Е, нас не са ни питали такива неща като лампи и тем подобни, но на един от редовните прегледи на баткото сестрата беше възмутена, как на картинка на къща с кръст малкия не казал, че това е църква, а къща и ние защо не сме го научили видиш ли... При което аз й казах, че изобщо не ме интересува кръста отгоре, а че е показал, че това е сграда. Който иска католици - да си ги учи у тях, аз нямам нужда от такива. Ама не... забавяла съм му развитието...Да ми е жив и здрав, приказва и знае повече от половината католически деца Та има и по-лошо от лампата

Религията е доминираща в тези общества.
Ще ни гледат "на криво"... и ще коментират "произхода" ни с пренебрежението на "по-висшата" раса.

Аа, ще гледат накриво, ама мама не мълчи А и по-висша раса не са, много се пазят милите от рамката нацисти... Но е нормално за района тук, все пак е най-голямата католическа провинция

http://www.metronews.ru/metro-plus/vyzhat-maksimum/Tpoleu---DRz2tf6RcIyQ/

Кой, как и от кога въвежда "сокчета".
От 2 месец, моля. Че ги и рекламират с хъс и с "уверенност".

Става ясно на всички вече, на кого прилича Бг Педиатрия.
Ако изобщо нещо е останало от нея в Бг.

добре, аз едно нещо не мога да разбера - да оставим всички останали източници, достъпни за майките, но СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ дава еднозначни препоръки, защо барем тях не четат. а после децата били "трудни", пищяли по цял ден и цяла нощ и кърмата на майките била нехранителна. мисля, да подема кампания - образовай едно джи пи- да изпечатаме препоръките на сзо и да ги дадем на поне един лекар, да се запознаят хората, явно трудно стигат до тази информация

хаха, Ели, и аз съм си го мислила същото, че много им се вбесявам вече на нашите лекари. Ама аз съм си мислела, да ги залепя направо на вратите на кабинетите, че и майките да ги четат.

Та има и по-лошо от лампата

Убеждавам се все повече, че тепърва още много компетентни мнения по отношение развитието на децата ни ще ни изумяват.
В бг мама има теми, където майки в деца в градинска възраст споделят, че педагогическия персонал им е обърнал внимание какво детето им не умее да прави добре - не става въпрос за никакви червени флагчета, а за деца на по 4-5 години и неща, които се правят в училище. Масово майките съветват какви мерки да се предприемат, за да се наваксат "пропуските". От кога основното занимание на деца в тази възраст не трябва да е играта?

Предтсавям си какво следва в у-ще. Гласихме се за едно от уж добрите у-ща, има дати за подаване на документи за предучилищната и събеседване. След събеседването, се оказва, че "не сме класирани", Симона не се е справила добре. Не че детето нещо било неспособно, ама си личало, че не сме я подготвили за събеседването. Дори не ми беше хрумнало да подготвям 5 годишно дете. То още докато ни обясняваше директорката как смело можела да каже, че техните деца в края на подготвителния клас, знаят значително повече от останалите деца, вече се чувствах дискомфортно там. Събеседването с детето беше под формата на тест, изготвен от не помня кой доцент на не ппмня кой Институт по психология, две комисии от психолози го разглеждали и тълкували. Много грешки направила Мончето - подали й ръка, тя не я стиснала силно, уверено. Казали й да нарисува къща, но да няма небе и птички, тя обаче ги нарисувала, казали й, че е сгрешила, питали я защо така е направила - казала им, че така картината станала по-хубава. Като броила отзад напред от 10 до 1, се забавила. Но другата година можело пак да опитаме, да я подготвим повече. Аз ли нещо пропускам в развитието на детето си?...

5 Концерта на Бетховен.
Лондонски Симфоничен Оркестър ( ЛСО) под диригенството на Сър Колин Дейвис.
Евгени Кисин на пианото.

Незабравимо изживяване... .

Цветенце, не пропускаш ти. Това е като нашата църква за жалост

Цитат на: Ganka в Май 23, 2012, 10:35:09 am

Та има и по-лошо от лампата

Убеждавам се все повече, че тепърва още много компетентни мнения по отношение развитието на децата ни ще ни изумяват.
В бг мама има теми, където майки в деца в градинска възраст споделят, че педагогическия персонал им е обърнал внимание какво детето им не умее да прави добре - не става въпрос за никакви червени флагчета, а за деца на по 4-5 години и неща, които се правят в училище. Масово майките съветват какви мерки да се предприемат, за да се наваксат "пропуските". От кога основното занимание на деца в тази възраст не трябва да е играта?

Предтсавям си какво следва в у-ще. Гласихме се за едно от уж добрите у-ща, има дати за подаване на документи за предучилищната и събеседване. След събеседването, се оказва, че "не сме класирани", Симона не се е справила добре. Не че детето нещо било неспособно, ама си личало, че не сме я подготвили за събеседването. Дори не ми беше хрумнало да подготвям 5 годишно дете. То още докато ни обясняваше директорката как смело можела да каже, че техните деца в края на подготвителния клас, знаят значително повече от останалите деца, вече се чувствах дискомфортно там. Събеседването с детето беше под формата на тест, изготвен от не помня кой доцент на не ппмня кой Институт по психология, две комисии от психолози го разглеждали и тълкували. Много грешки направила Мончето - подали й ръка, тя не я стиснала силно, уверено. Казали й да нарисува къща, но да няма небе и птички, тя обаче ги нарисувала, казали й, че е сгрешила, питали я защо така е направила - казала им, че така картината станала по-хубава. Като броила отзад напред от 10 до 1, се забавила. Но другата година можело пак да опитаме, да я подготвим повече. Аз ли нещо пропускам в развитието на детето си?...

Оставете детето да си изживее щастливо детските години.
Запишете в добро, нормално училище, и помагайте с уроци у дома.

Не се занимавайте с комплексирани, непълноценни, "съвременни", поамериканчили се Българи, из "високите"етажи на собствената им нищожност.

Не е важно как си подаваш ръката, а на кого смяташ че може да я подадеш.
Децата ни са за нас "най, най" във всяко отношени. Част от нас. Жива част.
Никой не може да ни унижи, ако самите ние не се самоунижим.
Не е важното да си "успял". Важното е да си щастлив.

Точно така смятам да направя. Още, докато течеше събеседването, започнах да осъзнавам глупостта, която сме проявили, да поискаме да бъдем част от това. С прибирането си вкъщи го бях осъзнала окончателно - категорично се отказваме да се напъваме за това у-ще. Мисълта ми беше, че някак много се измени идеята за детството сякаш...

Оставете детето да си изживее щастливо детските години.
Запишете в добро, нормално училище и помагайте с уроци у дома.

Не се занимавайте с комплексирани, непълноценни, "съвременни", поамериканчили се [sic], из "високите"етажи на собствената им нищожност.

Не е важно как си подаваш ръката, а на кого смяташ че може да я подадеш.
Децата ни са за нас "най, най" във всяко отношени. Част от нас. Жива част.
Никой не може да ни унижи, ако самите ние не се самоунижим.
Не е важното да си "успял". Важното е да си щастлив.

Докоснахте ми душата. Това си повтарям откакто забременях и така се опитвам да си отглеждам детето - да умее да се радва и да е щастливо.

Преди седмица купихме къща с адрес на една пряка от района с най-елитни училища. И в нашия район са добри, но нормално добри. Всеки честити и веднага бърза да се увери дали сме в елитния район, нали, а аз отговарям, че не сме и надали това е най-важно. Аз съм далеч от училищните проблеми засега, но все си мисля, че умното и обргижвано с време, внимание и обич дете ще постигне успехи според собствените си амбиции във всякаква обстановка.

Цялата тази Бг терминология "на успеха" е като американската high-school mythology.
Същите тези кухи фрази, същата тази религиозна подоплека, същите тези морални "нашепвания".
От тези неща се родиха морални чудовища като Никсън например, отраснал в иначе богоязна атмосфера на морални "ценности" и "страх от Бога".

От атмосферата на щастливо детство и нормални родители се роди другата противоположност- велик мъж като Дуайт Айзенхауер-балансиран, човешки, морален без да е морализатор, политик с усет инстинкт и рефлекс.

Както казваше братовчедка ми по повод това, че малката и дъщеричка отговаряше винаги на въпроса "Каква ще станеш като пораснеш" с "Багеристка"-"Важното е да е щастлива. Пък тъкмо няма да давам пари и за колеж" 

Елена и по 3 пъти да им го разпечаташ на педиатрите те нямат време да четат, само гледат да набират максимален брой.
За училищата нямам думи, какво ли ще е след 6г като ще имаме пряк контакт не знам  и учебниците ни все се пренаписват, накрая така ще са обяснени простите неща, че и ние няма да ги разбираме.
Цветенце ми как да стисне уверено ръка детето, то се е притеснило ще го одобряват, само тия на които не им пука на първа среща са уверени си мисля аз(на мен на 30 и кусур години ми става стомаха на топка от предния ден като ми предстои нещо важно).

А, притеснило се - то детето хич и не знаеше, че някой за нещо ще го одобрява  
Казали му да не рисува небе и птици, ама то си решило детето, че така картината няма да е хубава и си ги нарисувало Детето си беше спокойно и в настроение.
Ама да му подаде насреща един голям и едър човек ръка два пъти по-голяма от неговата и при положение, че в ежедневието на 5годишно дете едва ли присъства ръкостискане - ами едва ли ще се метне да ръкостиска твърдо и уверено. Но щом група видни психолози са го измислили, явно аз нещо не разбирам.

Точно така смятам да направя. Още, докато течеше събеседването, започнах да осъзнавам глупостта, която сме проявили, да поискаме да бъдем част от това. С прибирането си вкъщи го бях осъзнала окончателно - категорично се отказваме да се напъваме за това у-ще. Мисълта ми беше, че някак много се измени идеята за детството сякаш...

Цвете, да не сте ходили на изпит в "Шилер"? те ги правят тия работи.

целият проблем идва от там, че сме бедна и затъваща страна. поради което, всеки си е навил на пръста, че единственият начин да си спаси децата от тук, е да ги прати да учат в чужбина и там да артисат. а ученето в чужбина минава през добрата подготовка в училище. и тъй като сме прекалено много маймуните на клона - цяла България дойде да живее в София, а училища нови няма - започва наплива за "елитни" училища, спане по 2 дни пред училището, за да се запишеш и т.н. започва и истерията за "добро образование". не че образованието не е силно занемарено, де...

утешавам се с това, че у нас все още се тръгва на училище на 7. я си помислете за горките европейчета и американчета, дето тръгват на 5.

цветенце, това е толкова далеч от психологията, колкото лампата като диагностичен критерии в педиатрията. да е живо и здраво детето, пък някой ден и видните "-изи" ще се сетят, че всъщност най-много се учи чрез опита - чрез играта, преживяването, общуването. проблемът за образованието ми е много наболял. на нас ни казаха, преди 4 месеца, че сме закъсняли (дъщеря ми прави една година след два дни) да избираме училище. при нас дилемата е частно или държавно - ужасно е скъпо, според мен неморално, но пък в частните училища има неща, които са твърде важни - музика, театър, изкуства, говорене, творене, не е само образователните предмети, спорт. ще го мислим, но трудно човек взима такова решение, изглежда много съдбовно.

пп джам, а горките англичанчета на 3.5 тръгват, но наистина от 5 е задължително
между другото има изследвания, че колкото по-късно тръгват на училище, толкова по-добри академични постижения имат децата.

Цвете, да не сте ходили на изпит в "Шилер"?

Там
Племенниците учат там, удобно ни е като местоположение. Но естествено, вече категорично се отказахме.
Това може би е било едно добро начинание навремето при създаването си.
Сега обаче явно деградира - доста от съучениците на племенника се изнасят в други у-ща. Дядо му, като му помага с домашните по немски, е споделял впечатления, че учебниците не са особено добри.
И без това ми беше неприятно, че ако я запишем в Шилер, ще й се скъси периодът в прекрасната ни селска градина в Лозен, съв впокойния и приветлив персонал и с огромния двор в полите на планината - за да отиде да кара предучилищна в 145 СОУ в Младост, където в двора няма дори една пейка, дори един баскетболен кош в двора - гол цимент, един лост и изглед към Метро. Но пък в края на предучилищния клас щяла да знае мнооого повече неща
То нашата глупост не свършва до тук - ние нещо тотално се бяхме заблудили, че тя тази есен е предучилищна и после първи клас. Подадохме молба, приеха молбата и чак при класирането аз виждам, че сме кандидатсвали с набор 2006, т.е. деца от 3-та градинска група, а Мона е 2007г. Изобщо къде го заведохме детето...