Преди много, много години ( вече 19) в нашата уж "елитна болница" ( където току що бях почнал ) дойде екип от Голяма Американска Болница ( всъщност 2-та в класациите им за премиум здравни заведения).
2-3 Педиатъра от спешното им отделение... мисля имаше една жена... .
Дойдоха да провеждат курс по Спешна Помощ и Реанимация в Педиатрията- седмица, базови неща. Носеха си и манекен за всички упражнения на "практика". Нещо като от сериала "Спешно Отделение", но на живо.
Малко е да кажа, че дори и след толкова изминали години, за съм все още поразен, впечатлен. Има една точна английска дума за това- "dumbfounded". Това бяха не само великолепно подготвени и обучени хора, но хора обикновени, достъпни, взискателни и справедливи. Хора с друг морал. С една дума, цяла седмица се въртях около тях почти по цял ден.
После дойдоха на конгрес други чужденци- големи имена в химеотерпията на деца с онкологични заболявания- немци, един бразилец ( европеец, живеещ там). Елит, с една дума. На научната конференция "съблякоха гол" Бг светило с име "Драган Бобев" ( Бог да го прости! ). Идеше ми да потъна от срам, гледайки как покойният Професор говореше нонсенси, и останалите светила го опонираха открито "от място".
От тези две малки неща, аз за пръв път разбрах в действителност, колко е зле нашата, родната ни Медицина, и Педиатрия в частност, и колко ние сме тъжна картинка като лекари и професионалисти- кой жертва, кой съзнателно извън борда. Разбрах също, че само добри намерения и Бг душа, и състрадание, не СТИГАТ. Че трябва и да можеш, и знаеш, за да "стане". И че само с добрата си душа не можеш да оправдаеш лекарското си безсилие и некомпетентност.
Тези хора, които видях, не само че бяха вдъхновение за всеки един лекар, но и бяха извор на знания и опит. Непосредствени, вътрешно уравновесени и много почтенни, те бяха в пълен контраст с родните ни навици и обичаи на паника, бездушие, тотална некомпетентност и лоши лекарски рефлекси. Всъщност, ако с една дума може да се характеризира огромното болшинство от Бг Медицина днес- то това е или "бодри, недоволни", или "паника поради незнание".
Така че Боби ... "хей Тексас", от тези години и насам, въпреки всичко, аз лично дължа огромна благодарност на всичко Американско ( помагала, учебници, ръководства, статии) което съм прочел по Педиатрия, и което ми е помогнало с работещи решения и разкошни клинични подходи.
И с годините разбирам, защо тези хора станаха елита на световната Медицина и Педиатрия.
Руското, Бг ( по проекция) е задушаващо, догматично, глупаво, НЕРАБОТЕЩО. Ние Бг никога няма да се променим в Педиатрията, ако пряко не дойдат тези хора и да ни "заповядат" какво и как да правим. Поне като за начало, да се научат младите, да имат правилни основи и работещи рефлекси.
Да има на какво да стъпим... . иначе все същите наивници ще си останем, със "сокчетата", "вит Ц и Калциевия глюконат".