Докторе, аз също съм Ви досаждала доста с проблеми около моите деца, още веднъж благодаря за проявеното търпение, разбиране и себераздаване.
Всичко, което пишете е толкова вярно, всичко за "милата" ни родина...
Не съм от най-добрите текстописци тук за това няма да навлизам в подробности, но днес за пореден път се убедих в невежеството и некомпетентността на управляващите ни, за съжаление И още по-лошото е че няма изход..., трябва да има, но според мен няма

Има Стефи, има и за доброто на децата ни и за нашия по-добър живот трябва да го намерим.
На доктора Огромни благодарности и от мен!

И още по-лошото е че няма изход..., трябва да има, но според мен няма

Има Стефи, има... на летище София е. Самолет за някъде далече.


Д-р Бърди, Благодаря Ви от сърце, че ни учите как да бъдем по-добри родители.
Бъдете здрав.

Започнаха да идват познати, и да се ръкуват с нея (майката) на отиване... и във всичко това имаше толкова искреност, добронамереност, позитивност. Такива неща в Бг са невъзможни.

Не е така. Вчера се върнах от България, детето беше болно и толкова разбиране срещнах за всичко, че съм възхитена от отношението на дори чужди хора.

Между другото, лекарката, при която я водих, беше много отзивчива и обянсяваше всичко и се аргументираше. Много добро впечатление ми направи като човек,много внимателна и подробна. Не съм я избирала отидох при първият дежурен педиатър, който бешще най-близко до нас.

Не знам- понякога съм много раздвоен в оценките си за Гърците, но колкото повече време минава, разбирането надделява.

Докторе, така става с годините. И аз съм така с американците. Тук като чета някои мнения и се сещам преди време, че и аз съм писала подобни неща и съм си ги вярвала, пък сега съвсем различно и с повече рабиране гледам на тях.

Цитат на: Birdie в Юни 04, 2012, 16:35:59 pm

Започнаха да идват познати, и да се ръкуват с нея (майката) на отиване... и във всичко това имаше толкова искреност, добронамереност, позитивност. Такива неща в Бг са невъзможни.

Не е така. Вчера се върнах от България, детето беше болно и толкова разбиране срещнах за всичко, че съм възхитена от отношението на дори чужди хора.

ако беше изцяло и напълно така, нямаша да го има и това място вече 7 години...

Цитат на: Bobbie в Юни 06, 2012, 00:24:59 am

Цитат на: Birdie в Юни 04, 2012, 16:35:59 pm

Започнаха да идват познати, и да се ръкуват с нея (майката) на отиване... и във всичко това имаше толкова искреност, добронамереност, позитивност. Такива неща в Бг са невъзможни.

Не е така. Вчера се върнах от България, детето беше болно и толкова разбиране срещнах за всичко, че съм възхитена от отношението на дори чужди хора.

ако беше изцяло и напълно така, нямаша да го има и това място вече 7 години...

Никъде не е изцяло и напълно по един или друг начин. За мен отношението в България е предимно добро, може би защото избирам това да виждам, а може би и защотосъм се променила така, че нищо не очаквам и съответно и малкото ми прави добро впечатление. При всяко положение, няма абсолютна истина,а нещата са такива, каквито ни се струват на нас самите.

За мен отношението в България е предимно добро, може би защото избирам това да виждам, а може би и защотосъм се променила така, че нищо не очаквам и съответно и малкото ми прави добро впечатление. При всяко положение, няма абсолютна истина,а нещата са такива, каквито ни се струват на нас самите.

Боби, по време на ваканция винаги е розово. Ако живееш там, и очакванията, и преживяванията ти ще са други. Не пренебрегвай фактора "оттук съм, но съм дошла за малко". Аз все рева като си тръгвам от България, но споделеното от съфорумки ме вразумява.

Много наедро заобобщавахме, но категорично не съм привъженичка на абсолютния релативизъм - обективна реалност има, и тя се преживява ежедневно от мнозинството тук.

Цитат на: Bobbie в Юни 06, 2012, 18:17:24 pm

За мен отношението в България е предимно добро, може би защото избирам това да виждам, а може би и защотосъм се променила така, че нищо не очаквам и съответно и малкото ми прави добро впечатление. При всяко положение, няма абсолютна истина,а нещата са такива, каквито ни се струват на нас самите.

Боби, по време на ваканция винаги е розово. Ако живееш там, и очакванията, и преживяванията ти ще са други. Не пренебрегвай фактора "оттук съм, но съм дошла за малко". Аз все рева като си тръгвам от България, но споделеното от съфорумки ме вразумява.

Много наедро заобобщавахме, но категорично не съм привъженичка на абсолютния релативизъм - обективна реалност има, и тя се преживява ежедневно от мнозинството тук.

Всеки път, когато се връщам в Бг, разбирам, че най-доброто нещо, което съм направил в живота си е, че съм напуснал Бг.
И това се повтаря с всяко мое завръщане ( за 15 години -2).

В малките градове е различно, живота е друг. От близо 20г. живея в СФ, но тази година заради детето повечето време съм извън столицата.
Съвсем друго е, някак си лошотията я няма, усмивките са повече, не съм имала случай да се размина с човек на нашата улица без да се поздравим и да разменим 2-3 приказки.
Възрастните жени вечер присядат на групички пред къщите, винаги питат как е детето и изпадат в спомени от едно време.
Хубаво ми е, свежо е, усмихнато и горчивината която чета в постовете ви ме натъжава.

Мислите ли че бих написал толкова лични неща, без да ги мисля?
А и защо? ако не ги мисля? къде е логиката?

Цигу, не съм напуснала заради отношението. Ако не беше финансовият фактор, не бих живяла на друго място.

П.П. Преди 10 години време напуснах работа и се върнах за 2 години - преживяванията ми бяха същите

[Учудвам се на злобата и хъса с който в Бг "коментират" Гръцките новини. Това отразява националните ни черти на завист, злоба, комплексарщина и мизерия. Докога така? кой знае... . Как болезнено се вижда всичко това отстрани... .
Бях вчера на едно кръщене, и гледах с радост как се събират далечни и близки роднини... в Гърция семействата са големи- обикновено 3 деца са минимум, а старите семейства- 5-6.
Като ме видя, седнал на пейката, под един кипарис ( след свършване на ритуала) , майката ( те са ми пациенти) седна до мен с детенцето (за да се поуспокои малко след плача в църквата), и обменихме две, три фрази. Започнаха да идват познати, и да се ръкуват с нея (майката) на отиване... и във всичко това имаше толкова искреност, добронамереност, позитивност. Такива неща в Бг са невъзможни. Аз никога не съм виждал подобно нещо. Не знам- понякога съм много раздвоен в оценките си за Гърците, но колкото повече време минава, разбирането надделява. А и спомените ми от Бг ме карат да приемам всичко с оптимизъм, спомняйки си че има лошо, много по-лошо. Има абсолютната "дупка" на опресия, насилие, демагогия, лъжа, безвремие, безперспективност.

Въпреки че заглавието на тази тема е доста подвеждащо за съдържанието  реших да споделя и аз по това, което коментира доктора, защото ми звучи доста тъжен.
Докторе, аз съвсем не винаги съм била съгласна с някои ваши крайни мнения (изтрихте един мой пост с линк статия за ваксините, което е друга гледна точка), но въпреки това искам да ви кажа- вие отново проектирате собствените си преживявания, лични разочарования и лош опит в миналото върху цялата Бг действитерност, както я наричате. Нима, наистина смятате, че тук никой не се радва искрано на бебе, дори да не е на кръщенето му и пр. истории, които са реалност за почти всички нас. Отърсете се от миналото и погледнете на нещата непредубедено и ще се уверите колко нещо сте пропуснали.
Абсолютно съм съгласна с Боби, че абсолютна истина няма- не може да се каже тук е грозно и хората са лоши, а навън -идеални, или пък обротното. Дори напротив- все повече близки и познати, които се връщат в Бг за малко, казват че мечтаят да се върнат завинаги и споделят за трудностите навън. Което също е нормално и нещата, както често се случва в живота са на кантар, за всеки е инвидуално.
Относно гърците- смея да ги познавам отчасти, имам приятели, които са супер, но фактите са факти. едно ще ви кажа- не заслужават да са в Европа изобщо и не защото злобея, а защото са харчели години наред пари, които не са техни, лъгали са години всички, дори ни се подиграваха и са оставили сега децата им да им плащат непосилните дългове и да живеят в бедност, което никой друг не би напрвил..! Повярвайте, положението ще става все по-трудно там, дори да останат в еврозоната, но изход винаги има за кадърните. Успех ви желая, и то съвсем искрено!

Заповядайте в Новата тема