Благодаря ви много, момичета, за мнението ви. И аз след усърден размисъл реших да го пиша инцидент и да се надявам да не се повтаря.
Цветенце, благодаря!Той, рожденикът вече е на 2 и един месец, но аз още не съм си сменила лентичката.

Цвети, аз ползвам точно ТониМер. Купувала съм поне 3 други вида но според мен ТониМер са най-ефикасни дори когато ги използвах и без инхалатора.

Парси, когато кашлицата е суха или както аз съм си я кръстила "астматична" може да се правят инхалации. Нас последния път д-р Бърди ни посъветва да сложим и вентолин (специален за инхалатори, който е) слагахме 2мг.физ.р-р и 0,5мг вентолин. И наистина след втората инхалация Никол не се излкашля нито веднъж докато спи, а на другия ден вече не кашляше и през деня. Друг път давам капки Синекод, сироп вентолин, Ериус и какви ли не още неща ни е изписвала личната лекарка.

Аз им правя по три инхалации на ден първите дни и после по 2 или една още няколко дни въпреки, че нямат вече сополки. Първите пъти Никол много я беше страх и плака доста, Алекс също, но любопитството им надделя и сега не ми дават да ги пипна:) Алекс днес си инхалира челото повече от носа но не дава да му помогна:)

Нашият инхалатор струваше около 100 лв. Или 98лв беше или 109:) Нещо такова ми се върти в главата. Купувала съм го преди година.

Благодаря ви много, момичета, за мнението ви. И аз след усърден размисъл реших да го пиша инцидент и да се надявам да не се повтаря.
Цветенце, благодаря!Той, рожденикът вече е на 2 и един месец, но аз още не съм си сменила лентичката.

Мен дъшеря ми ме ухапа преди два дена. Такъв шум вдигнах, че мисля, че едва ли ще посмее пак да го направи. Не мога да си позволя да хапе, защото освен че е лошо, в детските градини имат много стриктни праивла против това. Изолират ги от другите деца и им назначават човек отделно на тях, но ако не се научат евентуално ги изключват от градината. Тя не ме ухапа нарочно, а и беше смешно и си играеше, но от сега и показах, че таква игра не е приемлива.

Мен дъшеря ми ме ухапа преди два дена. Такъв шум вдигнах, че мисля, че едва ли ще посмее пак да го направи. Не мога да си позволя да хапе, защото освен че е лошо, в детските градини имат много стриктни праивла против това. Изолират ги от другите деца и им назначават човек отделно на тях, но ако не се научат евентуално ги изключват от градината. Тя не ме ухапа нарочно, а и беше смешно и си играеше, но от сега и показах, че таква игра не е приемлива.

Е, това ми звучи прекалено драматично и пресилено, наистина. Всички бебета/деца до около 3 год хапят. Явно е нещо съвсем инстиктивно, заложено в човешката природа.

Боби, не мисля, че дъщеря ти ще се впечатли много от вдигнатия шум .
Ще се случва отново  и отново

И с прекаленото, и с драматичното, и с пресиленото съм съгласна. Но и при нас е факт. На хапещите малчугани се гледа едва ли не като на бебета/деца - престъпници. Не съм имала проблем с Тони, но на моя приятелка детето го изпратиха на психолог.
Аз лично не бих се притеснявала, ако се е случило инцидентно. Бих показала недоволство, но ми се струва, че прекаленото акцентиране на случката, може да има обратен ефект.

Е, това ми звучи прекалено драматично и пресилено, наистина. Всички бебета/деца до около 3 год хапят. Явно е нещо съвсем инстиктивно, заложено в човешката природа.

Боби, не мисля, че дъщеря ти ще се впечатли много от вдигнатия шум .
Ще се случва отново  и отново

Драматично е, ама... така е. Не знам дали всички хапят- аз не съм хапала. От другите деца в групата и само една хапеше нкяколко пъти и го отучиха сравнително лесно, така че в повечето случаи не е кой знае какъв проблем и не е нужно да проъдлжава да се случва. Едно е да пробва,но има деца при които си е навик така да се саморазправят и тогава вече става проблем.
Дали ще се впечатли ше видим, ама и теб да те беше ухапала така болезнено и ти нямаше да си мълчиш .  На една приятелка децата са с разлика като моита и голямото ухапало малкото каот било на около 2 годинки. И онази лудетина вземе че го ухапе него, да види какво е и повече не е повторил. Ако трябва ще се хапем...

Лисанке, моето дете след като проходи, просто беше моя сянка. Това приключи с тръгването на градина. На ясла е ходил 2 месеца и то го пуснах за да е подготвен за градината, по скоро да се научи да се храни сам, че бяхме мъка, мъка.
Иначе беше ад, това баня, тоалетна, задължително с мен ... и мен ме е питал дали съм се порязала  , даже беше доста уплашен първите няколко пъти. Ставаше ми забавно, защото много щателно разглеждаше новите превръзки след това и се е опитвал да си ги залепи /на ръка, крак, глава/ Всичко правихме заедно, порсто нямаше начин да е друго. При теб е доста, доста по трудно обаче, защото са три броя. Пусни си пердето и си върши работата, в един момент ще разберат, че това са нормални и рутинни неща и ще им омръзне. Друго не знам какво мога да дам като съвет. Пиша от опит. Като се ядосвах и съпротивлявах по лошо и по на инат ставаше.
нормално е, любопитни са децата, те първа се учат да живеят.


П.П. За привържениците на силантите, да кажа, че силанти се слагат на млечни зъби и няма никакви медицински противопоказания. Просто не го практикуват, защото ще се сменят. Друг е въпроса, че някои ще се сменят след 5-7 години, а това е доста дълъг период все пак.

Лис, и аз като пердето съвет не мога да дам, но и двете бяха така, като сянка. Даже си имаме столче в банята и докато някой от нас е на тоалетната Деси седеше на столчето за компания А Еленка само като ми видише гърба надаваше вой, поне до 1г. беше така, след това за крачола ми А ако случайно се осмелиш да затвориш вратата на тоалетната и комшиите разбираха.
Не знам кога им премина този период, но може би още малко, да започнат съвсем да разбират и като им обясниш, че отиваш да се къпеш, а те да си нарисуват по една рисунка например и като си готова да ти я покажат...

http://www.kbs-omron.com/inhal_pr.htm?TID=1&MID=83&ART=187&BID=3&SID=1&LG=2

Това е нов модел на Омрон, специално за бебета и деца, Вики него си избра. Още не сме го пуснали в действие.

Благодаря Ви за споделеното за разтворите, че и аз се чудех какъв да взема.

Мише, споко и мойто ураган е с отчупен преден зъб! На около 2 год. май стана при полет от кошарата на ламината при детегледачката.

Перде, много е важен подхода на зъболекаря! И друг път съм писала, при нас поне за сега Вики не мръдна при правенето и на двете зъбчета. Благодаря ти за споделеното за силантите.

  Вики още влиза в тоалетната или в банята с раз, да провери дали не съм готова!
 На татко му позволиха тази сутрин да пийне водица!!!
 
 Пожелавам на Всички хубави и много топли почивни дни!!!

Хм, като ви чета да взема да се оглеждам за инхалатор 
Такива неща втора употреба дали може да има, или си се  ползва само от един човек.

Боби има петна по двата предни зъба, водих го на зъболекар като беше на 2 - зъболекарката каза нищо не може да се направи  Ще водя пак

Тези дни е добро детето, да се похваля 

Още една любима тема сте започнали - сянката на мама. Не само, че е плътно залепена за мен, ами и иска да ми помага, като готвя. Ония ден ѝ шляпнах един символичен шамар по бузата. За секунди успя да докопа ножа. Уж все ти поставям на високо и ги крия, ама .... Много е чувствителна иначе на пошляпвания и повишаване на тон. Но според мен са само постановки това, защото бързо ѝ минава. На всичкото отгоре посяга да удря, хапе (засега това че съм навлечена ме спасява ) и си блъска главата с ръце. И всичко това от инат и яд. Вчера хич не ни беше ден и на двете. Тя се инати за всичко, аз се впрегнах повече от обикновено и стана една .... Наказах я на стола, скрих ѝ всички играчки, обясних 87654678 пъти защо го правя. Дали ме разбра обаче е мистерия.
Но пък изискването на 100% внимание е понякога смешно и полезно. Смешното е било, когато ги оставих двамата с баща ѝ та да отида на ДРЗ. И тя искала да приложи номера с влизане в тоалетната. А полезното беше за фигурата на мама. Понеже така и не се научих да ям докато едно човече ми виси на ръката и ме подръпва и побутва.
Улисах се и аз в писане, извинете.

Само да допълня, че при нас с тръгването на ясла стана по-драматично положението с преследването и продължи няколко месеца - не признаваше никой друг и не се отделяше от мен.

Последно ме попитаха "кося" ли си краката и и секнах достъпа до банята. Преди това я слагах на гърнето и ме чакаше да се изкъпя или в коритото гонеше балончетата. От страх да не направи беля.

И Мони хапеше, и то само едно детенце, прословутото съседче с което са всеки ден заедно в градината и после на улицата. Ама тя не спираше да я дразни, на моменти и на мен ми идваше да я захапя, чесно. Лошото е, че тя и досега непрекъснато и се сърди, казва и, че няма да я викне да играят а ще си играе с каките на улицата, че и е грозна шапката и дрехите, е на моменти и казва че не са и чак грозни, ама нейните са по-хубави. Мони с никой не се държи така както с нея, на всички дава и играят, обаче с нея е друго. Най-накрая и писне и я бутне и кой отнася наказанието? Веднъж ми писна и и казах на девойката да се съобразява и да не и знае толкова устата, щото в училище няма да е Мони а някой друг и ще изяде хубав пердах заради тази своя голяма уста. Отговора и беше: На мене тате ми е казал и да шамаря... Устато и шамарещо, направо супер....И колкото мама и тате я учат да е все по отгоре, толкова аз уча моето дете да не посяга, защото ще се осакатят, да не дразни, защото не е достойно, да не слуша и да избягва подобни хора. Всеки ден си мисля, а сме в детската градина, какво правим нагоре питам аз... Е последния път я блъсна и обясних на майка и, че я обичам и уважавам като човек, но не съм си намерила детето на улицата. Разбра ме жената, започна да и се кара на девойката...преди да я бутне около час момичето си рисуваше и взимаше от ръцете и всичко, а моято дете седеше до нея и се молеше да и даде нещо...
Та хапането си е хапане, при нас да удря и хапе е ЗАБРАНЕНО, това е единствената забрана и наказвам жестоко. Също ако ми кажат и не съм видяла не прощавам. Обаче не са всички така, което много ме натъжава.

Последно ме попитаха "кося" ли си краката и и секнах достъпа до банята.

Сега се сещам, че моите постоянно проверяват краката на баща си и му се карат, че имал "косъни" и трябва да прави бжъд (епилатор ни е много трудно) 
Само веднъж Дани ме е ухапал и то от радост, но така ме заболях и изпищах, че повече няма да повтори. Разбрахме се, че само лошите деца правят така, а той е много добро дете и затова не трябва да прави така.
А снощи имах гости и смятам да крада най-малкия им член на семейството  Такива сини очи, човек потъва там направо...
Яна, дано по-бързо се възстанови баща ти!

Лиде, децата са различни. При едни наказанията и говоренето действа при други не. И Тони е бил така с някое дете, което по някаква причина не харесва имали сме и не малко случаи на обратното. Отстрани други майки са ми казвали, че държа детето твърде строго. Може и така да е, но се опитвам по някакъв начин да науча на нещо детето си, друг е въпроса какво се случва в неговата главица. Това с грозните дрехи и че си грозен е хит в момента и свръх обида. Преди няколко дни ми се лензеше като взимах от градината и искаше пак нещо да му купувам и след като отговорът ми беше НЕ. Ми казва"много си грозна" ... няма реакция от мен , следва "много си дебела", пак без реакция и накрая ми казва "пък си и тъпа", е не издържах и зашлевих. Навън само се карам и говоря с тон, не удрям, но тогава просто побеснях. Не гъкна и не мрънкаше повече.  

Aз също съм влюбена в едни сини очи и едни къдрици, ама лошата модернаторка му  отряза къдриците на момчето  . Преди да забременея ги гледах дълго и знаех, че и моето дете ще е със същите къдри и очички. Сега такава енергия ми носи Мони, а снимката с къдрите хубави спомени  Очите на баща и са сини и дълбоки, на Мони са синъо, кафяво зелени  по малко и от двамата 

Перде, трябва много да издивея за да ударя. Аз обаче наказвам жестоко и там дет най-боли... Любимите неща отиват върху гардероба поне за седмица, понякога ги вади от кофата. Веднъж ме ядоса, не позволих гланц за устни да си купи, а тя направи цирк в магазина и въпреки всичко го взе. Подарих го на едно детенце по улицата. От тогава слуша с двете учи...

ох, като ви чета как се справяте с децата с говорене и завиждам, завиждам, завиждам
аз не мога и да си представя  такова нещо. Алекс все едно е роден в някое квартално гето, свикнал с побоища, кавги, разправии, такова чувство имам. Надявам се да е период и да отмине, защото не знам как ще се справим. Мислех си съвсем сериозно да се обърна за специализирана помощ, явно ние бъркаме някъде, явно нещата ги знаехме само на теория, а на практика нищо не се получава. Толкова ми е мъчно от факта, че не се разбираме с две приказки и три погледа.

Хахах...искрено се забавлявам като ви чета. И на мен ми се е случвало да вляза с Дара в банята. Един ден ме издебна и ми дръпна кончето на тампона диването, аз хем се ядосах хем ми стана много смешно, а и тя така искрено се забавляваше. Любопитни са децата просто...Оня ден, докато гледахме "Хензел и Гретел" в кукления театър я хванах да си бърка в деколтето, аз реших, че нещо й боцка и я питам :Дари, какво има мамо?", а тя "Пипам цаците" , хахахх реших да не й обръщам повече внимание за да не разбере целият салон какво прави :lol:Та такива ми ти работи...При нас нуждата от 100% внимание не спря и като тръгнахме на ясла...Сега обаче е пренесено върху лелите. Горките жени не знам на какво са подложени - то са прически, то е лигавене...И тя понеже се води от "добрите" деца, добри в с-л не много палави и агресивни им е любимка. Но тя по принцип си предпочита компанията на големите, не се гони с децата, не лудува, дори била "рядко спокойно дете", незнам дали трябва да се притеснявам. А вкъщи одисеята си продължава - искам да гледам филмче с мама, да слушам песнички с мама, заиграва се сама мноооооооого рядко, особено сутрин, когато не й се тръгва за яслата, днес например изгледа цяла серия за Франклин /Анкил /
Аз също съм се чудила за инхалатор. Чудя се обаче как изобщо ще я накарам да си сложи това чудо на устата, при все че едвам устисква да й сложа капки и то с триста кандърми...
Накарахте ме да се замисля дали не ни е време и на нас за зъболекар. Имам една приятелка, която не е детски стоматолог, но при нея ходят много деца. Има опит, много е внимателна, та като за начало ще я повози на столчето, ще и погледне зъбките с огледалцето, ей такива неща, колкото да види, че не е страшно, та ако по-натам се наложи да ходим заради някакъв проблем да не се страхува.

Mary търпение. Алекс няма 4, Мони след седмица две прави пет. Разликата е огромна...