Хулиганки такива, не ви е срам така всичките накуп да спорите с Доктора! Е, радвам се, поне няма само аз да се опитвам да се изчервявам!
Докторе, да Ви е живо и здраво синчето! Българска снаха да имате някой ден! Както мъдро отбелязва една руска поговорка: "Любовь слепа - полюбишь и козла".
Много лични теми сте започнали - кой както си ги усеща нещата и както може за момента, това прави. Едно е какво искаме, а друго е какво се случи и можем за момента да си позволим.
И аз гледам да готвя да има полезни неща. Нямам нищо против готовата детска кухня и ако съм там, с удоволствие бих ползвала услугите и, защото знам, че се използват истински продукти. На тукашна не бих се доверила, защото модата по замразените храни е отвратителна. На Ема в градината редовно им претоплят замразена готова храна. Познавам и по обривите след това. От мои манджи няма такива екстри. Аз, да се похваля, даже имам и документ за готвач - от УПК едно време. Но понеже е задължение, не го върша с голямо желание, а кексовете толкова накриво ги гледам, че те спадат още при бъркането. Но Ема яде и сурови зелунчеци - моркови, домат, краставица, ябълка всеки ден. Така и ние се храним.
Няма по-отвратително нещо обаче от домакинската работа! Но ще си призная, че и тук вече използвам детски труд - под игрова форма ми помага във всичко. Как иначе да развие отношение към труда? Макаренко, благодаря ти!
Аз пък на Ема и говоря постоянно за България! Защото правя разлика между държавата България и родината България. Към държавата изпитвам най-голямо разочарование за всички излъгани надежди вече толкова години. За живота, който води голяма част от населението там. Предполагам, че ако имаш добра заплата, свое жилище, че и бизнес, животът ти не е лош. Но много млади и образовани хора нямат и това, а и няма шанс някога да работят по специалността си. Това наистина е свинство. Дълъг въпрос е това.
Към родината България изпитвам най-мили и нежни чувства. За съжаление, тя страда много от лошата държава, защото има все по-малко читав потенциал за развитие на култура, изкуство, наука и всичко останало, което за мен е родината и което съм аз също така, като част от моята идентичност. От това не само, че никога няма да се откажа, но се старая и да го включвам в нещата, които правя.
На Ема и говоря изключително и само на български език. Баща и също, но той по-често по инерция преминава на другия език. Аз съм твърда обаче и заради себе си също така. Четем книжки на български, казваме азбуката и числата, може да си пише и името вече (съвпада и на двата езика), правихме сурвачка, ще правим и мартеница - не мисля, че е честно да я лишавам от едно голямо културно съкровище, заради мои лични си съображения и желание за реванш примерно. Даже съм намислила и български учебници да и купувам по предметите, които са различни. На другия език върви всичко паралелно, правим същите неща и с него, но неговата експанзия разбираемо е по-силна. Тя разбира всичко на български, говори същите неща и на другия език. Но аз и отговарям само на родния. За мен няма съмнение кой е той. Не се правя, че не я разбирам, когато ми казва нещо на чуждия, защото не искам да я трявмирам да спре да говори изобщо, а когато има време и я карам да повтаря същото на български. В това отношение се държа с нея като учител, а не като родител. И виждам, че има резултати. Окаяното положение надържавата България нея на тази възраст изобщо не я интересува. А пък комунистическото минало още по-малко.
Няма да си простя обаче, ако детето ми не знае за родината тези неща, които за съм знаела и продължавам да поддържам.
Само да уточня, че не съм изобщо амбициозен родител - в смисъл, че трябва да има задължителни и от снобски причини неща, които трябва да знае, че и курсове един куп. Занимавам се с нея, защото това е, което аз мога да правя, а и за да и създавам отношение и интерес към книгите изобщо. Знам прекрасно, че може и без това обаче. Аз не съм ходила на градина някога, научих се да чета в първи клас - и след това четях като луда. Важното е да се създаде отношение към нещата, а не болна амбиция и истерия.
Моето чужбинско "проглеждане" за живота навън чрез тази страна не беше чак толкова драматично, защото винаги съм се занимавала с чужди култури и езици и съм била в доста страни, та ги възприемам като тях си, нещо различно от моето. Като богатство и разнообразие.
Ох, много, много са дълги тези въпроси...И има толкова Българии, колкото и българи! Всеки с живота си и представата си за нея!
Айде, стига толкова за днес, че за тези здравословни зеленчукови манджи много рязане на зеленчук се иска...