Перденце, наистина последно по темата, но само да дообясня, защо реагирах по-остро, а не грубо, и то не срещу потребител, а за това, което се прокламира.
Щях да реагирам по този начин, независимо от името на потребителя, не ги потбирам съзнателно.
Прокламира се нещо социално опасно за децата, поне според мен. Ние искаме децата, като пораснат, да уважават законите, да са добри ученици и да не хулиганстват, т.е. да спазват правилата в училище. Когато те не го правят, обществото се обръща към родителите и казва, че не са ги научили да са социално пригодни и да уважават правилата в обществото. Е, кога да започнат да ги учат на правила, регулации и ограничения в поведението им, когато това се смята от някои за вредно и опасно, и то в името на някаква абстрактна идеална личност, която трябвало да си изразява свободно емоциите и да не се подтиска в нищо?
Ако едно малко дете, не схване още от малко, че то има и отговорности, а не само лични егоистични претенции, голяма е вероятността да не уважава правилата в обществото и като голямо. Това мисля се подразбира. Да, чудесно е да ги отглежда родетелката им не до 5 г. вкъщи, а до 10 даже. Така ще се оформят като абсолютно спокойни емоционално и неразтревожени от нищо индивиди. Ако родителката се окаже героиня и се наеме да ги и кърми до 2 г. поне - е, тогава закалката им ще е пълна. И те все пак ще се наложи да излязат в социалното някой ден. И ще се оказат тотално непригодни, неадекватни и нещастни, а не просто разтревожени. Това ли искаме от децата?
Вероятно тази идилична и утопична идея е възможно да процъфти в някое племе, откъснато от цивилизацията, където хората си се радват на свободния живот. Но ние живеем в общество и взаимодействаме с други хора. И сме длъжни да научим децата да оцеляват в тази джунгла, а то е и с цената на това да подтискат някои свои егоистични емоции в името на правилата и цивилизоваността. О, ужас! Те няма да могат да ги изразят. Няма страшно - има специалисти, при които ще ходят да лекуват тревожността им. Защо ли? Защото като социално непригодни, ще са нон стоп разтревожени.
Ако искаме децата да уважават законите и правилата на играта на възрастните някой ден - трябва да започнем още сега с това. Защото семейството е мини образец на обществото и отразява случващото се навън. Така ще ги научим да се отстояват, да се борят за себе си, да оцеляват в група. Така ще ги научим раздвоението между техните личностни преживявания и соцалните роли, които трябва да играят, да не е така драматично, а да се случва естествено това преминаване в различните образи. Защото то естествено е заложено в човека - като социално същество, а не само като набор от емоции и проблеми с тях.
Да, вероятно, ако се допитаме до философ, той ще отхвърли това, като още по-безумно, защото се погазват правата на абстрактната личност. Само че нашите деца не са абстракни личности, а реални хора, които растат по-бързо, отколкото ние се научаваме да им покажем и социалната страна на живота, който ги очаква, за да се научат да оцеляват и да са социално пригодни.
Все си мислех, че тези неща се подразбират и са плод на здрав разум, за който не се иска кой знае каква специална подготовка.
А, да, последно вече - когато някой ми предлага безплатна "помощ", и то за неща, които са много субективно по принцип - следя и чета много внимателно всяка дума от уважение към заявената безплатна помощ. И когато свободните съчинения станат повече от разумните - ми става истински тревожно...
Това е личната ми позиция! Вярвам, че не само аз мисля така разумно! Дано да намери и смелост да се включи... Защото аз нямам какво повече да добавя!
А към модератора - той разбра защо недоволствах и симпатиите ми към него си остават непроменени!