липсвахте ни, Докторе... 

Тук съм.
Макар и само мисловно ... .
За друго няма сили и време... .

Минахме през консултацията, ще се опитам да преразкажа.

Първо, в действителност има някои тревожни маркери, които обаче сами по себе си не значат нищо. Ники отбягва очен контакт с непознати хора, отговаря на команди, действително речникът му е беден за двегодишно дете, но за това ще работим и след 2-3 месеца може да има промяна. Тревожното е, че в следствие на моята реакция преди два месеца, той приема поведение, което е сметнал за правилно. Ще ми изпрати упражнения, обясни ми модели на поведение, как да променим малки ежедневни неща, да вкараме нови ритуали и най-вече да обяснявам всичко. Например "мама отива до кухнята. Ти ще ме чуеш как ходя" и "туп-туп" ходя по-шумно. После "мама е в кухнята. Тя ще налее вода. Ти ще я чуеш". После постепенно да увеличавам дистанцията.
Когато се изпишка или започне да хвърля, не да го оставя докато подредя, а да му покажа следствието. Тоест взимаме заедно напишканото, слагаме го в пералнята, обясняваме с кратки изречения.
Удрянето е защото той съзнава, че очаквам и искам някои неща, но той не ги изпълнява и не ме радва и се самонаказва или наказва мен, защото вижда, че това ме тревожи още повече.
Поведението му е закъсняло ехо на моето емоционално състояние, но детето не може да види нещо и да го забрави, то реагира продължително и със закъснение.
Емоционален е, даже прекалено, но не показва всичко. Иначе е интелигентен, разбира какво му се казва, влага смисъл във всяка дейност и при него действието е опозиционно. В същото време трябва да поставя граници. Това, че си се изпишкал, не значи, че е хубаво да го правиш на дивана, това се прави в тоалетната. Когато трябва да се направи нещо, то трябва и това е. Храни се на столчето или на масата и само там.
Като цяло, ако не променим поведението в следващите месеци препоръча консултация с психолог и отделно с логопед, ако няма нови думи в речника.


Имате ли препоръки как да го науча на нови думички, защото при нас методът с папагалското повтаряне не действа, а трябва да има и да се обяснява причинно следствена връзка?

А къде другаде би трябвало да се храни??  

А къде другаде би трябвало да се храни??  

Докторе мисля, че Вени имаше предвид, че това трябва да са инструкциите към малкият, за да се учи на някакви правила т.е. ударението в „храни“ е на „и“-то.

Тук също онзи ден лекарката ми задаваше точно съшият въпрос - дали Андреа пляскала с ръце, само дето другото тук е не да показва колко е голяма, а трябвало да маха за чао. По тези критерии и двете ми деца на тази възраст бяха назад, добре че не си го слагам на сърцето .

Добре дошъл отново докторе.

Докторе, радвам се, че отново Ви "виждам". Надявам се сте добре.
Има деца докторе, които ги оставят да ядат из цялата къща, докато играят и т.н. Майките ходят с купите след тях. Или ги оставят да си бъркат във всички чинии на масата, дори и да не е за тях - само да си опитало. За съжаление е масово тук 
Вени, както са ти казали и другите - говори. Не е необходимо само да четеш, има малки деца, които наистина не искат да седят на едно място. Създай си песнички или приказки за определени ситуации - като се миеете, преобувате и т.н. Дори вкарвай и него в приказката. Децата много се радват (поне съдя по моите), когато са герои в приказка и се чувстват значими - например спасил близка кака, батко, баба от дракон, змей или динозавър (някое познато животно).
Доколкото си спомням ти беше малко в болницата, може тогава да се е уплашил, че те няма. Обяснявай, че винаги ще се върнеш, дори и до тоалетната да отидеш. Ако го мъкнеш с теб, това може да ти изиграе лоша шега занапред, но трябва да е сигурен, че ще се върнеш. Оставяй го в стаята, но на отворена врата - да те вижда. Като свикне, пак на отворено, но примерно да не те вижда минута, после 2. Така той ще свикне, че винаги може да дойде да те види. Говори - да чува гласа ти.

Липсвахте ни Докторе, радвам се, че ви виждам

За това, че се храни на столчето имам предвид даденият от Мими пример. Баба му го научи, че дава бисквита, солета, банан и се разхожда с тях и гризе. Сега опитвам да отуча от това. Сутринта ми дръпна една бебешка реч, но докато говорих и обяснявах ме заряза и отиде да рисува. При всички положения да рисува му е най-интересно, след това следва музикалната играчка (има една с различни инструменти, DJ пулт и да ви кажа, учудващо хармонично и приятно миксира инструментите и на правилните места пуска аплодисменти ). До към 10 не може да се съсреодоточи.

За калъпа сте прави, тук всички деца се опитват да ги сложат в калъп. Въпросът е да успеем да различим евентуален проблем от излизането от калъпа и да реагираме адекватно.

Баба му го научи, че дава бисквита, солета, банан и се разхожда с тях и гризе.

Не знам за теб, но до сега никога в живота си не съм седнала на маса, за да изям една солета или бисквитка. Сядаме за 3те основни хранения - закуска, обяд и вечеря, но не за солетка .

Винаги ме е било страх от задавяне, докато играят и ядат солети примерно. Затова у нас има забрана да не се яде никъде другаде, освен на масата. И сега знаят може една солета да е, но си подреждат масата и столчетата и сядат. А и така и за мен е по-лесно не вървя да събирам солети и бисквити (особено, ако са размазани) из цялата къща 

Аз не съм следила флагове и не съм обръщала внимание на тези неща. Може би защото и двамата растат в двуезична среда. Късно проговориха, вярно проговориха и на двата езика, смесваха ги в началото и двамата, но сега не мога да им затворя устите, освен това винаги разделят езиците и знаят, че у дома се говори на български, в градината на немски. Единствените изключения правим, когато не могат да ми обяснят нещо на български, било то защото не е попадал в такава ситуация, било то защото не е наясно с думите. Обяснява се всичко и на двата езика, като наблягаме на българския. Но да ги мъча да пляскат, да показват лампи и тем подобни - никога не ни се е случвало. Не съм забелязала да им е пострадала интелигентността от това, че не са показвали лампата  
Вени, от самото начало ти следя постовете и притесненията, за мен нямаш причини да се притесняваш. Децата са безумно добри манипулатори и намират начин да подкопаят увереността ни със своите действия. Детето ти е уплашено, отразява твоите страхове. Остави го да свикне, че си тук и че всичко е наред, но не се поддавай на манипулации.

П.С. Аз не разрешавам също да се яде храна из цялата къща, но пък за солетки и бисквитки не съм ги карала да се подреждат на масата. Знаят, че не се тича и се яде всичко седнал.

относно съсредоточаването върху една дейност - при 2 годишно дете не може да се очаква повече от няколко минути концентрация.

относно притесненията - все пак, говорът не е единственият източник на притеснения и на оценка на развитието. всяка майка си познава детето и неговите особености, има тънки неща, които външен човек няма да забележи, а на майката правят впечатление. ето, и други майки споделят за наблюдавани при децата им "странности", на които търсят обяснение. трудно е да се описват винаги с думи нещата, понякога просто трябва да се види и понаблюдава известно време...

Абе моя е на 6 и повече от 5 минути ако не е телевизия не стои, вие искате на две да не мърда

Джам, специално за биенето на главата, както например и скубането на коса - характерни са за тези възрастови групи при силно притеснение. Единствения начин е да се открие източника на притеснение и да се премахне.

Моето чедо мило се бие по главата, когато не става на неговото. Не винаги се бие, но се случва.


Преди си ядеше на масата, но от известно време не иска, иска да търчи насам - натам, не иска да седи на масата и да яде. За да яде на масата, е нужна да бъде залисан в нещо- книга, предмет, н о предмет които е позабравил или не е виждал. Става все по - трудно! Как да се справя? Не мисля, че е добре да се правя на маймуна и да се чудя как да го залъгвам.

Цитат

"...всички българчета по калъп - лампата, бравото, колко голям ще станеш. "

Част от генетичното ни наследство след толкова години несвобода и тирания на всеки стадии.
Ние не можем да бъдем истински свободни.
Това го предаваме и на децата си.
Ние живеем в тунел, и бягаме целият ни живот в него, без да виждаме светлината, и само с мисълта, един ден да я видим. Всичките ни събития в този живот са само малки "пътни отклонения" в тунела, за почивка и набиране на сили за ново бягане.

Даже и децата си вземаме в нашите прегръдки и бягаме с тях, докато те сами се научат да бягат в някой "ръкав" на друг, паралелен тунел.

Докторе, съжалявам, не се сърдете, обаче имам чувство, че говорите за собствените си чувства и страхове понякога. Генетичното ни наследство включва много хора, които са виждали светлината (Ботев, Левски) и аз лично въобще не се чувствам угнетена и несвободна, което всъщност повечето гърци ни втълпяват, че сме или би трябвало да сме. Обаче всичко това е съвсем не по темата..

Аз не съм запозната подробно с психомоторното развитие и дай Боже да не се налага, но знам че трите изброени неща са любимите "номера" и почти единствени неща, които малкият прави от около 10-11месечен. Мама не показваше и не следеше с поглед, но лампата е друго нещо   
Жасмин, дано след консултацията намерите верните решения, не се колебай да търсиш професионална помощ дори и за наглед дребни неща. Стискам много палци за Ники!!

Не мисля че, Гърците втълпяват каквото и да е било, и на когото и да е било.
Пък и да се опитват нещо да кажат, едва ли някой е длъжен да го вземе пред вид.
Всъщност, едва ли има връзка с Гърците... .

Има връзка с темата, до известна степен.
Сравнението с другите само ни помага да станем по-добри. Не вреди. Нито "насажда" комплекси.

Докторе, извън темата е, ама тук и без това се дискутира всичко. Не можах да повярвам какво стана в Гърция на изборите. Гърците не осъзнават ли до какво ще доведе отказът им от строги мерки? Започва да се говори за изключване на Гърция от ЕС. Не може да си банкрутирал и да имаш претенции, че трябва да имаш повече облаги от тези, които те хранят в момента.

М дааа. Дълга тема.
Гърция върви към банкрут и излизане от Еврозоната. Гърците просто не искат да бъдат "спасени". Факт.
Защото не знаят какво е банкрут, хиперинфлация, БСП.
Логичен резултат от насаждане на илюзии у народа с десетилетия.
Всичко се плаща в този живот- грехове, фалове,  всичко. И идва един Божи ден за разплата.
Гърците са с вродена склонност към саморазрушение, стигане "до края". Те така функционират- ако не стигнат на косъм от пропастта- никакво действие.

Да се случи на човек да преживее два фалита- на собствената си държава, и на държавата където емигрира, е нечувано нещо. Само с мен може да се случи такова нещо... .    

Надявам се няма да ги изгонят и от ЕС, че току що ( след 16 години) си взех постоянно жителство.
Когато преди време казвах на Българки тук- "Оставете си Бг поданство, ще съжалявате", ми се смееха.
Лоша, добра, Родината ти никога не е мащеха. А и животът понякога си прави странни шеги.

особено когато ние си правим планове, поне при мен е така.

В четвъртък бях на консултация с Мартин. Първото, което го попита лекарката е "Къде е лампичката?" Казах й, че не съм му показвала лампичката, а тя много се учуди /ха-ха- веднага си помислих за писаното тук/ Но не е само тя, сякаш всички са се разбрали само това да питат - лампичката, колко ще порасне, браво, дай целувка, еее ами нищо от това не знае детето! Но пък знае други маймунджулъци.
А като го видят да си смуче палеца - брей все едно цигара е запалил, такива очи отварят и всеки дава идея за отказването, за сега без успех. Не е по темата, но някой ако има идея за отказването на палеца, моля да казва!

cofee lungo, по аптеките имало някакво лекарство, с което се "лакирва" нокътя. Било с екстракт от чесън и много горчало. Една позната с 3-4 лакирвания отказа сина си от този навик. Но не му знам името на това лекарство.

Даум Ексол се казва горчивото лекарство, но не на всяко дете помага.
Чувала съм и за слагане на ръкавици и за бинтоване на пръста, но аз лично не съм прилагала.