Готови е едно.
Мъкнене от детски "кухни"-друго. Сродно, но изобщо не все същото.
Готовото се купува от магазин и си е пак храна.
В "кухните" има елемент на човешко унижение, мизерия и недоимък.

Като знаете как стоят нещата, ако познаваха идеята за детска кухня дали би имало "елемент на човешко унижение, мизерия и недоимък"?
А и готовата храна няма нищо общо с това да е приготвена топла, да е прясна и да е подходяща за тях...
В България ползвах частна кухня, определено съм доста доволна от тях, разнообразие, каквото аз не винаги мога да осигуря, топло, питателно, добре приготвено, съобразено с евентуални алергии. И доста по-добро като вариант от консервираното пюре...

Не .... нееее.
Трябва да се готви у дома. За децата поне.
И поне до някоя възраст.
Много важно.

Защо? Не винаги родителите успяват, а и всичко зависи от финансовото състояние на семейството. Ако не е възможно?
Недейте така, в представите ви детската кухня е нещо грозно, лошо и противно, а не е така!

Приготвянето на храната в семейна  обстановка, и храненето на децата с родителите, доколкото и както е възможно, е крайъгълен камък на много неща.

И
Човек, хранещ децата си от "детска кухня" каквато и да е била причината за това, е тъжна картинка.

Докторе, извинявам се, Вие лично гледали ли сте 2 деца с  по 2-3 години разлика, опитвайки се за времето от сутрешното ставане да им направите закуска, да ги нахраните, да измиете съдовете след нея, да оправитв легла и цялата къща след вечерното купонясване на децата, т. е. разхвърляни играчки и дрехи навсякъде... и същевременно да им сготвите за обяд... и същевременно да ги изведете на сутрешна разходка..... И това всичко до около 12ч, докато дойде времето за обяд
Е, ако сте, и ми дадете идея как сте го правили, защото за не съумявам.... Ще Ви бъда много благодарна.

Иначе да си пишем възвишени неща и правим теоретични анализи, кое общество било най-социално и най0добре възпитава децата..... аз и за това нямам свободно време.

Мда, но в детска възраст не мисля, че е толкова поблемно, че не е приготвено заедно с децата. Сега, когато разбират вече, да, правим го заедно. Готвим, режем, слагаме, но това е по-скоро за забавление. Учим се да сервираме масата, да помагаме, да се храним правилно. Но и на децата не им е чак толкова интересно да следят процеса на приготвяне. О, да, кифлички, кроасани, банички, пици, такива неща да, но манджи, супи... Абсурд.
Има толкова много неща, които могат да се правят с децата заедно

@albenanedelcheva

Ваш проблем. Аз написах това, което смятам че е важно.
Не е задължително всеки да е съгласен.

Това за "теориите" го оставете за други. Не става в конкретният случай.

А и пропуснах, та да добавя, да пуснете и някоя прахосмукачка, защото при деца на възраст межу 1 и 5 години няма начин да се пропусне и това удоволствие

Е, ако ми отговорите точно и простичко, чисто практически на въпросите, без обяснения от сорта, "готвенето в къщи е най-доброто",  ще е по смислено и полезно

Докторе, не сте прав, защото по тоя начин вменявате вина на родителите, които нямат възможност да са 24/7 в къщи и да готвят.

Мда, но в детска възраст не мисля, че е толкова поблемно, че не е приготвено заедно с децата. Сега, когато разбират вече, да, правим го заедно. Готвим, режем, слагаме, но това е по-скоро за забавление. Учим се да сервираме масата, да помагаме, да се храним правилно. Но и на децата не им е чак толкова интересно да следят процеса на приготвяне. О, да, кифлички, кроасани, банички, пици, такива неща да, но манджи, супи... Абсурд.
Има толкова много неща, които могат да се правят с децата заедно

НЕ става въпрос за тези неща.
Става въпрос да се готви у дома ( с или без детска помощ).
И децата по възможност, и когато е възможно, да се хранят заедно с родителите си.
Пък дори и само събота и неделя.

Мое тясно лично и необвързващо никого мнение е че, детските кухни са символ на човешката мизерия. Символ на това, в което "живуркахме". И че те са лош пример за едно дете, осъзнаващо бедността на своите родители.

Докторе, не сте прав, защото по тоя начин вменявате вина на родителите, които нямат възможност да са 24/7 в къщи и да готвят.

Аз? вина? едва ли.
Аз просто пиша неща, в които вярвам.
Не е задължително да се споделят. Даже изобщо не е задължително.
Аз просто вярвам в това, което пиша, и го споделям.
Това е.

Докторе, аз не знам Вие кога сте напуснал България.
Простете, но правя една асоциация за една книга, писана от българка и представяща България по доста неприятен и недостоверен начин. Преди малко една потребителка, живееща в чужбина ни я показа.

Следя темата, но се включвам рядко, защото моето дете е доста голямо, но в мен остава горчив вкус от мнението Ви за нас, останалите да живеем тук.
Ами, не е така. Не живеем толкова мизерно. Не сме толкова окаяни и жалки.

Тук пишат и четат доста майки, които ползват детска кухня. Малко е обидно. (Апропо, каква е разликата между детската кухня и готовата храна в чужбина, която родителите купуват за децата си. А, да! Чужбинска е )

Четат и такива, които не споделят налаганото от Вас мнение, че детето трябва да се гледа до 5 г. вкъщи. Аз също съм от тях.
И споделяйки тези си виждания, четат, че едва ли не тъгуват по комунизма.

п.п. Леле, докато постна, 10 нови отговора 

Готови е едно.
Мъкнене от детски "кухни"-друго. Сродно, но изобщо не все същото.
Готовото се купува от магазин и си е пак храна.
В "кухните" има елемент на човешко унижение, мизерия и недоимък.

Готовото често е тъпкано с неща, че да не ни убие докато си седи на щанда по години. Детксата кухня е домашна кухня, в която готвачка готви за повече хора. Как това е по-вредно не разбирам.

Хич не бих се замислила да ползвам детска кухня, ако имаше тук такава.
Децата се хранят с нас, дори Андреа си пие АМ то в столче за хранене сложено до масата. Но това няма нищо общо с това къде е сготвена храната.

@albenanedelcheva

Ваш проблем. Аз написах това, което смятам че е важно.
Не е задължително всеки да е съгласен.

Това за "теориите" го оставете за други. Не става в конкретният случай.

Аааа не е мой проблем, проблем е на много майки, които гледат сами децата си и трябва да извършат гореизброените от мен  задачи. Аз затова Ви попитах, вършили ли сте ги практически... много е лесно да отсечеш, това е добро, това не е добро.
А на практика? Мислите ли, че след това, което Ви изброих, че трябва да свърша за ок 3 часа сутрин ми остава и много време за готвене? Всичко разбира се гарнирано с непрекъснато пищене от страна на някое от децата, висене по крачолите ми, все няко й се ударил.. А и искам да водя и контакт с тях, т. е. игри, занимания, обучение...

В тази връзка, кое е по-добро според Вас, Да сготвим за децата в къщи и да ги лишим  от контакта, играта с тях и обучението, или да използваме същото време за да се познемаем с умственото им развитие и прекия контакт с тях..
Не, нямаме готвачи в къщи  

Ами да, готви се в къщи, но не нон стоп. Когато съм си в България, вземам детска кухня, защото за мен тя ми дава повече свобода да съм с децата си, да им обърна повече внимание, да не съм забита на печката. И да, когато минат на обща храна, не ми пречи да ядат вечер с нас, тъй като това е единственото време, в което се събираме заедно. И да, събота и неделя готвим, ядем заедно, правим още куп неща заедно. Но това не означава автоматично, че ако имах тази възможност, не бих се лишила от нея. Просто защото предпочитам да съм повече време с децата и да се забавляваме, а не да готвя
Детската кухня не е символ на живуркането, моля ви, тя е удобство и облекчение за работещите хора. Освен това е нещо доста добро, тъй като най-малкото дава правилни насоки в храненето на децата. Няколко пъти вече споменавам с какво се хранят тук. Най-честото нещо в менюто е нудли с нещо си - макарони, макарони и пак макарони Това по-добре ли е според вас? По-правилно ли е??? Не мисля така!

П.С. Знам, че вярвате в тези неща, но е време според мен да се оттърсите от отживели представи за определени неща. Няма да навреди, повярвайте ми!

Докторе, аз не знам Вие кога сте напуснал България.
Простете, но правя една асоциация за една книга, писана от българка и представяща България по доста неприятен и недостоверен начин. Преди малко една потребителка, живееща в чужбина ни я показа.

Следя темата, но се включвам рядко, защото моето дете е доста голямо, но в мен остава горчив вкус от мнението Ви за нас, останалите да живеем тук.
Ами, не е така. Не живеем толкова мизерно. Не сме толкова окаяни и жалки.

Тук пишат и четат доста майки, които ползват детска кухня. Малко е обидно. (Апропо, каква е разликата между детската кухня и готовата храна в чужбина, която родителите купуват за децата си. А, да! Чужбинска е )

Четат и такива, които не споделят налаганото от Вас мнение, че детето трябва да се гледа до 5 г. вкъщи. Аз също съм от тях.
И споделяйки тези си виждания, четат, че едва ли не тъгуват по комунизма.

п.п. Леле, докато постна, 10 нови отговора  

Не виждам от какво се обиждате. Всеки има право на мнение. Моето не е обвързващо за никого. Ако някой не го харесва, е в правото си да го пренебрегне напълно.
Моите мнения по принцип са доста противоречиви и дискутабилни. Да, така е.
Но пък са си мои, и аз не се срамувам от тях, защото вярвам в тях.
Ако се промени мнението ми по някой въпрос- ще го напиша.
Освен това, възрастово, аз съм доста по-голям от доста от Вас тук, и съм живял в условия, за които Вие и представа си нямате. С това искам да кажа просто, че не съм имал щастието да бъда "под крило" в миналите години. А и познавам неща, с които Вие не се сте срещали, щастливо предпазвани от семейство, близки и познати.

За съжаление САМО и единствено когато човек поживее навън, в друга среда, може да осъзнае и разбере дълбоко редица неща. Ако има късмета да се промени за да ги разбере. Затова не се учудвайте от книги, писани от Бг, живеещи навън. По този въпрос много може да се напише, но няма да ме разберете просто... .

Тези времена отдавна минаха, докторе. Разбирам, че са оставили отпечатък върху Вас, съжалявам. Моят баща също доста пострада, заради малките си бунтове.
Ние може и да сме малко по-млади, но усетихме малко, аз съм се интересувала и по-подробно. Има една доста интересна книга на Георги Марков, която ме потресе до дъно. Но както и да е, може и да не сме цъфнали и вързали, но не сме и толкова окаяни.

Аз нямам против Вашето мнение, стига да не е гарнирано с епитети към хората, поддържащи противното. Тогава съм против, и то много.

Готови е едно.
Мъкнене от детски "кухни"-друго. Сродно, но изобщо не все същото.
Готовото се купува от магазин и си е пак храна.
В "кухните" има елемент на човешко унижение, мизерия и недоимък.

не съм съгласна.

ако разглеждате въпроса от гледна точка на качествата на храната - за предпочитане е храната да е приготвена прясна, в същия ден, а не да е консервирана в бурканчета със срок на годност 2 години.

ако разглеждате въпроса от гледна точка на социалния елемент - не виждам какво ви навежда на мисълта, че "детската кухня" е признак на унижение, мизерия и недоимък, а купената от магазина храна била ОК.

детските кухни са измислени като средство да облекчат майките - които желаят това - и освен това, държавата подпомага до известна степен финансово, като дотира част от стойността на храната. в държавните детски кухни! вероятно не знаете, но има и много частни детски кухни, в които стойността на дневното меню се заплаща напълно от купувачите и никак не е малка - и надвишава стойността на купената храна в бурканчета от магазина, ако това има значение за допустимостта й. има дори и кухни, които готвят само с биопродукти.

Вие си имате някаква представа за тези неща, която е останала от миналото и очевидно не можем да променим - не е и нужно. но в случая се изпада в логически абсурд.

никой не отрича ползите и необходимостта от съвместното семейно хранене, но ежедневното приготвяне на храна за възрастни плюс бебе може да е трудна задача и със сигурност ще отнеме от качественото време, което майката би могла да прекара с детето си или възстановявайки физическите си сили.

Тези времена отдавна минаха, докторе. Разбирам, че са оставили отпечатък върху Вас, съжалявам. Моят баща също доста пострада, заради малките си бунтове.
Ние може и да сме малко по-млади, но усетихме малко, аз съм се интересувала и по-подробно. Има една доста интересна книга на Георги Марков, която ме потресе до дъно. Но както и да е, може и да не сме цъфнали и вързали, но не сме и толкова окаяни.

Аз нямам против Вашето мнение, стига да не е гарнирано с епитети към хората, поддържащи противното. Тогава съм против, и то много.

"Епитетите" не са към хора, а към манталитет.
"Миналото" е в генетичният код на всички Бг. Днес. И от по-младите. И от по-възрастните.
Вие не може да свържете нещата, защото не сте живели в миналото, и не знаете от къде всичко произхожда, кои са му корените. Вие сте чували разкази само, които Ви се струват "далечни".
Но не знаете че именно това минало е основата на Вашето мислене, на мисленето на болшинството хора в Бг. На начина, по който те се "движат" в обществото. А оттам са и всичките ни проблеми.

Странно е хора, живеещи навън, да дават "съвети". Така си е.
Но от тяхното отдалечаване и поглед "отстрани", много неща се виждат кристално ясно.
Затова и Бг, живеещи в чужбина, се изказват толкова негативно за Бг- защото са осъзнали всички "подробности" от разстояние, и от жизнен опит. Без сантименталността на "миналото". Оставям на страна че аз изобщо не я виждам тази... от свой личен опит.

Тези времена изобщо не са "минали"- моя позната тук купува ВСИЧКИТЕ лекарства на майка си и баща си, които живеят с по 200 лв "пенсии". И им ги праща всеки месец. Вие и редица хора тук сте млади, имате финансови възможности и сте на различно ниво. Но едно огромно болшинство от останалите в Бг изобщо не е така.- една огромна част от възрастното население в Бг се "изхранва" от децата си навън.

Но както и да е.
Апропо, книгата е интересна за мен също. Споделете моля... .