придвижим до кухнята примерно, оня ден й казвах да взема да прохожда по-бързо, че сама да се придвижва. а това с мъкненето на багажи и чанти е някакъв ад, колкото пъти реша да изляза без дисагите, толкова пъти тя прави така, че да трябва да се преоблича цялата. веднъж бях й облеклата сакото ( , подарък от приятелка, много джиджано размер до 6 месеца  ) на голо, щото нямах второ боди. трябва ни по един шерпа. отивам да й вадя кабелите от устата

Ние също започваме да мрънкаме като почнем да се обличаме след баня - няма значение дали сме гладни, жадни или ни се спи.Воят започва в момента в който се слажи бодито. Мрънка и като се обличаме за разходка и му се спи- заспива като детето на Дидон- още докато го свалям по стълбите( м/у другото Дидон, Благовест в момента, в който го сложа в космонавчето ти, и до минута е отнесъл плувката  -сигурно му става топличко и уютничков него)
 Къди, аз мойто почти не го разнясям на ръце - само като го местя от стая в стая и при екстремни ревливи случаи. По мое мнение така си го научих( макар че бабите, дедовците и леля му развалят дисциплината - даже го приспиват на ръце и въобще не ме слушат   ) След като се прибрах от болницата такава следродилна депресия ме беше налегнала, чеее... не можеше човек да ме познае  Та оттогава май си остана и навика да си заспива сам, макар че сега като поотрасна взе да проявява характер. Но от мен досега не е видял приспиване на ръце и май няма да види.
Ниие все още си стоим що годе мирно в столчето за кола. Ще видим като започна да го слагам в столче за хранене. 

( м/у другото Дидон, Благовест в момента, в който го сложа в космонавчето ти, и до минута е отнесъл плувката  -сигурно му става топличко и уютничков него)

Много се радвам, за което На Коко също му беше любимо, макар и за толкова кратко време...хихихи, пък може и да сме ви предали малко от нашето спокойствие.

 За гушкането, Калоян е изключително гушкано дете. Не съм се плашила от този навик, ми като порасне малко, ще се гушкаме и ще четем приказки... Винаги съм се отзовавала на призивите му за гушкане, и ми прави впечатление, че сякаш е спокоен, че може да бъде гушкан, и не злоупотребява с това Той е спал близо три месеца върху мен, почти всяка нощ от 5ч - 9ч, често спи следобедния си сън сгушен в мен след кърмене, и въпреки това си знае легълцето и никога не сме имали проблем със заспиването в 22ч

 Хихи, това с количката за вкъщи ме развесели . аз на нашата и слагам едни найлонови торби на колелата, когато е много кално... става като калцунки, защото когато бабата готви зеле на фурна, ми се налага да я скрия в неговата стая, за да не се омирисва. Чат пат го приспивам в количката на балкона

Диди, Коко само мрънка, докато Жорко пищи при обличането на боди след баня.

elle22, опънала съм одеало на пода да си се търкаля на воля. Отделно си имаме бънджи с играчки по него. Дано да свикне със столчето и да седи нормално, че храненето иначе е трудно.

Днес как си изкарахмме ангелите с мъжа ми.... Жорко заспа към 19.00ч на нашата спалня. Обградих го с възглавници, за да не падне и въпреки това си е намерил някаква пролука и паднал от спалнята. Такиви писъци бяха, обърна ми се сърцето. Слава Богу нищо му няма, освен уплахата. Чувствам се ужасно.

Как са сгъвките??

Д-р Бърди, добре че ме подсещате.
Днес следобед отново започна леко зачервяване на същото място. Следвам стриктно всичките ви препоръки, не знам защо отново се появява. Утре сутрин ще снимам отново.

мецани, ужасно е това с падането от леглото. на нас ни се случи (също докато двамата с таткото си бяхме в къщи). писъка беше ужасен, но да ти кажа най-страшното беше да вляза в стаята и макар, че я чувах, фактът че не я видях на леглото, ужасно беше. да са живи и здрави, че са гумени.