Ей, спирка нямат тия вируси бе.
Бързо оздравяване на всички, на останали о време да се вземат в ръце.
Аз от снощи съм с ужасен главобол, а Тонино започна да ми киха често. Изпихме по един Фервекс и за сега сме добре, да видим. Утре ни предстои първата зъболекарска машинка и толкова ме е шубе за детето. Дали ще даде да направят зъбчето, дали има и други кариеси, тази деминерализация ще можем ли да преодолеем, силантите ...? Главата може и от притеснение да ме боли, защото до като чакаме да ни дойде реда за детски стоматолог, от уж една съвсем малка дупчица, вече 1/4 от зъбчето се е отчупило. Явно ще има моят ген, за огромно мое съжаление. На видим зъбките бели и здрави, а от вътре нещо си работи. Стискайте палци.

Пожелавам бързо оздравяване на болните.

Рашо, дано бързо се адаптира Никол без теб по цял ден, а и ти на работа

Ще повторя и аз - обръщайте си внимание на здравето навреме.

Бързо оздравяване на всички!!! И ние сме така у дома - всички болни, малчо на антибиотик  

Лиде, за две-три карания ще свикне с наточените кънки. Много ви се кефя. Като малка тренирах фигурно пързаляне и преживявам всеки урок с вас  

пешек, явно става въпрос за голямо дете, което не може даспи в количка. Защото ние си спим навън на слънчице от раз. Напоследък явно минава на зимен режим и все му се спи- е пак не ще да заспи сам, но се почва едно търкане на очи, зачервяват му се чак. Днес чак се притесних нормално ли така да му се спи още към 9,30ч. сутринта (все още сме с 3 спанета), все пак се е събудил около 8ч. (или поне аз тогава го чух), чак главата му клюмаше -друг път поне не му клюма главата по това време.. Вие забелязвате ли такова клюмане през деня?
Всъщност днес имаше и друго ново - пропълзя, е малко се провлачва, защото се хлъзва по ламината, но за пръв път измина 3-4 метра за секунди  вече въобще не се задържа на килимчето и ще мисля как да преустроя обстановката 

Перде, стига си се притеснявала, всичко ще е наред с прегледа и манипулацията Детският стоматолог има опит в отношенията с децата и ще знае как да го предразположи! А това е много важно, за да не се насади страх от зъболекаря. Както беше едно време с нас, онези ужасни детски преживявания в зъболекарския кабинет, заради които аз не посетих зъболекар след това повече от 10 години и резултатите бяха налице, естествено:( Но сега отношението е съвсем друго, внимателни са, имат си подходи да раположат детето, повечето дават и подаръчета накрая Надявам се да попаднете на добър специалист!

Хубава седмица от нас, и болните да оздравяват бързо!

Дани се обзаведе с перфорация на тъпанче, много ми е мъчно за него. След третия преглед на уши за 1 седмица вече имам чувството, че правим правилното нещо, дано съм права...

Привет и от нас! Слава-богу сме в редицата на здравите, но и аз се влачих болна две седмици докато накрая не изпих един антибиотик и се приключи. Лошото е, обаче, че не го започнах още отначало, ами по препоръка на личната изпих една камара боклуци, които изобщо не помогнаха и накрая пак си изпих антибиотика Надявам се да опазим Дара здрава, макар че 90 % от групата в яслата кашлят като магарета Дано да е здрава и за коледното парти, че с такова нетърпение чака дядо Коледа милата...Тази сутрин пак ме пита няма ли да идва вече...Казах й, че първо трябва да украсим елхата /още не сме я сложили/, та да има къде дядо Коледа да остави подаръците.
Ултра, и нашият татко е една мека Мария Много я глези и се притеснявам нещата да не излязат извън контрол...Прави ми забележки да не й се карам и то пред нея и това най-много ме вбесява. Обяснявам му, че трябва поне пред нея да сме на едно мнение, ама като си пееш Пенке ле....В неделя я водихме на театър и после решихме да се поразходим малко по Графа да си потърся ботуши...и нашата като видя един просяк и каза "Икам сядам на земята", като се тръшна - ела та гледай...бяхме доста трагична картинка. Обяснявах, обяснявах, че не се прави така, че никой не седи на земята, че е студено и т.н..., ама тя си знае нейното "Щом чичкото е седнал, значи и аз мога" След доста уговорки най-накрая се предаде и отидохме да ядем пица
А тия реклами много ме дразнят - то не са шоколади, вафли, сладоледи...като почнат и директно ги спирам, щото нали съм една лоша майка и слушам една вечер как детето гледа реклами и казва "За мене няма 'колад", след малко.."За мене няма вафла"..."За мене няма 'долед". Как може нищо от тия благинки да не му давам на това дете

yana-v   Стискам силно палци и се моля баща ти да се оправи. Много е трудно, когато човек обича с цялата си душа някой, а той не е добре.

midge  отчаяно имам нужда някой да ми разкаже за спорта като цяло, за травмите и емоциите. Този спорт ми е ужасно чужд, направо да си кажа, че нищо не разбирам. Тя си го избра, защото Барби в Диамантения замък кара кънки на лед. Мислех, че на второто падане ще се откаже, ама взе, че стана мания направо. Няма лошо, това беше целта ми, да спортува вместо да пуши и пие по кафетата, но след неделния ден, чесно взех да си меня мнението. Моля те, когато имаш време на лични разкажи ми. Мнооого ще съм ти благодарна.

Перде, генетично... Майка ми е със заболявания на щитовидната жлеза. Заради Миома и махнаха матката на няма и 40 години. Досега хиляди пъти съм чувала, че същото ще е и при мен, но да ме пази господ, досега нямам никакви проблеми нито с хормони, нито с щитовидна жлеза нито с миоми и т.н. Винаги казвам, че съм взела гена на баща ми  .  Имаме познат, майка му почина от рак, баща му също от рак почина 4-5 години след нея. Той се поболя, че го чака същото, пък вече е на 50 и да е жив и здрав няма такова нещо. Човек трябва да се поддържа, да си прави нужните изследвания и консултации и т.н., но не трябва да позволява да е роб на нечии думи цял живот, защото не знае живота какво му е отредил. Плюс това ми прави впечатление, че Мони ако види, че се притеснявам и започва да се плаши, реагира така, както реагирам аз, защото това нещо и е непознато и я плаши. Като говорим за зъболекар и лекар, все едно отиваме до магазина, тя го приема по същия начин. Така, че пии един чай от Маточина и отиди с усмивка, обърни го на игра, нещата ще придобият друг вид. Аз отсега и обяснявам, как Януари месец ще отидем при един усмихнат батко, който ще и разгледа зъбките с огледалце и ако има черничко ще го почисти с машинката и ще сложи една бяла хубава пломбичка, за да не развалим и останалите зъбки. Също на по-голями дечица им падат зъбките и използвам момента за да разкажа, че тези ще паднат и ще поникнат нови зъбки. Ако горното зъбче не падне лесно, ще отидем баткото да му помогне, защото иначе ще изкриви новото и ще стане като баба Яга и т.н.

marmotche защо перфорация? Извинявам се ако съм изпуснала нещо, на моменти не смогвам да чета.

marmotche защо перфорация?

Честно казано, и лекарите не са сигурни за причината - докато борехме поредния пневмокок, се сборичкаха с Димана и тя му бръкна с една триъгълна фиба в ухото. Та не е ясно кое от двете е причината, възможно е да е и комбинация. В момента има малка перфорция, малко течен секрет от ухото и лекуваме инфекцията. След това ще следим, при деца често мембраната се възстановява сама. Ако не, пластика. Дано се разминем с това.

Цитат на: lidia в Ноември 29, 2011, 12:55:50 pm

marmotche защо перфорация?

Честно казано, и лекарите не са сигурни за причината - докато борехме поредния пневмокок, се сборичкаха с Димана и тя му бръкна с една триъгълна фиба в ухото. Та не е ясно кое от двете е причината, възможно е да е и комбинация. В момента има малка перфорция, малко течен секрет от ухото и лекуваме инфекцията. След това ще следим, при деца често мембраната се възстановява сама. Ако не, пластика. Дано се разминем с това.

Ох.

O, Мармотче Дано бързо да се възстановят сами нещата! Боли ли го много?

Яна, дано татко ти се оправи!

Мармотче, за да те успокоя ще ти кажа, че Дара кара два пъти отит с перфорация - първият път и на двете уши, вторият път само на едното. Тъпанчевата мембрана почти винаги се възстановява изцяло сама, не се безпокой. Дори докторите ми бяха казали, че по-добрият вариант е да се спука сама, отколкото да я спукат, защото това, което има да изтече трябва да изтече все отнякъде, а пукането от лекар освен че е много болезнено, допълнително травмира детето. Аз също много се бях уплашила като видях какво течеше от ушите на детето, ужасно беше, не искам да си спомням. Слава богу сега нито има проблеми със слуха, нито нищо. Скорошно оздравяване на Дани!

Благодаря, момичета. Май ще излезе поредният моден хит този отит. Преди малко разбрах, че племенницата ми, с която не сме били в контакт от месец, е точно със същия проблем.

Яна, дано баща ти е добре...

 

Благодаря Ви, момичета! Надявам се, моля се най-лошото вече да е зад гърба ни. Не знам как, но трябва да успеем да сме силни, за да може да се възстанови след операцията, след това и химиотерапия сигурно ще се наложи.

Малката все за Коледа пита, а мен ми е едно... Е, нямаше как направихме всички фигурки от картонени чинийки по модел на Крокотак! Много и харесаха!

Мармотче,бързо и леко да му минава на Дани!
Яна,дано се оправи баща ти!
И аз към пожеланията за бързо оздравяване на болните макар и ние да сме в отбора тази седмица!Да чукна на дърво на Митко леко му размина-вече е почти здрав.В нашата група има едно детенце дето все си го водиха със сополи и кашлица.При въпрос от моя страна към майката и тя се оправда че било на алергична основа към препаратите в яслата и не било заразно.Горкото детенце от въпросната "алергия" в момента е в болница с пневмония.Толкова ме е яд,че ще се пукна.И за какво всичко това-за да страдат единствено децата.

Яна, Мармотче, дано всичко ви се нареди възможно най-добре! Стискам палци!

Ултра и nunu, като казвате за възпитание, та се сетих, че от вчера имаме проблем. Ивана реши да ми покаже, че аз не съм и шеф . До сега, като направеше калабалък и и казвах да си го прибере и тя много охотно прибираше каквото е разхвърляла. Вчера ми събори прането на земята и като и казах да го качи пак на леглото отказа. Първоначално мислех, че не е разбрала, но се оказа, че много я подценявам. Не само разбира, ами на пук не го прави. Не знам как да реагирам. Гледа ме с един такъв премрежен поглед и леко отворена уста, все едно ми казва „ и какво ще направиаш,а?“ и аз вярно не знам какво да направя. Не желая да я стряскам като и викам, не одобрявам пляскането на деца, остава ми само да говоря, ама говоренето май няма много полза на тази възраст. Не знам как да я науча, че всяко действие си има последствие. Струва ми се малка да я накажа. Пробвах да я изведа от другата страна на стаята и седя пред вратата наказана една минута да не влиза, ама не съм сигурна, че разбра връзката.

Боби

Уф,аз го закъсах откъм психика,та трябва да си излея някъде душата.Става въпрос за мъжа ми,който от едно известно време е убеден,че да ходи на работа и да изкарва пари е единственото което се очаква от него.То лошо няма,обаче аз започвам да буксувам вече да се справям сама със всичко.По-цял ден с Митко като не е на ясла разбира се,сготви,изпери,изчисти,с Мишо учи,на разходки с детето ходи и в момента в който отворя дума за някаква помощ ми се отговаря,че той "ходел" на работа и е изморен пък аз с една дума си виря краката вкъщи.Какво толкова... .Знаете ли най лошото е че не мога да го убедя в различно от неговото мнение,а започва много сериозно да ми писва.Знам че може би този пост не е за тук,но наистина имах нужда да го споделя с някого.

Парси, разбирам те напълно!
Аз също буксувам всяка вечер. През деня съм на работа, а прибера ли се малката почти не се отделя от мен, дори и като заспива и .... Всичките дейности домашни трябва да се свършат някак!!!

В началото много се тормозех, че не мога да свърша всичко. Сега разпределих нещата ден по ден и което не мога да свърша остава, не го прехвърлям за другия ден. Евентуално събота и неделя компенсирам.  

Сега ми е още по-трудно,нищо не ми се прави, но животът продължава.
Осъзнавам, че непуснатата прахосмукачка днес, няма да ми върне нервите които ще изхабя, както и купа дрехи, който ме чака от два дни да го изгладя - ми по малко, колкото мога.
Опитвам се и аз да убедя мъжа ми, е помага понякога, ама рядко му идва такава муза!

Важното е, децата да са здрави и ние за да можем да ги гледаме!!!