боби, аз за да не губим време в обяснения по типа "ти мене уважаваш ли ме" си пиша, че "уважавам тА", пък да караме по същество, но ок, с теб ще съм по-спокойна. 

с мене си говореше и за микрофлората, всичко дето е "поглед отвътре" е много вероятно да си си го говорила с мен. и в двата случая става дума за промени, които са не-добри, в смисъл вместо както при захранването да има населяване с добри бактерии, имало с не-толкова добри. по повод кортизола - устойчиво завишените нива водели до тревожност, хиперактивност, агресия, имало и друга възможност, която е твърде ниски нива на кортизол - твърде "послушни", конформни деца, които са толкова тревожни около правилата, че се отказват да мислят сами, да отстояват себе си. както и друг ефект поведенчески се наблюдавал - недискриминирано приятелско отношение към всички, без значение дали от семейството или не. това вече си е сериозно разстройство на привързаността и много често се наблюдава при "домски" деца, те за това са толкова отворени и прелъстителни, защото отчаяно искат да се "закачат" за някого. ясно е, че всяко дете има различен набор от поведения, с които да изрази подлежащата тревога, че е оставено само. кортизола е просто "твърд" факт, че за децата има значение, дори и когато са много малки (колкото са по-малки, толкова по-голямо е значението за тях) дали са с майка си (или човек, който я замества по адекватен начин) или не.

"Това опитомяване и пречупване на дивто в тях отнема време и усилия". за кучета ли говорим или за деца. опитомяването е поведенчески акт, то предполага следване на правила, а не приемането им, послушание, а не мислене и сътрудничество и партньорство. разбира се, че децата имат нужда от граници, но не от решетки. нека не забравяме, че има такова нещо като детска душа и да се отместим малко от поведенческата психология. 

а що се отнася до това как има много литература и хората сами могат да се оправят с емоционалните си проблеми - струва ми се малко твърде строго към хората, които не успяват сами да се справят с или без литературата със себе си или с децата си. то и медицинска литература има много, но продължаваме да ходим на лекари. дали отново не подценяваме сериозността на "душевните проблеми" и конкретността на болката, които хората преживяват?

"Това опитомяване и пречупване на дивто в тях отнема време и усилия". за кучета ли говорим или за деца. опитомяването е поведенчески акт, то предполага следване на правила, а не приемането им, послушание, а не мислене и сътрудничество и партньорство. разбира се, че децата имат нужда от граници, но не от решетки. нека не забравяме, че има такова нещо като детска душа и да се отместим малко от поведенческата психология. 

Предполагам, че DivaRoza има предвид нещо друго. Напоследък чета за едно много важно за децата умение, което трябва да се изгради и поощрява от родителите: emotional regulation. Ако е налице,правилата и границите се вместват съвсем различно в детското битие.

ЕленаВ, това, че не разбираш какво имах предвид, за мен лично означава само, че ти продължаваш да си изхождаш от тясно профилирания подход, на който са те обучили. Обяснението ти за разликата в поведението на децата в детската градина и вкъщи - няма да кажа, че е наивно и смехотворно ( Аз обаче съм съгласен и напълно споделям мнението на Елена... ком. мой, Д-р Бърди). Не, защото още веднъж ми показва само, че гледаш фанатизирано и само от камбаната на това, на което са те научили. Не смятам да споря с теб изобщо, защото не виждаш по-далеч от коловоза си ( Човек до 17 годинки си изгражда предразсъдъците, стремейки се да ги контролира. След 17- става техен слуга. бел. моя- Д-р Бърди)

Няколко пъти подчертах, че всеки си преценява дали да ходи на такъв специалист и че само изразявам своята позиция. Също така многократно подчертах, че хората, които не могат да се справят сами - естествено, че ще потърсят помощ. Добре е да четеш по-внимателно. Моята позиция е на мислещ свободно и разумно човек, а твоята на специалист в една тясна област и не е коректно да манипулираш и подвеждаш хората само в тази посока.

Мога и други неща да ти напиша и за душевноболните, но ще ти го спестя, защото с тясно "партийно" мислещи хора няма смисъл. Ти ще си имаш своите пациенти, спокойно! Но съм леко разтревожена за тях, а не искам да ти анализирам публично всичко написано от теб. От уважение към теб!

Поздрави!

боби, аз за да не губим време в обяснения по типа "ти мене уважаваш ли ме" си пиша, че "уважавам тА", пък да караме по същество, но ок, с теб ще съм по-спокойна.  

с мене си говореше и за микрофлората, всичко дето е "поглед отвътре" е много вероятно да си си го говорила с мен. и в двата случая става дума за промени, които са не-добри, в смисъл вместо както при захранването да има населяване с добри бактерии, имало с не-толкова добри. по повод кортизола - устойчиво завишените нива водели до тревожност, хиперактивност, агресия, имало и друга възможност, която е твърде ниски нива на кортизол - твърде "послушни", конформни деца, които са толкова тревожни около правилата, че се отказват да мислят сами, да отстояват себе си. както и друг ефект поведенчески се наблюдавал - недискриминирано приятелско отношение към всички, без значение дали от семейството или не. това вече си е сериозно разстройство на привързаността и много често се наблюдава при "домски" деца, те за това са толкова отворени и прелъстителни, защото отчаяно искат да се "закачат" за някого. ясно е, че всяко дете има различен набор от поведения, с които да изрази подлежащата тревога, че е оставено само. кортизола е просто "твърд" факт, че за децата има значение, дори и когато са много малки (колкото са по-малки, толкова по-голямо е значението за тях) дали са с майка си (или човек, който я замества по адекватен начин) или не.

"Това опитомяване и пречупване на дивто в тях отнема време и усилия". за кучета ли говорим или за деца. опитомяването е поведенчески акт, то предполага следване на правила, а не приемането им, послушание, а не мислене и сътрудничество и партньорство. разбира се, че децата имат нужда от граници, но не от решетки. нека не забравяме, че има такова нещо като детска душа и да се отместим малко от поведенческата психология.  

а що се отнася до това как има много литература и хората сами могат да се оправят с емоционалните си проблеми - струва ми се малко твърде строго към хората, които не успяват сами да се справят с или без литературата със себе си или с децата си. то и медицинска литература има много, но продължаваме да ходим на лекари. дали отново не подценяваме сериозността на "душевните проблеми" и конкретността на болката, които хората преживяват?

И с този, и с Вашия предишен пост ( за ползата децата да растат с родителите си до 5 г възраст), аз съм напълно съгласен и подкрепям. Писал съм го сам много пъти, и не е нещо ново за нашите съфорумници, мисля, също.

с мене си говореше и за микрофлората, всичко дето е "поглед отвътре" е много вероятно да си си го говорила с мен. и в двата случая става дума за промени, които са не-добри, в смисъл вместо както при захранването да има населяване с добри бактерии, имало с не-толкова добри.

Е това който го е написал е много самонадеян, ако твърди, че знае как всички тези бактерии си взаимодействат пък и кои на каква възраст трябва точно да колонизират човека. Те още нямт отговор как едно новородено бебе е колонизирано от бактерии още първият ден, като в корема на майката е стерилно. Пък някой си да твърди, че знае това кои са добри и кои лоши, за мен е малко прекалено, защото това никой не го знае.

Докторе, не ми е приятно да се намесвате в мой пост, когато той очевидно той няма нужда от цензуриране!

Слава богу, хората сме различни и с различни избори. Човек е съвкупност от системи, а не е само емоционална система, която е само едно дърво от общата картина на гората.

Идеята за "социална роля" се намира малко встрани от дървото, наречено "емоционална система". И още, и още, разбира се.

Няма повече- обещавам.
Не съм цензурирал, защото нищо не съм махнал, така или иначе.

боби, ето един линк, който успях да намеря към разговора за микрофлората, погледни го ако имаш интерес - обобщение на статията, за която писах. ще ми е интересно какво мислиш, понеже май това ти е работата, но сигурно в друга тема http://drjaygordon.com/pediatricks/startingout/supplement.html


дива роза, благодаря ти за "уважението" и загрижеността за клиентите ми, но си мисля, че те нямат особена нужда от това. последната ми идея да пиша тук е да манипулирам някого и да си набирам клиенти, няма нужда, наистина, както казах и в другата тема, ако мога да помогна - с удоволствие, никого не карам насила, просто смятам, че е добре да не забравяме, че "дървото "емоционална система" се казва човек и той преживява всякакви неща, някой от които доста болезнени. ако за теб това е тясно-партийност, за мен е уважение и зачитане на хората, ако смяташ, че съм от тази партия, нямам проблем с това си членство. само да кажа, че тревожността играе доста сериозна роля в теорията за социалните системи и роли, но това е вече твърде тесен разговор.

Явно не съм на нивото на Дива Роза и определено някои постове не ги разбирам.

пердето, извинявай, вероятно предишния ми пост е върде личен, но нямаше как да не отговоря

Явно не съм на нивото на Дива Роза и определено някои постове не ги разбирам.

Перде, съжалявам, че не се е разбрало, мислех, че е подразбира. Ето какво имам предвид.

Отговорът е в самото словосъчетание "социална роля".  Това е онова, което правим, защото сме длъжни да го правим, защото социалната игра го изисква. Това е онова, което трябва да правим и което го изисква социалната ситуация. И тук се получава раздвояване между емоциите, които изпитваме като личност и тези, които сме длъжни да играем като участници в социалната  ситуация, която изиква от нас определен тип поведение, а не лични и свободни интепретации на това поведение.
На работното си място ние играем ролята на служител и подтискаме личностните си емоции.
Детето в детската градина и в училище играе ролята на ученик и обучаващ се и трябва да спазва определен тип поведение, за да бъде прието там и това не зависи дали неговите личностни предпочитания и нагласи пасват с изискваното.
Вкъщи аз играя ролята на майка и на съпруга със съответните им характеристики, отговорности и задължения.
Дъщерята, синът играят ролята на дъщеря и на син със съответните очаквания за това.

Признанието на всички нас, че ние като личности страдаме от некотролируемото поведение на невръстните си деца само означава, че в ситуации, когато нашите личностни емоции са наранени, ни е много трудно да продължим да играем социалната ролята на майка. Но го правим, естествено, защото сме водени от дълга и любовта.

Не мисля да се включвам по темата повече да не обърквам хората само. И с извинение, ако някой се е объркал вече.

Дано някой не е останал с погрешното впечатление, че се опитвам да се изкарам компетентна, защото се включвам рядко и то само в една-две теми.

боби, ето един линк, който успях да намеря към разговора за микрофлората, погледни го ако имаш интерес - обобщение на статията, за която писах. ще ми е интересно какво мислиш, понеже май това ти е работата, но сигурно в друга тема http://drjaygordon.com/pediatricks/startingout/supplement.html

Ми какво да кажа - рядко съм чела толкова дълго нещо, което не казва нищо. Да не говорим ,че ми говорят за изследвания на микрофлората,които датират от 1932г - от преди 80 години ! Аз мисля, че това съм го виждала - или аз съм попадала на него или някой ме е пращал да го чета, но тези изследвания от 32ра имам спомени, че и преди са ми правели впечатление.
Прочетеното мога да го обобщя ей така: „като ядеш, микрофлората се променя“ и „ако вашите са алергични и ти може да си алергичен към мляко, което се разбира като ти се даде мляко“ и „възможно е да има връзка с развитието на диабет тип1, ама не сме сигурни“.Нищо друго не ми казва този линк. А дали ще се промени на 5 месеца или на 6 месеца.. това какво значение има не виждам да пише.  В крайна сметка всички започваме да се храним и на всички ни се променя микрофлората. Аз няколко пъти казвам, че с моите деца само хубави неща съм видяла от захраването. Дали пък не е именно от тази промяна - мисля, че си струва човек да се замисли, че не винаги промяната е лошо. Аз не смея да правя обобщения кое е добро, защото не знам, но знам, че цяли живот ще си живея с тази флора.

Добре де, извинете, обърнахте го на пазар Направете си една тема двете и спорете. Всеки път очаквам да прочета нещо от на Д-р Бърди постовете или нещо по-интересно, а не махленски спорове

боби, мерси за поясненията, аз затова питам, щото е пълно с всякаква информация.

Дива Розичке, да поясня не това което ми повтори не разбрах, не разбирам защо така настървено и бих казала грубо, пишеш в няколко свои поста към някои потребители, че и модератор.

Спора е едно, но личностните нападки и характеристики не би трябвало да имат място тук. Кой какъв е всеки си знае, а всеки потребител си изгражда мнение от постовете на даден потребител. Не е нужно да се порицаваме публично.

Винаги с интерес чета твои постове, но определено понякога ме объркваш, не че е важно за теб де.

А другото което пишеш съм съгласна с теб, време е и ние родителите да тръгнем на училище  Аз не съм педагог и макар, че добре се разбирам с децата, забелязвам, че с времето съм все по безсилна към сина си. И имам нужда от съвети, но компетентни. Признавам си чета избирателно и когато някой попрекали го чета по диагонал.

Перденце,  наистина последно по темата, но само да дообясня, защо реагирах по-остро, а не грубо,  и то не срещу потребител, а за това, което се прокламира.
 Щях да реагирам по този начин, независимо от името на потребителя, не ги потбирам съзнателно.

Прокламира се нещо социално опасно за децата, поне според мен. Ние искаме децата, като пораснат, да уважават законите, да са добри ученици и да не хулиганстват, т.е. да спазват правилата в училище. Когато те не го правят, обществото се обръща към родителите и казва, че не са ги научили да са социално пригодни и да уважават правилата в обществото. Е, кога да започнат да ги учат на правила, регулации и ограничения в поведението им, когато това се смята от някои за вредно и опасно, и то в името на някаква абстрактна идеална личност, която трябвало да си изразява свободно емоциите и да не се подтиска в нищо?

Ако едно малко дете, не схване още от малко, че то има и отговорности, а не само лични егоистични претенции, голяма е вероятността да не уважава правилата в обществото и като голямо. Това мисля се подразбира. Да, чудесно е да ги отглежда родетелката им не до 5 г. вкъщи, а до 10 даже. Така ще се оформят като абсолютно спокойни емоционално и неразтревожени от нищо индивиди. Ако родителката се окаже героиня и се наеме да ги и кърми до 2 г. поне - е, тогава закалката им ще е пълна. И те все пак ще се наложи да излязат в социалното някой ден. И ще се оказат тотално непригодни, неадекватни и нещастни, а не просто разтревожени. Това ли искаме от децата?
Вероятно тази идилична и утопична идея е възможно да процъфти в някое племе, откъснато от цивилизацията, където хората си се радват на свободния живот. Но ние живеем в общество и взаимодействаме с други хора. И сме длъжни да научим децата да оцеляват в тази джунгла, а то е и с цената на това да подтискат някои свои егоистични емоции в името на правилата и цивилизоваността. О, ужас! Те няма да могат да ги изразят. Няма страшно - има специалисти, при които ще ходят да лекуват тревожността им. Защо ли? Защото като социално непригодни, ще са нон стоп разтревожени.

Ако искаме децата да уважават законите и правилата на играта на възрастните някой ден - трябва да започнем още сега с това. Защото семейството е мини образец на обществото  и отразява случващото се навън. Така ще ги научим да се отстояват, да се борят за себе си, да оцеляват в група. Така ще ги научим раздвоението между техните личностни преживявания и соцалните роли, които трябва да играят, да не е така драматично, а да се случва естествено това преминаване в различните образи. Защото то естествено е заложено в човека - като социално същество, а не само като набор от емоции и проблеми с тях.

Да, вероятно, ако се допитаме до философ, той ще отхвърли това, като още по-безумно, защото се погазват правата на абстрактната личност. Само че нашите деца не са абстракни личности, а реални хора, които растат по-бързо, отколкото ние се научаваме да им покажем и социалната страна на живота, който ги очаква, за да се научат да оцеляват и да са социално пригодни.

Все си мислех, че тези неща се подразбират и са плод на здрав разум, за който не се иска кой знае каква специална подготовка.


А, да, последно вече - когато някой ми предлага безплатна "помощ",  и то за неща, които са много субективно по принцип - следя и чета много внимателно всяка дума от уважение към заявената безплатна помощ. И когато свободните съчинения станат повече от разумните - ми става истински тревожно...

Това е личната ми позиция! Вярвам, че не само аз мисля така разумно! Дано да намери и смелост да се включи... Защото аз нямам какво повече да добавя!

А към модератора - той разбра защо недоволствах и симпатиите ми към него си остават непроменени!

Всъщност, едва ли има връзка межу антисоциалното поведение на децата (и/или липса на социална адекватност) с дългият им престой в семейната среда.
От друга страна, семейството не е "идилична" и утопична среда чак толкова.

Няма раздвоение между личностна и социална роля в едно свястно общество- такова съществува, и го има, само в определени общества ( комунистическо, Руско, краен капитализъм, третия свят). И този факт се дължи на обществен проблем, а не на личен. От което следва че, да поправяте недостатъците на едно дефектно социално общество чрез личностни "нагаждания" е погрешно. Посоката е обратната. Типичен пример за това е УК обществото, където огромното социално разделение и проблеми влияят пряко върху децата, и е въпрос да си оправите обществото и законите, движещи го, а не да нагаждате децата към дефектния модел. И ето- от УК СМИ ден и нощ се чуват морални "проповеди", "напътствия", "беседи", "дискусии", колко била зле "младежта ни". Но това се приказва още от края на 70-те години пък нищо не се променя. И няма да се промени, докато обществото не стане ПО-МАЛКО класово раздвоено и "нацепено". Не семейството е виновно че детето им няма достъп до "живота". Обществото е виновно, че не осигурява такъв. Не всички деца са с максимум IQ че да влизат единици от тях в елитни Университети, или да просперират интелектуално. Но човек може да живее много добре и като автомонтьор или дърводелец, например.

Масовото УК дете вижда как тънката прослойка си урежда децата, "наглася" в скъпи и елитни училища и университети ( от където после безпрепятствено се изстрелва към върха на обществената пирамида) , как огромни средства се дават НЕ ЗА масовото образование, а за елитното такова, с достъп 2-5% от населението там. И виждайки безперспективността, подрастващите реагират по начина, по който видяхме.
Не децата трябва да водите на психолог и поправяте- а обществото, позволяващо такива разделения.

Обратен пример- Дания, Норвегия, Швеция- общества изградени върху манталитета, да има колкото се може по-малко социално и класово разделение със средства насочени към МАСОВОТО училище, а не само към елита. Затова и там са най-добрите училища и Университети. Липсата на фрапантни разделения "бедни-богати" в тези общества, е гаранция за тяхната стабилност. Колкото по "поляризирано" е едно общество ( религия, пари, привилегии), толкова по нестабилно е. От друга страна, тези страни гледат на семейството както никой друг- защото са разбрали че нестабилността на едно семейство на първо място е с парични корени, и после с личностни. Осъзнали са също, че социалният им модел е този, който им  осигурява обществено благополучие- мизерният, болен, недоимащ родител, купуващ храна от "детска кухня" оставя у децата си трайни психологични проблеми.

ДиваРоза, на базата на какво си направила съответните заключения относно гледането на дете само в семейството или и посещение на детско заведение?

Кой е този, който трябва да набере смелост и да се включи?

Това е личната ми позиция! Вярвам, че не само аз мисля така разумно! Дано да намери и смелост да се включи... Защото аз нямам какво повече да добавя!

Аз вече съм споделяла в друга тема, че съм на същото мнение, но да го повторя.
 Чела съм най - различни  теории, следя какво се пише във форума... Но в крайна сметка достигам отново до там, откъдето започнах, от скромния ми опит на дъщеря и майка.

Всъщност, едва ли има връзка между антисоциалното поведение на децата (и/или липса на социална адекватност) с дългият им престой в семейната среда.
От друга страна, семейството не е "идилична" и утопична среда чак толкова.

Подкрепям.

ДиваРоза, на базата на какво си направила съответните заключения относно гледането на дете само в семейството или и посещение на детско заведение?

Кой е този, който трябва да набере смелост и да се включи?

Не си ти! Ти си смела, както се вижда!

Не става въпрос за детските градини. Това всеки си избира дали има възможности да го използва като услуга. А само и единствено за нуждата от правила в семейството, правила и регулации в поведението на детето, които ще го подготвят за живота навън. За това писах. От моя гледна точка.

Иначе, всяко нещо си има изключения и вариации, и културни и социални модели, които могат да се приемат и отхвърлят, че и дискутират. А семействата - различни са, спор няма.

Всеки си избира моделите и на живота, който води, и всичко останало. И разнообразието в разговора също така е важно - защото всеки се разпознава, или пък не в казаното от друг. За това също така става въпрос.