Момичета, много да се вардите и при най малкото нещо си обръщайте внимание, защото винаги може да стане сериозно. Аз мога да кажа, че за първи път в живота си се разболях, изключвам настинките и хремите дето траят от 3до 5 дни без никакви усложнения и единственото неприятно е течащия нос. Та аз не свикнала да се вардя, всъщност и не знам как и от какво, се мъкна 2 седмици. В петък на обед легна на легло с висока температура, която 24 часа не мога да сваля. През нощта се събуждам от невероятни болки в гърдите, отидох до банята и там започна да ми причернява, едвам се затътрих до спалнята да събудя мъжа ми е съм припаднала. За следващите два дни дори не искам и да си помислям, не знам как оцелях.За последно съм яла в четвъртък вечерта, не че е нещо фатално, но толкова лекарства без храна, проблемите се увеличават, а аз дори и глътка вода е изпитание, въздуха като дишам ми причинява болка.
Добре че има баби и дядовци около нас, но пък за да е още по интересно, от тях само баща ми е най добре и то щото в петък го изписаха от болница. ЕЙ много ценни са тия хора, ще си помисля др. пък като реша да мрънкам нещо от тях.
Сутринта се завлякох на лекар, снимаха ми гърдите, нямам нищо, но в гърлото има невероятно голяма инфекция. Малко след като се прибрах и моя мъж се прибира от работа със съмнения за пневмония. Алекс след детската два пъти вдигна температура. И за да затворим кръга на мъжа ми баба му от 2 дни изпадна в някакво състояние дето хич не е хубаво. Викахме и линейка, казаха че е нещо като кома и до 2-3 дни най вероятно ще си отиде. От цялата работа сега целта ми е да успея да предпазя Вяра само тя остана здрава.
Здраве и много здраве на всички деца и родителите им, за да могат да ги гледат.