Не мисля, че домашното отглеждане е по евтино, даже ми се струва абсурдно това твърдение. Когато Тони беше на 9 месеца търсих усилено детегледачка. Това беше през 2007 г., е не можах да намеря. Или искаха баснословни суми или ми се струваха супер издухани лелички, на които не може да поверя детето си. Искаха ми повече пари, защото като идваха у дома виждаха, едно според тях доста трудно дете. Не ядящо и не спящо, пък отгоре на всичко и инатливо. За това тарифата трябвало да бъде поне 1/2 отгоре, тоест искаха ми 500-600 лв. При условие, че не беше ясно дали ще го бъде бизнеса ми, защото с влизането на ЕС, работата с митницата доста се облекчи и де факто нямаше много работа за такива като нас. Реших да изчакам и намеря хем по сърце, хем по джоба ми жена. Така с търсене навършихме 2 г. и тръгнахме на ясла, една седмица ни стигна да се тръшнем до май месец у дома. Пак не можах да намеря детегледачка. И си останах у дома, да е жив и здрав мъжът ми. С една заплата обаче е труден живота. Казвах си, здравето на детето е по важно за мен и винаги ще намеря работа. Да ама не, дойде кризата и стана още по сложно ...
Дали ще работя и ще си давам заплатата за гледачка или ще си седя у дома и ще си гледам децата, предпочитам второто.
П.П. И все пак, зависи от заплатата и от това, че жена след отглеждане на малко дете не бива за дълго да отсъства от работа, защото губи социални контакти полезни за по нататъшното й развитие в професионален план. Въпрос на приоритети