Та сигурно след написаното дотук е чудно - аджеба какъв ми е проблема на мен сега? Проблемът ми е, че той не успява "да впише Дани" в своя живот, в представата си за него, в представата си за живота му с мен + детето. Иска и опитва тези неща да са "поотделно"...дори не знам как да го обясня с думи /рядък случай  /, но ситуацията вече ме влудява. Включих го активно в гледането на бебето от първия момент, той се справя с всичко идеално, но това по техническата част. Ще му се някак да има копче "пауза" и като пожелае битието му да не е в зависимост от бебето, капризите му и грижите по него - да щракне копчето и това да се случи. Но то не се случва естествено. И като не се случва - "стой та глеЙ панаири от дърто магаре". Като се чета така...нашият въпрос май е за друг подфорум - раздел "консултация с психолог".

Ооо,така кажи, аз си мсилех, че не помага. Изчакай още няколко месеца, Дани да стане по-интересен и да проходи, да видиш как ще се промени мъжът ти. Шефът ми преди време ми каза, че синът му докато не станал някъде на годинка, му било много скучно да се грижи за него. Мъжът ми беше така с Ивана - много ме беше яд на него, че на всичко, което прави с нея гледаше като на някаква тежка работа. Освен това не я третираше като човек, а и аз не знам като какво - на 2 месеца например я остави в хола да си седи будна на едно столче и и загаси лампата все едно не е жив човек там. Добре че хола е от две части и в другата светеше. Тогава бях побесняла. Отне ми доста обянсения, че и тя е човек като нас и заслужава да се третира по същият начин, нищо че не разбира. И все не можеше това или онова да направи, защото гледал Ивана. Започнах да настоявам да я  взима със себе си до магазина примерно, после като прави нещо и сега вече свикна. Давах му примери как негови приятели си водят децата като правят нещо някъде, а не са си спряли живота, докато порастне детето,а просто има нужда от съобразяване с него. Освен това, от както е по-занимателна, той си играе с нея ( е, не се скапва от игра, ама пак е повече) и доста е надобрял, като се има предвид, че не е човек, който знае как да си играе с деца (само с неговото:-)).  Доста пъти му повтарях да се наслаждава на всички моменти с нея, защото след някоя и друга година няма да иска да е с него непрекъснато и това ще му липсва. Казах му като иска да я вдигне, да я вдига, защото няма да е вечно да го иска. И мисля че в крайна сметка това мое говорене и това, че тя стана повече човече с което може да се общува, общо взето го промениха и започна да я приема повече като неизменна част от живота си, от колкото като задължение.

blue_sky, надявам се да започне да разбира възможно най-скоро . Аз на няколко пъти си изпускам нервите, но това я стряска, а не искам.  Днес например избеснях,защото остави че не слуша като я преобувам да не си пипа дупето и вече нарочно го прави, а и реши, че от там ще си сложи ръката в устата. Е, побеснях направо и и се накарах толкова лошо, че тя се разплака и яко се стресна и после съжалих. Решила съм да направя всичко възможно да се сдържам, но не съм сигурна, че винаги ще успявам.

Добро утро, много интересни коментари се получиха.Коментарите на В , така като че ли припокриват и моята ситуация от части.Дива Роза както винаги страхотна, обаче колко хора имат твоя мироглед.
Сега да ви кажа за елхата  :Lil:Направо дет се вика пишман станах,телефонен терор се получи.Мъжът ми се обади пет пъти поне със супер странни въпроси,но най шокиращото беше,че доведе малката по чорапогащник  , и аз питам какво стана,отговора,заляла си роклята с айран в градината и са и сменили блузата, а аз питам ами панталон а той ми не знам, и аз в шок , ти така ли я води в магазина а той да,при което Борето ама мамо то не ми беше студено  8)След вечеря се помоли на татко си да я подхвърли във въздуха(тя много обича) и беше толкова щастлива и каза "ей такъв татко исках" :cheerleader:Абе не ни е скучно с две думи.

  Пооправихте ми утрото, аз явно съм се омъжила за ангелче, само дето явно крилцата му пречат да спи без да хърка Само дето страда от тотално недомислие за "подробности", според него: не, не можеш да го изведеш ноември месец по ризка и къси чорапки; не, веднага спри да го подхвърляш високо и пускаш на глава върху спалнята, ще му счупиш врата!; стегни коланите на бебешката седалка, щото иначе няма смисъл от тях; вържи го в количката, защото скача от нея.... Но това са малки кусури, слава богу
Като слушам Делика с коледната елха почвам да се чудя аз къде живея всъщност. В голямото село не се вижда нито 1 (една) коледна украска (ако не броим моловете, слава богу поне за тях), а на близкото пазарно място няма ни изкуствени, ни истински елхи.... за сметка на неизброими количества зелки и тикви... Сигурно се предполага тази година да украсяваме връзка праз-лук, например, то нали е криза, явно и коледното настроение е в криза 

писах, писах и спря тока ...

Както и да е, ще споделя само, че посещението ни при стоматолог претърпя с неуспех. Имаме долен в дясно пулпит и два горни в ляво евентуално и те с пулпит. На въпроса ми към стоматолога, може ли да се получи за 2 седмици, каза НЕ. Е как тая овЦа първият път може да не види такова нещо ми кажете. Направо полудявам. Успяхме да издълбаем малко с машинка и остана съвсем малко, днес имам час отново но за друг стоматолог. Тони тази не я хареса. За капак сложихме и упойка, че уж го боляло, макар че докторката твърдеше обратното. Пръснаха му лидокаин уж да го преметнем, не боляло го. Слагаме упойка чакам 3 минути и пак не и не . Сложи ръка на устата и вече нямаше начин станахме от стола с дупка на зъбчето и недовършено. По пътя за дома, му се поду долната устна. Стана може би двойна ,тройна. Уплаших се много. Имах у дома Зиртек дадох, но тъй като продължи да се подува хукнах към частната клиника, където сме по район по каса след 18 ч. Да ама доктор няма по това време, /19 ч./ и ни върнаха да за 20 ч. Понахоках ги аз и си тръгнахме, по съвет на педиатърката дадох още Зиртек. Намаля оттока, не го боли, яде даже без проблем. Днес сутринта вече видимо беше спаднал оттока, но още си личи доста. Дадох пак Зиртек и сме с уговорка за довечера, че ще даде да направим зъбчето. Обещахме и награда, да видим.
Точно каквото си го представях така и се получи. Познавам си диването аз, а само как се радваше и обясняваше вчера на всички как ще ходи на зъболекар /все едно на парти/ И всички как учудено го гледаха само,а той щастлив и доволен. Е от снощи вече не е и обеща да не яде вече сладки и вредни храни.

За мъжката част няма да коментира, но е верно че който как си го направи, никой друг не може.

Perde, съжалявам за лошите преживявания!
Добре де - като изключим прегледа от преди две седмици, Тони преди това съвсем ли не е посещавал стоматолог? Аз останах с впечатление, че е имал прегледи, но не се е налагала никаква манипулация досега. Вярно е, че при млечните зъбки всичко се развива доста по-бързо, но абсурд наистина да е от две седмици пулпита, и  редовните профилактични прегледи са за да се хванат такива проблеми.
Ние водим на профилактични прегледи от как излязоха всички зъбки - на 2 годинки или когато точно беше. С цел да се хващат проблемите овреме, да се следи правилно ли растат зъбките, и не на последно място детето да свикне с ходенето на зъболекар като нещо съвсем в реда на нещата.

Аз бих пробвала да подготвя някакъв подарък, който уж ще му го дадат като награда за направеното зъбче - при нас това би действало, но ти си познаваш Тони. Дано при новия стоматолог мине по - добре и най-накрая намерите читав специалист, направо недоумявам, че в град като Бургас, който не е никак малък, е такъв проблем това.

Здравейте мили момичета,
включвам се ни в клин ни в ръкав да се оплача от едни памперси менте. и в случай че мога да спра някой от погрешна покупка. В Т-маркет веднъж изпатих с huggies, те поне бяха много намалени и беше ясно че има нещо. Но вчера и Puffies  са ужасни. Просто ми омръзна да пера пижамки, чаршафи,непромокаеми подложки, чувалчета и т.н всеки ден!
Така , казах си го, дано да ми олекне
Порегръдки на всички силни момичета и прекрасен ден!


попрочетох малко нагоре, за мъжете. и аз преживях едни от най-кошмарните месеци в отношенията ми с мъжа ми по време на бебешорството. едната емоция черна като катран - с децата лъчезарно щастие, все едно съм живяла два отделни живота. човек влиза в един безкраен водовъртеж от омраза ...

Забравих да се оплаче, че вчера имаше теч на газ в двора, викнахме от компанията, намериха от къде е и.... ни взеха газомера ( ние сме с централна газ). Изключиха ни газта демек. Казаха да се обадим като си оправим тръбите.  Да, ама не  толкова просто. Оправихме ги и след това се тъпчат с компресор с въздъх, слага се един като часовник да мери налягането и се чака 24 часа, след което се вика инспектор, който казва, че е ок да се пусне пак газта. Не би ми пукало, ако не ми бяха отоплението, топлата вода и печката зависими от газта, а навън е 6 градуса. Та купих електрически печки и с тях се топлим. Взехме бебето при нас да спи в кошарата, а Ивана я проверявам през известно време и така я караме. Надявам се утре да е минала инспекцията и като се върна да си пусна топличкото, че хич не съм приготвена за подобни неща. Дори вода няма къде да сгрея освен в микровълновата.

Ходили сме на профилактични прегледи последно на 4 години и нищо, били сме и без манипулации. Това беше моят зъболекар, той не работи с деца и каса, но исках негово компетентно мнение, евентуално да знам ако имаме проблем някъде. На горните зъбки забелязах края на лятото, но покрай търсене на психолози, логопеди и разни от сорта, стоматолога изостана. Джам ме подсети, като пита за силантите. А долният зъб буквално за няклоко седмици се е развил,така че за 2 седмици да се отчупи. Тоест то явно си е работело, но не се е забелязвало /от мен де/, но всеки опитен и нормален лекар би го видял си мисля, още преди да стане малката дупчица. Абе думи нямам. Факт е обаче, чо това лято ядеше всеки ден по малък шоколад, отделно и други вредин храни. Надявам се сега да ги редуцираме значително, че аз като не купувах, той си ги грабеше сам от лвиците на магазина. Колко срам съм брала само аз си знам. Играчка награда обещах, само ако оправим зъбчето, той също обеща.
Все си мисля, че е до манталитет на лекаря, тази снощи определено си лечеше, че не й пукаше. Е то кво да й пука, изпя си там монолога уж за предразполагане на деца и толкова. А после едно такова бездушно ми каза, ми пак ще дойдете след няколко дена, ама може вече и да го боли. А аз се надявах на нея, да го успокои и предразположи. С оттока малко се изплаши и той и това мисля го стресна.

аз също съм в известно недоумение по зъбните въпроси.

5 години и 3 месеца не е получил нито един кариес, при това зъбите сме мили с безфлуорна паста, което било грешка. при първи преглед открива само "лека деминерализация" горе вдясно, но "още не е кариес". предписва да мием усилено с флуорна паста и след 2 месеца контрола. е, вчера беше контролата и познайте - 3 микроскопични кариесчета горе и долу вдясно и горе вляво. е как така станаха тия кариеси за 2 месеца, при все че се мием уставно с флуора, а преди това за 5 години нищо му нема???

ама нямало нищо да му прави сега, че били микроскопични, да мием и с конец и след 2 месеца пак контрола. явно ще ги чакаме да порастнат.

Здравейте,
бихте ли ми препоръчали практична и полезна книга за възпитанието на детето? Става дума за момченцето ми - на 2.5г., което започва да проявява доста категорично характер 

Perdeto, най-искрено ви съчувствам за ситуацията. Едно, че явно не можете да намерите свестен детски стоматолог, второ че аз съм "същия модел" като теб за зъби /като съм те чела/ - пазене, грижи, отвън нищо не се вижда и когато и да ида на зъболекар - все проблем  И до днес изпитвам непреодолим ужас от ходене на зъболекар, абсолютно неспособна съм да се овладея. Като седна на стола и така се треса, че лампата се клати и това всеки път!  Като му дойде време Дани да ходи на зъболекар - категорично баща му ще го води, не искам да му предавам моя страх и се моля да не съм му предала точно "зъбния" си ген.
Не искам допълнително да ти тровя нервите в момента, но с тези пулпити...наистина направи и невъзможното, следващото ходене да е при стоматолог, който има и нужното отношение и подход към детето, наред с професионалните умения. Зъб с пулпит си боли и то яко, знаеш го, много е важно да не се травмира детето сега и в бъдеще да "запъва краката" за подобни посещения. Ти си знаеш де, няма какво да ти дудна аз по въпроса... Към лидокаин конкретно - много хора имат алергична реакция, може би е добре предварително да обсъдиш със стоматолога други опции за обезболяване, ако се налага такова. Колкото и да не е хубаво упойки при деца, по-добре веднъж упойка - отколкото цял живот страх, заради някое кофти преживяване на стола.  Успех ви желая!

Боби, ще го почакам тати, да му стане детето по-интересно от котката  Какво да правя друго наистина...Мързи ме да се развеждам, пък и бой няма да помогне - иначе да съм платила на някой вече да го ошамари, че не съм му в категорията, за да го ошамаря аз.  В общи линии - старая се да мина през този период с "полузатворени очи", защото като не мога нищо да променя, няма смисъл само да се тровя и да се поддавам на негативни емоции, вместо да се радвам на детето си. Все ще мине и това, само дано не се точи още дълго. То е толкова абсурдно положението, че да го е срам човек даже да сподели за какво иде реч. Поне мен ме е срам на моменти от него, него как не го е срам обаче - чиста загадка за мен. Мъже бе - с тях зле, без тях - пак зле.  Таман решиш, че си ги разбрал как функционират и айде ново 20.
За газта наистина е много неприятно.  И ние сме на централна газ - парно, топла вода, поне готварската ми печка е на ток, защото не обичам да готвя на газ... Ако стане някоя авария - ще минем на климатици за отоплението, но как ще се къпем би било интересен казус.

Надин - смело взимай връзка праз и закачай по нея играчки и гирлянди. Той празът доста изкарва, та след празниците - режеш на ситно, добаяваш мръвки и малко подправки и го оползотворяваш /преди това отстрани украсата/ Ами така де - елхата не можеш я сготви, пък в тази криза си е разход...

Тъй акто имаше доста бели петна по зъбките още след като пробиха всичките, започнах да го водя при моя стоматолаг, той ме посъветва да мием с флуорна паста и от тогава сме с такава. Като слагах по малко и от грахово зърно, постепенно слагах около или малко над грахово. Белите петна значитнелно се намалиха, ама айде пак да се върна на предишната зъболекарка, каза че имал силна деминерализация, а тази от снощи каза, че всичко си му е ОК на зъбките. Изключая тези развалените вече.
Джам мой съвте, по лесно и бързо е, да оправите малките кариеси, още повече щом са видяни, от колкото да чакате. Тогава мисля, ще е твърде късно. Дано не е така при вас де, но като гледам колко бързо става белята, направо ...
Отделно всички стоматолози споделят мнението, че на тази възраст децата не трябва да остават само със собственоръчно измити зъбки. Трябва и ние да минаваме след това. И на всяко ядене на сладко да се мият зъбите, ама то при нас това трябва да става доста често. Идея си нямам как ще се справим със сладките храни, писах в предният пост, граби и се тръшка. Отделно едната баба ми лази по нервите още от малък, като му купава вафли, шоколади и от сорта. Дъвчащи бонбони са най забранените от сладките храни.

ами Перде, какво да правя, като доцентката не счете за нужно да прави кариесите.... дали щото беше късно и не й се занимаваше, не знам. каза, има много работа по обработката, а той е микроскопичен. един вид - така и така ще го работя, поне да порастне още и да не е сега - аз така го разбрах.

освен да търся второ мнение. таз, верно, доцентка, ама пък е конвейер там...

иначе, аз задължително измивам след него втори път.

Ох, като ви чета за мъже, тръшкане и т.н. излиза, че или съм случила на послушен мъж и деца, или съм голяма вещица и всичко живо около мен го е страх и затова слушат 
Обаче май ще излезе второто по мнението и на някои съфорумки 

Та сигурно след написаното дотук е чудно - аджеба какъв ми е проблема на мен сега? Проблемът ми е, че той не успява "да впише Дани" в своя живот, в представата си за него, в представата си за живота му с мен + детето. Иска и опитва тези неща да са "поотделно"...дори не знам как да го обясня с думи /рядък случай  /, но ситуацията вече ме влудява. Включих го активно в гледането на бебето от първия момент, той се справя с всичко идеално, но това по техническата част. Ще му се някак да има копче "пауза" и като пожелае битието му да не е в зависимост от бебето, капризите му и грижите по него - да щракне копчето и това да се случи. Но то не се случва естествено. И като не се случва - "стой та глеЙ панаири от дърто магаре". Като се чета така...нашият въпрос май е за друг подфорум - раздел "консултация с психолог".

Иначе за битови въпроси - "дресировка" му е майката с тези същественца само, съгласна 100%!

Jbrul от собствен опит бих казала, че колкото и да е подготвено едно семейство за появата на детето, реалността надминава и в известен смисъл изключва всички предварителни нагласи. всичко това си е в реда на нещата. при жените майчинското чувство сякаш идва отвътре, а при мъжете се изгражда с времето. Моят мъж казваше, че ролята на бащата става по-активна когато детето стане на около 3 години, когато вече зависимостта от майката не е толкова голяма и комуникацията е на друго ниво. Аз не мога да се оплача. Той винаги ми е помагал с всичко страшно много, в много отношения се справя по-добре от мен и в домакинстването, и в гледането на Мия. В много ситуации той е родителят, който намира по-правилният подход за действие с детето, нищо, че аз съм изчела една камара книги как се гледат деца . На мен винаги ми се е искало да излизаме по-често тримата заедно, но критичната реалност, както казва Дива Роза, показва друго. Мия се лигави неистово, когато и двамата сме около нея, просто в тези моменти е нетърпима, откоето страдаме всички. Затова си поделяме времето и я извеждаме поотделно. А и така детето има различни занимания с двамата. Винаги я е гледал, когато се налага и е признавал, че независимо, че нищо особено не се е случило, е останал без сили. Мия е от този тип деца, които винаги те ангажират с нещо. Той понякога все още смята, че може да прави нещо лично, когато е с нея, докато аз съм разбрала, че това в 9 от 10 случаи е мисия невъзможна. Сигурно има деца, с които можеш да се занимаваш с нещо лично, докато те си играят спокойно, но уви, нашето не е от този вид. Та с търпение и любов и реакция спрямо всяка ситуация нещата се решават.

Четох аз, че кариесите освен от деминерализация, се появяват от бактерии, някакъв вид стрептокок. За това трябвало да се четка и езика след миене на зъбките. Така, че ималки не малки дупки, аз искам да се правят о време. После е доста по сложна, визирам по себе си. Другото което научих, че работата с машинката върху млечните зъбки не била така болезнена от колкота при нас възрастните. Това също ми го потвърди и снощната, която каза, че според нея всичко е на психична основа. Преди да си легнем, Тони също ми призна, че не го боляло с машинката. По скоро е страх от неизвестното си мисля и малко болчица все пак. Тя всъщност това й му каза, че ще може и да има малко болка. Това влоши ситуацията си мисля.
На мама глезльото, какво да се прави ще се мъчим заедно. След като му биха упойката и аз седнах с него на стола, обаче пак не. Завря се в мен и неистов рев.

таз, верно, доцентка, ама пък е конвейер там...

Джам, аз мисля съм споделяла, но това е основната причина ние да я сменим. Някак не ми допадна това редовно изоставане с часовете и после всичко много набързо, а и след като на няколко пъти се наложи аз да насочвам вниманието към конкретен проблем (по случайност знаех за съществуването му - от паралелен преглед и на друго място), който очевидно щеше да бъде незабелязан, взех решение да ходим на друго място, където няма такъв поток от пациенти - с надеждата, че ще се правят по-обстойно прегледите. Но пък е с много позитивен подход към децата, Симона обичаше да ходи там, оттам се научи, че няма нищо страшно в ходенето на зъболекар.
Но да ти кажа, по зъбните въпроси, много често точно това казват - засега не се пипа. Явно в определени случаи има някакъв резон това, не знам. И мен ме притеснява, като знам, че има нещо, а вместо да го правим, ние го оставяме. Последно посетихме ортопед заради изкривената захапка от едната страна и засега нищо не правим, чакаме 6 месеца за контролен и евентуално тогава ще решаваме

Мда и тази от преди 2 седмици беше от светилата и на конвейер. И никакво чувство, нищо, груба и сърдита от живота си. Не знам как преминават при вас прегледите, но при въпросната погледна само с огледалце. И  ме отряза за силантите, че била много ангажирана и нямала време да спори с мен. А аз исках само да ми обясни. Снощната каза същото обаче, само на постоянни и то определени. На въпроса ми защо, видимо отегчена повече нищо не каза, то и Тони рева и така не разбрах защо. Днес се надявам да получа отговор и за тях.

meshko106 и Дани не е от "самозанимаващите" се деца. Ей в момента например - пиша и през три думи му говоря, пея нещо, закачам го... Цялата къща е отворена, в паяка е, ама вместо да ходи и да се занимава с нещо - стои заврян до стола ми и ме дърпа за крачола и това е положението. Ако стана - ще ходи след мен, да гледа какво правя, седна ли - пак се забива до мен и започва якото дърпане и мрънкане. Независимо, че може час-два да съм играла с него, цялото ми внимание да е било за него...не се допуска и 10мин. вниманието на мама да не е изцяло за него и точка. Иска си жива компания нон стоп и откакто се е родил е такъв. А тези особености на сина ми да ти кажа - само ми докарват допълнителен бяс срещу баща му - ясно защо

Относно мъжкото "свикване и приемане" на детето, да не говорим пък като е супер чакано и то не месец - два...много се извинявам, ама такива оправдания - не ги приемам по никакъв начин. Като не може да се адаптира бързо, лесно и да му идва отвътре - да се напъне и да го изиграе, докато му се получи и му дойде отвътре. Знае идеално какво е редно и ТРЯБВА да се прави в случая, та да го прави "по устав", като не му се получава спонтанно викам аз. И не само моя мъж, ами всичките. И за мен лично, проблем на национално ниво е, че у нас мъжете биват оправдавани за скатавките си при гледането на деца с: "ми те така са мъжете, ми те трудно свикват...". Брейййй да му се не знае! 
Аз щото лесно свикнах да не спя, да нямам никакъв собствен живот, да нямам почти никакви социални контакти, времето ми за хранене да е вид лукс, а къпането - празник, като се докопам до банята и още какво ли не в този ред. Само, че не се оплаквам, знаех че ще е така, знаех че няма да е лесно и не съм се затръшкала и заоплаквала колко ми е трудно сега на мен "горканка", че и за капак - сама го гледам това дете нали. Заслужава си всяко лишение, защото това е моето дете и ако за него не си разваля комфорта - за кого?!
Ма то много лесно да "не можеш да се адаптираш" бе. Ми дай сега по "мъжки пример" - да се тръшна на спалнята, да хвана ред сълзи и сополи, да разиграя една депресия жестока и как "не съм способна" да свикна със ситуацията и да се грижа за детето си... Това би било извиване на ръце. Аз като "не мога" - ще се наложи той да ме замести и ще му минат "кризите" и глезотиите одма, ами е унизително да правя такива циркове. Виж баче - на мъжете хич не им е унизително да извиват нашите ръце така То на тях им е право това, понеже били мъже...

Май не ми е преляло окончателно, след като си устисквам нервичките все още. Не му завиждам на "хер Павлов" като ми прелее обаче. При мен става много внезапно и да не ми е насреща човек тогава... Та за негово добро се надявам, да вземе да се "адаптира" скоро, че така ще го "адаптирам" аз накрая, та свят ще му се завие.


Хубав ден на всички, че Дани е на път да ме остави по бельо от дърпане на панталона! Бащичко... 

Jbrul аз съм същата като теб, мълча, мълча и в един момент изригвам като вулкан и на моя мъж му иде да забегне на друг континент и забравя и лигавщини и чудо.Иначе така са научени, аз до ден днешен се вцепенявам от учудване и не разбиране когато майка им(двама братя са) ги глези, и тича след тях.Като сме на гости, тя слиза до мазата, тя палеше печката, тя всичко правеше.Накрая аз не издържах и раздадох малко правосъдие, сега в мое присъствие тя не смее да се прави на "мъж".Мамка му аз моя го превъзпитавам, ама брат му да е жива и здрава тая дето ще го вземе, че е станах един вечно недоволен, мрънкащ мързел.