Е, не говорим за възраст 2-2.5 г. Аз шоколад съм започнала да давам по често след 3-3.5 г., често, често, по едно киндерблокче на 2-3 дни. Проблема идва от роднините, поне при нас. Още си спомням, едната баба /която обича винаги да ми прави на пук/ разхожда 9-10 м. ми син, връща ми го след 1 час /толкова може време да отдели за него/ и той по устата нещо кафяво. Питам аз, какво му е дала и отговора й беше "Ами аз си купих шоколадче и той ме гледаше и искаше, и за това му дадох. Много му хареса, искаше и още". Моят отговор беше "Той не може да говори и ти ако не му подадеш, той няма да си поиска. И в крайна сметка какво като си поиска, ще му дадеш нещо друго, подходящо за него.". От тогава контактите бяха ограничени и под мой контрол. Но въпросната баба винаги ми се е месила в храненето на детето, в готвенето, простирането, гладеното абе във всичко. И тъй като не е моя майка, я слагам на място, но не за дълго. Тук е друг проблема. Та така, винаги ми се е опонирало и давало нещо забранено. Още ги помня и тез луканки. Ей не разбраха, че това не е храна за малки деца. Думи нямам, ама това е друга тема.
Между другото имаше период когато синът ми не искаше никакъв плод, но след това ги заобича всичките им видове.
П.П. Незнам до колко е психологична зависимостта към сладките храни, визирам шоколада. Но има дни когато изпитвам неупесуем глад към него. Но пък има и седмици, когато мога и да не го погледна. Като цяло цялата рода си обичаме сладките храни.
Докторе невероятно сладкишче сте постнали. Сладурче прекрасно.