Благодаря ви за мненията.
Елена, Боби, Кофи, лекарката при която ще го водя е логопед, да, но работи изцяло с такива деца, та по-скоро разчитам на нейната насока къде да работим и съществува ли реално проблем. Замислих се и аз за оценка на слуха и ще го коментирам утре. Вчера го заведох при брат ми и седнахме с техните обучителни неща и сплеменника ми, който е на 4 г. Никакъв проблем! Вижда, посочва, повтаря първите 15-20 мин. После млъква, рисува и дори "дай" не казва. С брат ми коментирахме, че може бие  добре да му сменя програмата, щом не се усеща добре на площадката вече. И сутрин да учим, да редим, да се занимаваме, да работим за финната моторика, после да излизаме за час, не повече и след обед да е голямата игра. И явно има...дърпане от децата на площадката, но няма такова от децата на наши приятели. Пълен шах.
ето, баба му днес го гледа и каза, че при нея нямало проблем. Но вчера му забавих яденето с 10 мин. и изпадна в агресивна истерия. Възможно ли е да ме "работи", виждайки кое най-много ме подлудява и плаши?

Няма промяна в живота ни. Джам, регресията и проблемите започнаха малко след аборта ми, първо с напишкването (маха памперса и се изпишква в кревата), после с удрянето. Може би е усетил моят проблем и от там идва всичко. На дневен ред е и страха от отделянето от мен. Като тръгна да излизам следва рев и "мамаааа, мамааа" с най-големите сълзи, които съм виждала

след цитирания постинг, като един доморасъл специалист мога да заключа, че проблемът е в майката, а не в детето  спокойно - това е по-малкото зло.

нямам време сега да се аргументирам подробно.

"Възможно ли е да ме "работи", виждайки кое най-много ме подлудява и плаши?"

Напълно е възможно и дано е това!

jasmin_veni, детенцето ти е още малко и ми се струва, че 15-20 минути концентрирана игра е добре. Моите са  на 4 и пак трудно може да се ангажират за повече от половин час.
А с рисуването и сега се вглъбяват и с това занимание са ни малкото тихи минути в къщи.
На вашата възраст също имахме кратки дневни разходки, защото много се преуморяваха. Но тогава и започнахме да излизаме без количката и на вън изкарваха максимум 70-80 мин. И двамата изпитваха ужас от малки деца, говоря за техни връстници или по-малки, ако ги доближат, но с каките и батковците нямаха проблеми в общуването, търсиха ги и се радваха.
И аз мисля, че на 2 г. вече започват да се осъзнават и да се пробват с манипулациите.
Дано в някаква степен съм помогнала да се успокоиш. Надявам се за добри новини от прегледа!

С пожелание за много позитивни мисли поздравявам пишещите тук.
По друг начин не мога да се включа.
Лек ден!
http://www.youtube.com/watch?v=IDKLXsz5nT0

жасмин, разбира се, че най-добрият вариант е ти да се вторачваш твърде много, всички го правим, но с риск да се отклоня от общия тон, бих казала, че ти най-добре си знаеш детето и след като те притеснява поведението му, значи имаш основание да  се притесняваш. напълно е възможно да реагира на твоето емоционално състояние, но това не означава, че проблемът е "измислен". вижте се с тази жена, на която явно имаш доверие, аз бих препоръчала ти самата да направиш една две консултации с колега, да помислите за ситуацията, щото така по форумите е едно, а на живо и спокойно - съвсем друго. сепарационната тревожност е адекватна за възрастта, но това, което описваш за нощните напикавания и изискването за точен час и тн е възможно да са поводи за тревога. моля те не мисли, че поставям "диагноза", това може да стане след добра оценка, но мисля,че на никого не помага "мантрата" за свърх-вглеждащата се майка, най-малкото на  теб.

ако искаш мога да ти дам координати на колеги, с които да се видиш и да помислите какво да правиш в тази ситуация.

Много лично стана, затова прехвърлям ти поста си в лични

Минахме през консултацията, ще се опитам да преразкажа.

Първо, в действителност има някои тревожни маркери, които обаче сами по себе си не значат нищо. Ники отбягва очен контакт с непознати хора, отговаря на команди, действително речникът му е беден за двегодишно дете, но за това ще работим и след 2-3 месеца може да има промяна. Тревожното е, че в следствие на моята реакция преди два месеца, той приема поведение, което е сметнал за правилно. Ще ми изпрати упражнения, обясни ми модели на поведение, как да променим малки ежедневни неща, да вкараме нови ритуали и най-вече да обяснявам всичко. Например "мама отива до кухнята. Ти ще ме чуеш как ходя" и "туп-туп" ходя по-шумно. После "мама е в кухнята. Тя ще налее вода. Ти ще я чуеш". После постепенно да увеличавам дистанцията.
Когато се изпишка или започне да хвърля, не да го оставя докато подредя, а да му покажа следствието. Тоест взимаме заедно напишканото, слагаме го в пералнята, обясняваме с кратки изречения.
Удрянето е защото той съзнава, че очаквам и искам някои неща, но той не ги изпълнява и не ме радва и се самонаказва или наказва мен, защото вижда, че това ме тревожи още повече.
Поведението му е закъсняло ехо на моето емоционално състояние, но детето не може да види нещо и да го забрави, то реагира продължително и със закъснение.
Емоционален е, даже прекалено, но не показва всичко. Иначе е интелигентен, разбира какво му се казва, влага смисъл във всяка дейност и при него действието е опозиционно. В същото време трябва да поставя граници. Това, че си се изпишкал, не значи, че е хубаво да го правиш на дивана, това се прави в тоалетната. Когато трябва да се направи нещо, то трябва и това е. Храни се на столчето или на масата и само там.
Като цяло, ако не променим поведението в следващите месеци препоръча консултация с психолог и отделно с логопед, ако няма нови думи в речника.


Имате ли препоръки как да го науча на нови думички, защото при нас методът с папагалското повтаряне не действа, а трябва да има и да се обяснява причинно следствена връзка?

Нямам опит как трябва да изглеждат подобни консултации, но тази ми изглежда полезна.
Според наблюденията ми най - много думички се учат от... телевизията. Но тъй като е нож с две остриета, а и превъзбужда допълнително децата, бих те посъветвала да опитате с библиотека, в която има кът за деца - на такива места четенето на книжки е коренно различно изживяване, а и детето може само да избере това, което му е интересно.

Имате ли препоръки как да го науча на нови думички, защото при нас методът с папагалското повтаряне не действа, а трябва да има и да се обяснява причинно следствена връзка?

просто говориш много. говориш, показваш, обясняваш. вървите на разходка, показваш и обясняваш какво виждате. правиш нещо в къщи, обясняваш и назоваваш.
спонтанно. така се учат нови думи. и постепенно. без норматив за 100 думи на седмица, както възрастните учат чужд език.

Жасмин, моята дъщеря не проявяваше никакъв интерес да повтаря думи след мен, дори да ги наподобява. Нито ме е питала "какво е това". Прави го вече на 4 и ме пита как се казва еди какво си.
На 2 тя само попиваше, имаше звуци, казваше прости думи, словосъчетания от 2-3 думи, но нямаше старанието и усърдието на брат й да казва и да повтаря.
Подкрепям Джам за многото говорене и обясняване, също мога да ти препоръчам четене на приказки. Чела съм, че приказката за лека нощ също спомага за развитието на речта.
Сигурно имате и книжки, с прости стихчета и гатанки и римушки, които да повтаряте.
Аз лично песни и приказки по всяко време съм пяла и разказвала, защото това ми помагаше да мога да си свърша нещо в къщи. Така ги ангажирах да слушат и аз си вършех моето. С приказки и стихчета също ги научих да вървим заедно за ръка по улицата, след като махнах количката.
После, след няколко месеца,т.е била е на 2 г. и 2-3 месеца, дъщеря ми говореше думи и казваше сложни думи като ябълка от първия път, без дори да се е пробвала преди това с наподобяващи звуци. Което лично мен много ме изненадваше.
За напишкването си мисля, че е възможно да е манипулация. Не му показвай раздразнение от стореното, спокойно разчиствате и това е. Според книжката на Додсън сърдитата реакция на майката може да затвърди лошото поведение.
Хвали го много когато прави хубави неща. Това върши чудеса!
Споделям и се опитвам да ти помогна, защото аз също съм имала съмнения точно с дъщеря ми. Имаше един момент около 18-24 месеца, когато се изключваше. В смисъл обикаляше из къщи с една тензухена кърпичка / с нея се унасяше да заспива от бебе/ и сякаш не искаше контакт с нас. Като я нямаше кърпичката беше по-лесна комуникацията и яростно се съпротивляваше като я карах да я остави в леглото. При нас има и наслагването на това, че са близнаци и ревността от другото дете. Например никога не реагираше на въпроса "Искате ли да отидем...?", т.е на множествено число. Ако я попитам с име, тогава да, ще ми отговори. Признавам си работих доста по въпроса и още работим с баща й, защото тя е интровертна и по-затворен характер, а брат й е като цирков артист.
Като я заведох за първи път на спортни занимания, отново не реагираше на множественото число, та се наложи да говоря с госпожата. Откакто е на градина, това се промени.
Надявам се на добро развитие и при вас!

На 2 тя само попиваше, имаше звуци, казваше прости думи, словосъчетания от 2-3 думи, но нямаше старанието и усърдието на брат й да казва и да повтаря.

при нас проблемът е, че няма дори прости думи като Да и Не. Камо ли словосъчетание. Опитвала съм да чета приказки, но му е крайно скучно и се дразни.

Вени, не знам дали това, което ще ти кажа, ще те успокои, но моите деца на 2 години не казваха нищо.Когато ги заведох при личната лекарка на годишния преглед, тя ми показа някаква таблица, по която трябвало да казват много, много повече.Попита ме дали искам да ме изпрати на специалист. Не знам защо отказах, някак не мислех, че всички деца можеш да сложиш в таблица. Големият ми син на две години използваше изречения...Близнаците на 3.5 бяха на това ниво.

Хубаво е, че си обсъждала със специалисти.
Тези насоки, които ти дават, ще ти помогнат.Сигурна съм.
 Много целувки на малкия красавец.

Цитат на: *vera в Май 09, 2012, 18:10:35 pm

На 2 тя само попиваше, имаше звуци, казваше прости думи, словосъчетания от 2-3 думи, но нямаше старанието и усърдието на брат й да казва и да повтаря.

при нас проблемът е, че няма дори прости думи като Да и Не. Камо ли словосъчетание. Опитвала съм да чета приказки, но му е крайно скучно и се дразни.

А ти помагаш ли му като изискваш от него да каже?
Защото аз се улових в един момент, че с нея по интуиция и телепатия един вид разбирам какво иска, предугаждам, давам и така пропускам момента с казването.

Май и аз съм го изпуснала този момент. Днес се обяснявахме за Дай и започна да го казва като му обясних, че няма бисквитка и аз от мъъъъъъ и жален, син поглед, пълен със сълзи, не разбирам.

Браво на детето!

Жасмин може да показваш картинки и да казваш кое какво е, да искаш да повтаря или поне да ти казва "да", в смисъл като въпрос да му ги даваш отговорите. С детето на една приятелка сме правили много неща на възрастта на сина ми, но тя се интересуваше от всичко, че и говореше, а моят син за сега е на "дадаада", "бабаба" и нищо не иска, ни да чета, ни да обяснявам, изобщо не го уча на неща като колко голям ще стане(ядосвам се) - той направо ме игнорира, пък като дойдат бабите и първите неща са им това да искат да им показва, но аз пък говоря и пея непрестанно. Показва ми часовника и казва, че прави "ти", но с една досада. Иска постоянно внимание и реве ако не е залепен за мен-аз го отдавам на възрастта за сега и само това, че тропа и се ядосва ме притеснява.

нищо не иска, ни да чета, ни да обяснявам, изобщо не го уча на неща като колко голям ще стане(ядосвам се) - той направо ме игнорира, пък като дойдат бабите и първите неща са им това да искат да им показва

това винаги ме вбесяваше. ей, ужас! ако на 9 месеца не пляска "бравоооооооо", не сочи "къде е лампата" (що пък точно лампата, да му се не види) и не вдига ръце "колко голям ще пораснеш" - зле е работата, не е работено с детето. или по-лошо - детето е глупаво.

аман. всички българчета по калъп - лампата, бравото, колко голям ще станеш.
и на 3 години им връчваме на тати смартфона да цъкат там, че да не ни пречат на мухабета в кафенето, забравяме за книжки и разговори, и сме спокойни, че децата са научени, възпитани и отгледани. знаещи и можещи

това винаги ме вбесяваше. ей, ужас! ако на 9 месеца не пляска "бравоооооооо", не сочи "къде е лампата" (що пък точно лампата, да му се не види) и не вдига ръце "колко голям ще пораснеш" - зле е работата, не е работено с детето. или по-лошо - детето е глупаво.

Клюкарките тука сигурно това си викат  че се мотая вместо да му набивам простотии. А да си призная опитвам да го развличам като иска да реве дори и с такива неща, ама най-много да се ядоса. Виждам, че разбира, но и той като мен не схваща защо да го прави това. Интересно му е да се гоним(той се подпира за леглото и търчи около него пък аз вдигам врява и се правя, че ще го хвана) и да играем с топка.

М дааа.
Не трябваше изобщо да давам тези критерии за психо-моторно развитие.
Някои са "излязли" от релси ( и от реалността може би) доста повече отколкото трябва.

Моля да се отбележи че, детето е на 2 годинки.
Моля също да се съобразят всичките ни изисквания с реалната възраст на детето.
Моля също да се внимава с "намесите'- шанса да предизвикате нещо негативно е по-голям от шанса да поправите нещо, което поне аз лично, и по описания само, не виждам да съществува.

Детето съществува във вашия микросвят- а той самият не е много здрав. Поведението на детето всъщност отразява неговата реакция към Вашите проблеми, отколкото да изразява негови собствени.

"...всички българчета по калъп - лампата, бравото, колко голям ще станеш. "

Част от генетичното ни наследство след толкова години несвобода и тирания на всеки стадии.
Ние не можем да бъдем истински свободни.
Това го предаваме и на децата си.
Ние живеем в тунел, и бягаме целият ни живот в него, без да виждаме светлината, и само с мисълта, един ден да я видим. Всичките ни събития в този живот са само малки "пътни отклонения" в тунела, за почивка и набиране на сили за ново бягане.

Даже и децата си вземаме в нашите прегръдки и бягаме с тях, докато те сами се научат да бягат в някой "ръкав" на друг, паралелен тунел.