Здравейте,
Имам установен автоимунен тиреоидит на Хашимото от 2008 г., като тогава само автоантителата бяха повишени и ТСХ беше в норма. Същото беше установено и чрез ехография. Пиех си селен и мултивитамини и това беше. В края на 2009-началото на 2010 г. получих вече хипофункция на жлезата и започнах да приемам еутирокс 4 Х 100 мг и 3 по 75 мг зимата и обратното през лятото. Тогава също си направих ехография на жлезата и беше в доста по-влошено състояние от първата ехография. Лекарят ми каза да си направя ехография около 1,5 година по-късно пак евентуално за някакви възли, ако се появят, и т.н. Е, вчера бях на ехограф пак - при същия енодкринолог, и хоп, приятна изненада: оказа се, че жлезата ми е в много по-добро състояние от предходната ехография, което според думите на лекаря е много необичайно и интересно, тъй като това заболяване се характеризира с еднопосочно влошаване на състоянието на жлезата. Дали жлезата ще продължи да се подобрява засега никой не може да каже, и само времето ще покаже, и дали въобще ще се стигне до отмяна на л-тироксина, но аз си имам някои мои обяснения за подобряването на състоянието ми, които искам както да споделя, така и да попитам ако има други жени с подобен случай. Тук говоря не за промяна на тсх-изследванията, или автоантителата, а за състоянието на самата жлеза, видно от ехография. През тези 2-3 години откакто знам, че имам Хашимото, а впоследствие и хипофункция на жлезата промених доста начина си на живот, просто така се случи, а не умишлено с цел някакво лечение. За разлика отпреди започнах да ходя много по-често сред природата - пеша из планините, колело из планините, дори и в града доста разходки, екстремни преживявания като бънджи и други, както и си намерих хора с подобни интереси, с които добре си прекарваме и много се смеем. За храненето - не съм го променила много, но смея да твърдя, че винаги самият ми организъм е изисквал здравославна храна: вегетарианка съм (не ям месо и риба) от над 10 години (сега съм на 31), наблягам на салатите и плодовете и домашно квасено кисело мляко, просто защото много ги обичам, сладки неща ям рядко, с една дума обичам простата храна! За стреса: вярно е, че когато въобще ми откриха хашимото и след това хипофункцията имах доста сериозни лични проблеми, и е вероятно въобще стресът, който съм изживяла тогава, да е повлиял за отключването на това заболяване; обаче по отношение на работата, си работя все така усилено, както преди да знам, че имам хашимото, така и след това.
Та, с една дума: ще ми се традиционните лекари най-после да вземат освен да предписват на заболелите от това автоимунно заболяване л-тироксин, и да компенсират по този начина липсата на произвежданите от жлезата хормони, но без да лекуват на практика самата болест, да започнат да търсят причините за него, което разбира се изисква много повече време от 15-те или 20-те минути, в които те питат за косопад, запек и ала-бала и после ти написват рецептата за л-тироксин.
Пак ще повторя, че никой не знае в каква посока ще продсължи да се развива състоянието на моята жлеза, но е факт, че има ПОЛОЖИТЕЛНО ПОДОБРЕНИЕ, т.е. жлезата има белези, че се самовъзстановява.
Сега попрегледах и английски сайтове за лекуване на това заболяване и забелязвам, че има такива за природни лечение, което именно включва овладяване на стреса, подходяща храна и други. А при традиционния ендокринолог дори и съвети не ти дават какво да ядеш или да не ядеш. Та, искам да кажа на жени с такъв проблем, че е вероятно това заболяване да не остане на човек за цял живот и е вероятно да има лечение, но човек наистина трябва да намери начина сам за себе си и да не се примирява с обяснението, че се абонираме за хапчето за цял живот!
