По повод залепянето на детето за майката мога да кажа, че и при нас го е имало, но не в толкова краен вариант. вероятно защото Мия е мързелива, не върви постоянно след мен, но ме проверяваше, че даже и сега, къде отивам и кога точно ще се върна. Ако не й хареса отговора започва истерия на пода. Та аз познавайки детето си, всички разкрасителни дейности върша след като тя си легне, включително и къпането. В тоалетната съм й позволявала да влиза, когато се учехме на гърне с чисто практична насоченост, уж по-бързо и по-лесно да свикне, ама не би. Допреди година даже и кафе не можех да пия с нея, че като ми видеше чашата и веднага започваше да го разбърква, да я премества и т.н. що се касае до наказания -ние я наказваме да си стои в стаята 5 минути, спираме й любимия Том и Джери и неща от този род. Не действат особено. Обещава, че ще слуша, но е за кратко. Веднъж й бяхме купили чисто нова количка, а тя направи страшна истерия в колата, дори не помня за какво. Спряхме и изхвърлихме новата количка в кофата за боклук. Е, дори тази много крайна мярка не можа да победи ината й. При нас техниките, които помагат са някакви супер необичайни реакции в дадени ситуации. Безкрайна изобретателност -първо да не се вбесиш и после да преместиш фокуса в съвършено друга и неизвестна за детето посока.